Империя в черно и златно

Другите още спореха — дебелият бръмбар и неговото паешко момиче. Дори не беше направил опит да проследи разговора им. Още в началото стана ясно, че врявата е за някакъв досаден семеен проблем, възникнал между тях и богомолкоида, следователно не заслужаваше вниманието му. Другият, омразният машинкаджиец, или спеше, или се кланяше на смрадливото, пъшкащо чудовище, в което Ахеос беше принуден да се вози. При тази мисъл го полазиха тръпки. От друсането на чудовището му ставаше лошо, а при вида на движещите се чаркове го свиваше стомахът.

Когато му се доспа толкова, че спря да чува досадното крякане на спътниците си, Ахеос извади костите от кесийката и клекна, за да ги хвърли, както повеляваше традицията. Макар че имаше ли значение какво ще покажат, щом съдбата му така или иначе вече не беше в собствените му ръце? Мистерите в Хелерон биха реагирали все едно си е изгубил разсъдъка. Той се отдалечаваше от тях, от онова, което се очакваше от него.

Костите се търкулнаха в рядката трева. Ахеос изкриви лице в гримаса и наведе стръкчетата, за да определи предсказанието, но в подредбата на костите нямаше никакъв смисъл. Вещаеха абсурдно катастрофални неща, далеч отвъд простичкото „да“ или „не“ и дори отвъд „живот“ или „смърт“. Ахеос реши, че неравният терен е променил предсказанието и събра костите за втори опит. Разчисти грижливо земята пред себе си, като изскуба тревата и подравни пръстта. Излишни усилия само за да угоди на стария си навик, но някои навици се превръщаха в принципи, а принципите трябваше да се спазват. Затаи дъх и хвърли отново костите.

Дълго стоя неподвижен, само погледът му се местеше по подредбата. Защото такава подредба не беше виждал никога… е, освен в старите книги. Ако не се беше ровил толкова усърдно в миналото, едва ли щеше да разбере какво му казва светът.

Въпросните стари книги определяха подредбата с една дума и тази дума беше „корупция“. За молецородните думата имаше собствено значение, както и всичко друго. Не ставаше въпрос за подкупите и алчността на бръмбарородните. Означаваше по-скоро „развала“, и то не каква да е, а развалата на душата, най-лошата от древните тъмни магии.

Отърси се. Не беше добър гадател, нито велик магьосник. Кой беше той, че да прави такива страшни предсказания. „Объркал съм нещо. Или разчитам грешно знаците, или костите не съм хвърлил правилно.“ Посегна да ги събере за трети опит, но дръпна с тих вик ръката си. Костите пареха. Почерняваха и се топяха пред очите му. Лъхна го миризма на леш и Ахеос най-после разбра какво се опитват да му кажат.

Едва не падна в огъня от бързане. Стенуолд Трудан спеше, но това нямаше значение сега. Ахеос го разтърси за рамото и Стенуолд посегна слепешката към меча си, като мърмореше сънено:

— Какво… Какво има? Какво? Нападат ли ни?

— Трябва да говоря с теб, веднага — изсъска Ахеос.

— Какво? — Стенуолд млъкна, после го погледна сърдито. — Знам, че за вашия народ това е без значение, но сега е нощ бе, човек. — Изглеждаше измъчен и с десетина години по-стар.

Ахеос погледна към другите — повечето се бяха разшавали, събудени от врявата. Тисамон, който стоеше на пост, го наблюдаваше подозрително с оголено острие.

— Трябва да говоря с теб. Ела — настоя Ахеос.

Стенуолд изпсува и се надигна, увит в одеялото и с меч в ръка. Изглеждаше досущ като лош актьор в комична роля. Отдалечиха се от огъня колкото гласовете им да не стигат до другите, но не толкова, че да избягат от острия поглед на Тисамон.

— Отивате на изток — каза Ахеос.

Стенуолд потърка очи с ръката, в която държеше меча.

— Ахеос, това едва ли може да мине за новина.

— Знаеш какво се намира на изток от тук.

— Империята е на изток, Ахеос. Аста е на изток. Сзар е на изток, Мина също, по-нататък е Сон, още по-нататък е Капитас и самият император. Точно на мен от всички бръмбароиди ли намери да казваш какво лежи на изток?

— Даракион е на изток. На изток и близо — отбеляза с напрегнат глас Ахеос.

Стенуолд го гледаше недоумяващо.

— За гората ли говориш? Даракионския лес? Защо се вълнуваш толкова? Там не живеят твои хора, нали? Мисля, че дори богомолкородни не живеят там.

— Никой не живее там. Никой нормален човек не минава оттам. Даракионският лес е въплъщение на злото. — Ахеос стисна одеялото на Стенуолд. — Там са извършени ужасни неща. — Въпреки разстоянието усети как Тисамон се напряга.

Стенуолд продължаваше да го гледа с празен поглед, уморен, раздразнителен и затънал в собствените си проблеми.

— Извинявай — каза след малко. — Имам си други грижи и поверията на твоя народ са в края на списъка с приоритетите ми. — Отърси се от ръката на Ахеос и се върна при огъня. Молецоидът го гледаше с оголени зъби.

„Хайде, отлитай! — мислеше си той. — Разпери криле и отлети далеч от този глупак и неговата мисия.“ Но не можеше. Не можеше да скъса веригите, които го държаха тук, и това почти го докара до сълзи.