Империя в черно и златно

— Чисис, внимавай! — извика женски глас откъм дъното на коридора. Думите още отекваха, когато първият енергиен залп изпука между стените. Тото се смъкна на едно коляно, запъна трескаво арбалета си и стреля миг преди втори енергиен залп да избухне в стената до него и да му опърли бузата. Преградният арбалетен огън повали един от осородните войници, но коридорът напред тънеше в мрак, а и Тото по природа не беше точен стрелец. Втори войник беше приклекнал зад другаря си и сега клечеше, опрял гръб в стената. Тиниса дръпна Тото през прага на една килия, докато той се мъчеше да презареди оръжието си.

— Ти не си войник — напомни му Тиниса. В същия миг трети залп изсъска покрай вратата и Чисис изпсува.

Тиниса се напрегна, защото знаеше, че Тисамон всеки момент ще атакува, както и че самата тя ще го последва, за да му пази гърба. Едновременно с това нейно прозрение от коридора се чу вик — от мястото на клекналия до стената войник, — последван от звуци на боричкане и звън на метал в метал. Тисамон притича покрай вратата им и Тиниса изскочи след него, но и двамата закъсняха. Войникът лежеше по лице със стрела в гърба и няколко зейнали рани на други места, а Ахеос стоеше прав до него и трепереше. Стискаше кинжал, а ръката му беше в кръв до лакътя. По дланта на другата му ръка също имаше кръв, но тази не беше на войника, а негова — от сцепената му устна. Тиниса лесно се досети за останалото. Ахеос се беше промъкнал в тъмното, за да стреля, но по една или друга причина изстрелът не се беше оказал смъртоносен и раненият войник го беше нападнал. Предвид реакцията му, Тиниса се зачуди дали това не е първият път, когато убива човек лице в лице.

— Добра работа — кимна Тисамон и молецородният кимна на свой ред. А в Тиниса нещо се пречупи, защото дори тази постна похвала надхвърляше всичко, с което Тисамон я беше насърчавал някога.

— Кимене! — възкликна Чисис. Тиниса се отърси от пристъпа на завист и видя, че зад решетките на единствената открита към коридора килия стои жена и ги наблюдава напрегнато от сенките. Жената пристъпи на светло и Тиниса остана поразена от моменталния успокояващ ефект, който присъствието й оказа върху минасците — върху всички без изключение.

— Вратата, ако обичаш — каза тя, сякаш цялата операция беше по нейна идея и спасителите са се появили точно според очакванията й. Тото притича с ключовете, но нито един не пасна, така че се наложи отново да прибегне до шперца. Тисамон се върна на пост при стаята на тъмничарите — Тиниса знаеше, че е въпрос на броени минути оттам отново да долетят звуци от битка.

— Кои са тези хора? — обърна се Кимене към Чисис.

— Чужденци — обясни той. — Тук са да освободят двама от своите.

— Значи сме им задължени за помощта — каза жената и в същия миг с победоносен вик Тото отключи вратата в металната решетка. Кимене пристъпи в коридора като кралица, която влиза на бял кон в кралството си и Тиниса с изненада съобрази, че жената едва ли е с повече от година-две по-голяма от нея самата.

Откъм освободените затворници се чу благоговеен шепот:

— Девата. Минаската дева.

— Кого търсите? — обърна се към нея Кимене.

— Водно конче и една бръмбарородна девойка.

— Смугло момиче с изрусена коса?

— Значи сте я виждали? — възкликна Тото. — Къде?…

— Не знам къде точно я държат, но когато я връщат в килията, винаги минават оттук — обясни Кимене. — Чисис, остани да им помогнеш.

Чисис преклони глава без възражения. Кимене сложи ръка на рамото му в знак на благодарност.

— Покажи ми как смяташ да напуснем това място — каза тя и Чисис разгъна моментално картата. Кимене я огледа набързо и плъзна пръст по избрания маршрут. — Тези ще дойдат с мен — нареди тя и посочи освободените затворници, — а с вас ще се срещнем отвън. Не се бавете.

Ако не беше постоянната болка в раненото рамо, ако не го измъчваше мисълта за предстоящия сблъсък с Ултер, нямаше да направи такава глупава грешка, повтаряше си Талрик.

Вървеше с бърза стъпка към харема. Видя някакви слуги да се разбягват пред него, но вече беше свикнал с това. Едва миг по-късно — твърде късно, както и да го погледнеш — си даде сметка какво точно е видял. „Слуги с извадени мечове?“ Не само това, а мръсни и дрипави, вместо със семплите тъмни туники на тукашната прислуга. Завъртя се моментално, но „слугите“ вече бяха по петите му и някой го сграбчи за яката. После нещо остро се опря в гърлото му.

Талрик тъкмо събираше остатъците от енергията си за последен наказателен залп, когато ъгълът на острието се промени, наточеният като бръснач ръб опря в кожата му и от лекото убождане потече кръв. Талрик затаи дъх и остана неподвижен.

И тогава ги видя — петима-шестима мърляви минасци, въоръжени с кинжали и мечове имперска направа. Навярно също такъв кинжал беше опрян и в неговото гърло. Каква ирония — усърдието на някой имперски войник, поддържал в отлично състояние оръжието си, сега щеше да стане причина за неговата смърт.

Талрик понечи да се завърти и се озова блъснат до стената — движение, за което плати с още малко кръв.