Графиня Дьо Калиостро

— Това огледало е принадлежало на граф Дьо Калиостро. За тези, които с вяра се оглеждат в него, времето спира. Гледайте, датата е изписана върху рамката — 1783 година — и е последвана от четири черти, изброяващи четири големи тайни. Тези тайни, които беше готов да разгадае, той знаеше лично от кралица Мария-Антоанета и казваше:

„Личността, която намери ключа за разгадаването на тайните, ще бъде крал на кралете.“

— Би ли могло да се узнаят? — запита някой.

— Защо не? Да се узнаят, значи да се разшифроват. Самият Калиостро нямаше време да стори това. Аз мога само да ви предам наименованията на тайните. Ето ги

4

:

In robore fortuna.

Надгробният камък на кралете на Бохемия.

Сполуката на кралете на Франция.

Канделабърът със седем поставки.

Тя говори след това с всеки един от нас и направи разкрития, който ни удивиха.

До този момент всичко беше само една прелюдия. Императрицата, която се въздържаше да поставя въпроси, засягащи я персонално, благоволи да я запита за някои събития, които биха могли да станат в бъдеще.

— Доколко, ваше величество, бихте благоволили да ми подскажете леко за това, от което се интересувате — каза графинята и й протегна огледалото.

После тя започна да разглежда изпаренията, които, духайки, разстилаше по повърхността на огледалото и тихо замърмори:

— Виждам ясно хубави неща… една голяма война през това лято… победа… завръщане на войските под Триумфалната арка… акламират императора… принца…

— Този е — каза Годфроа д’Етижу — документът, който ни бе предаден. Наистина, много объркващ документ, защото е бил публикуван много седмици преди обявяването на войната. Каква е била тази жена? Авантюристка? Чие нареждане е изпълнявала? Това предсказание, внушено от неуравновесена личност, е довело до злощастната катастрофа от 1870 година. Някой (чета същия брой на „Шаривари“) един ден й бил казал:

— Щом ви харесва, останете дъщеря на Калиостро. Но коя е вашата майка?

— Моята майка — отговорила тя — трябва да търсите много високо между съвременничките на Калиостро… Още по-високо… Да, точно така… Жозефин дьо Боарне… бъдещата жена на Наполеон Бонапарт, бъдещата императрица…

Полицията на Наполеон III не можеше да остане безучастна. В края на месец юни беше представен секретен доклад от един от най-добрите агенти, изготвен вследствие на задълбочено разследване. В доклада се посочва следното:

„След като сравних всички италиански паспорти, издадени на синьорината по датата на раждане — пишеше агентът, — установих името на Жозефин Пелегрини-Балзамо графиня Дьо Калиостро, родена в Палермо на 29 юли 1788 година. Когато посетих Палермо, успях да намеря старите регистри на енория Мортарана и в един от тях на дата 29 юли 1788 година открих съобщение за раждането на Жозефин Балзамо, дъщеря на Жозеф Балзамо и на Жозефин дьо ла П., поданичка на френския крал.

Дали името на майката на новороденото беше Жозефин Ташер дьо ла Пажери — името на младото момиче, тайна съпруга на виконт Дьо Боарне и бъдеща съпруга на генерал Бонапарт? Търсих в тази насока и в резултат на търпеливи изследвания научих от стари ръкописи, притежание на един лейтенант от гвардията на превото5 на Париж, датирани преди арестуването му в 1788 година, че сестрата на Калиостро, която, официално екстернирана от Франция след аферата с открадването на огърлицата на кралицата, е живяла под името Пелегрини в малък хотел във Фонтенбло. Дамата е била висока, елегантна и слаба. И така — Жозефин дьо Боарне по това време също живее във Фонтенбло, и тя е висока, елегантна и слаба. В деня, определен за арестуването на граф дьо Калиостро, последният изчезва. На следващия ден Жозефин дьо Боарне също заминава.6

Един месец по-късно в Палермо се ражда детето.“ Тук докладът свършва.

Тези съвпадения са крайно многозначителни и придобиват огромна стойност, след като се допълнят с последния от изнесените факти. Осемнадесет години по-късно императрица Жозефин въвежда в двореца Малмезон една млада девойка. Тя е представена за нейна кръщелница и печели обичта на императора до такава степен, че той играе с нея като със свое дете. Какво е нейното име? Жозефин, или галено Жозин.

Империята пада. Цар Александър I прибира Жозин и я изпраща в Русия. Каква титла приема тя? Графиня Дьо Калиостро!

Барон д’Етижу произнесе последните си думи сред абсолютна тишина. Бяха го слушали с дълбоко внимание. Раул, объркан от тази невероятна история, се опитваше да долови по лицето на графинята проява на възбуда или на каквото и да е Чувство. Но тя оставаше безучастна, усмихвайки се леко с красивите си очи.

Баронът продължи: