Империя в черно и златно

— Има няколко общности във Федерацията… не като част от нея, а просто на територията й. Те са… различни. Пеперудородни. Не бях ги виждал досега. Само бях чувал да говорят за тях. Но всичко, което се говори, е вярно. В името на благородници и принцове! — възкликна той.

Че никога не го беше виждала толкова разтърсен.

— Танцува много хубаво, да. И какво? — попита сопнато тя. По някаква причина мисълта за танцуващата пеперудородна вече започваше да я дразни.

— Какво? — попита на свой ред той в опит да го избие на майтап. — Страх те е, че ще те зарежа и ще хукна след нея?

— Знам само, че на всички ви потекоха лигите като на селски идиоти, а на теб — най-много, ако питаш мен — измърмори тя.

Усмивката му се завръщаше, за нейна сметка, уви.

— Челядинка Трудан, ревност ли долавят ушите ми? Не знаех, че проявяваш романтичен интерес към мен.

Тя се изчерви с пълното съзнание, че Салма ще забележи руменината й на светлината от огъня.

— Няма такова нещо и ти го знаеш. Просто се тревожа за теб.

Салма се канеше да отговори, когато погледът му попадна на двама приближаващи се роботърговци. Той се напрегна, сякаш предчувстваше, че идват за него.

Но те идваха за Че.

— Ти! Ставай!

— Защо?

Мъжът я удари толкова бързо, че дори Салма не успя да реагира, зашлеви я с отворена длан през лицето. На ръба на дланта му имаше костен израстък, закривен като кука и плод на Изкуство, и макар главата й да звънтеше от шамара, Че осъзна, че е можел да я нарани много по-лошо.

— Не задавай въпроси, робиньо. Ставай.

Нямаше нужда да й го казва за трети път. Салма вече се беше надигнал, но другият роботърговец насочи към него ръката си, по която припукваше енергия.

— Край на подвизите ти, федералчо — предупреди го той. — Не си мисли, че ще липсваш на някого.

— Къде я водите? — настоя Салма.

Пламъчетата върху дланта на мъжа лумнаха високо и Че извика:

— Ще ида с тях. Няма страшно. Не го наранявайте. — Всъщност беше повече от страшно, но Салма беше вързан за един от коловете на заграждението и лесно щяха да го убият. — Моля те, ще ида с тях.

Войникът сряза въжето й с шиповете на ръцете си и двамата я повлякоха през кошарата преди още да е стъпила на крака.

— Какво съм направила? — попита тя, но те продължиха да я влачат, извадиха я от заграждението и оставиха на другите роботърговци да върнат коловете по местата им.

Че повтори въпроса си и един от войниците вдигна ръка да я удари отново. Тя изписка и изви глава да скрие лицето си, но мъжете я държаха здраво за ръцете. Войникът се изсмя гърлено.

— Пълна е с въпроси момата — подхвърли той.

— По-добре да не ги задава обаче — отвърна другарят му. — Щото отговорите няма да й харесат.

И я повлякоха нататък в мрака. Че зърна за последно изопнатото лице на Салма, после кошарата остана далеч зад нея. Влачеха я покрай едно от гигантските возила. Осороден занаятчия бърникаше нещо по механизмите, хвърли разсеян поглед към Че и войниците, после се върна към работата си.

— Какво става? — Че позна грубия глас преди да е видяла собственика му. Двамата войници забавиха крачка и спряха пред Брутан, водача на роботърговците. — Какво става, момчета?

— Заповеди, сержант — отговори единият.

— Заповедите ги давам аз, момчета — подчерта Брутан. Хвана с палец и показалец брадичката на Че и вдигна грубо главата й. Беше с шлем и от лицето му се виждаше съвсем малко. — Някой си пада по бръмбарско месце, така ли? Не помня да съм ви давал заповеди, момчета, така че кой ми се бърка в работата?

— Капитан Талрик, сержант — отвърна смутено другият.

— Капитан Талрик може да ми целуне задника — заяви Брутан. — Ако му се е приискала курва, първо трябва да приказва със сводника.

— Не знам, сержант… — подхвана един от мъжете.

— А един сводник не е никакъв сводник — продължи Брутан, без да му обърне капка внимание, — ако не си е топнал фитила във всички бутилки. — Безизразната маска на шлема му беше много близо до лицето на Че и тя нямаше накъде повече да се дръпне. — Не е първа красавица, нали? Но аз не съм придирчив, така че дайте я насам.

Обърна се и направи няколко крачки, но мъжете не помръднаха.

— Сержант — обади се единият притеснено.

Брутан се завъртя на пета.

— Аз не ви ли дадох заповед току-що?

— Ама, капитан Талрик, такова, сержант…

— Вие май не знаете кой държи веригите ви, а? — процеди Брутан и тръгна към тях с разперени длани.

— Ама казват, че той е от Рекеф, сержант.

Брутан спря.

— И какво като казват? — изрепчи се, но в тона му имаше известна промяна. — Да не мислите, че ме е страх? Мислите, че ме е страх от него, така ли?

Мълчанието на мъжете подсказваше, че тях ги е страх — както от Талрик, така и от Брутан. И когато Брутан им изкрещя да му я доведат, те го направиха.

Завлякоха я в малка падина встрани от основния лагер, хвърлиха я по гръб на земята, толкова силно, че й изкараха въздуха. И едва тогава Че проумя какво смята да прави Брутан.

— Не, не… недей да… Не можеш да…

— Накарайте я да млъкне — каза отегчено Брутан. Разкопчаваше с опитни движения колана си.