Империя в черно и златно

— Надолу — изсъска Чисис и след още две смени на посоката най-после откри търсеното стълбище. Тиниса отдавна беше загубила ориентация, не можеше дори да прецени дали се намират над или под нивото на зърнения склад, откъдето бяха влезли, но точно когато реши, че Чисис пак е загубил пътя, Ахеос се обади зад нея:

— Това е — каза той. — Вече сме близо.

На лицето му, със сива кожа и бели очи, изражение нямаше.

Чисис беше ускорил крачка, пришпорван от приглушената врява на горните нива, която подсказваше, че времето им изтича бързо. Зарязал всяка предпазливост, той тичаше слепешката напред. Тиниса и Тисамон лесно поддържаха темпото му, но девойката знаеше, че Тото изостава все повече. Колкото до Ахеос, той можеше да е навсякъде, ту се появяваше в полезрението й, ту изчезваше като с магия.

А после една врата пред тях се отвори рязко и осородни войници нахлуха в коридора.

Чисис връхлетя първия в движение. И да искаше, не би могъл да спре. Двамата се строполиха на пода и Чисис заби яростно дългия си кинжал в осоида. Вторият войник едва не се препъна в Чисис, изпърха с криле да възстанови равновесието си, но Тиниса вече замахваше с рапирата. Първият й удар изстърга безсилно по бронята на войника и той успя да изтегли от ножницата късия си меч, но за друго време не му остана. Рапирата на Тиниса го прониза под ребрата и навлезе дълбоко, почти до дръжката. Въпреки това и макар коленете му да се подгъваха, войникът посегна с меча да я намушка, но Тиниса се изви с лекота и натисна рамото му, за да измъкне острието на рапирата си.

Обърна се и видя, че Тисамон е посякъл двама осородни — неговите бяха без доспехи — и догонва трети, който се опитваше да отстъпи назад през прага на вратата. Безмилостното острие порна осоида през гърдите, но раната беше плитка, енергийно жило обгори стената отсреща и принуди Тисамон да се метне встрани. Тиниса понечи да скочи през прага покрай него, но Ахеос се появи изневиделица, приклекнал ниско и опънал докрай тетивата на лъка си. Стрелата литна, иззад вратата се чу вик и двамата, Тисамон и Тиниса, влетяха в стаята.

Тисамон спря като истукан, после зае отбранителна стойка с високо вдигнато острие сякаш го заплашваше нещо наистина страшно. Тиниса влетя покрай него и заби рапирата си в корема на противника, когото Тисамон вече беше ранил в гърдите. Ударът довърши осородния и той се строполи напреко на някаква голяма маса.

Имаше още един осоид — в дъното на стаята. Съзнанието на Тиниса регистрира ключовите детайли — разширяващите се очи, стрелата в рамото, която потрепва от сетните усилия на мъжа да се задържи на крака, ръката му, протегната към нея… Ако човекът насреща й не беше осороден, жестът би минал за израз на молба и капитулация.

Тиниса замръзна — разстоянието помежду им беше твърде голямо за нейната рапира и предостатъчно за неговото жило. И в този застинал миг на колебание втора стрела цъфна като по магия до първата и от устата на мъжа бликна кръв. Осородният се килна към стената отзад и се свлече на пода.

Това беше. Нямаше други осоиди. Едва по-късно Тиниса си даде сметка, че освен първите двама войници, другите не бяха с доспехи, нещо повече, облечени бяха цивилно.

Тисамон тръгна покрай голямата маса и чак сега Тиниса разбра какво го е стреснало толкова. Окачена на въжета, над масата висеше корубата на гигантска богомолка. Тисамон не можеше да откъсне поглед от нея, а после изръмжа гневно, скочи на масата, без да го е грижа за струпаните там документи, и с три бързи удара сряза въжетата. Страховитият експонат се срина и хитиновите плочки се разпиляха с трясък по пода.

На масата имаше голяма карта, също и документи с гъсто изписани цифри по тях. Тиниса събра колкото можа да награби, нави ги на руло и ги пъхна в деколтето на туниката си. „На Стенуолд тези ще му харесат“ — реши тя.

Чисис стоеше на прага с окървавения си кинжал в ръка.

— Губим време — настоя той.

— Ти ни доведе тук — отвърна остро Тиниса. — А сега гледай да ни заведеш там, където трябва да отидем.

Талрик направи каквото можа за раната си. Десетината години полева хирургия на места далеч по-враждебни от губернаторския дворец в Мина му дойдоха на помощ. Щипките на скорпионоида бяха пробили ризницата. Малките брънки се бяха разкъсали и на две места в медната оплетка зееха дупки. Ако не беше проявил благоразумието да я сложи, ударът като нищо можеше да откъсне ръката му от рамото.

Позволи си — далеч от очите на света, включително и от тези на Те Беро — да се облегне на една стена и да се предаде за миг на умората. Нощта беше тежка, а най-лошото тепърва предстоеше. В двореца вече се усещаше раздвижване и нищо чудно — Талрик беше оставил куп трупове в градината и на терасата. Нека се стичат нагоре. Нека започнат разследването си на терасата, нека оглеждат небето за нападение от въздуха. Той беше тръгнал в обратната посока.