Империя в черно и златно

Шестимата спряха при входа на малкия парк, оглеждайки се за Талрик. Раут примижа към небето — явно се питаше дали жертвата им не е отлетяла. Другите си размениха няколко остри реплики, после Фрейген пристъпи напред.

— Капитан Талрик, тук ли сте? Губернаторът ни изпрати да… да си поговорим с вас. Излезте, моля. — Кратката, но многозначителна пауза обезсмисли нелепо речта му и Талрик видя как по лицата на част от сподвижниците му пробяга раздразнение.

„Сега или никога.“ Протегна ръка и излезе иззад фиданките, за да ги вижда по-добре. Изкуството на предците се оформи в съзнанието му и той го запрати напред. Златна светлина излетя от пръстите му.

Целил се бе в скорпионородния наемник, но съдбата се намеси — в същия миг Олтан пристъпи да дръпне Фрейген за ръкава и енергийният залп удари него. И понеже Талрик се беше целил в гърдите на далеч по-високия скорпионоид, залпът уцели Олтан право в лицето и го отхвърли назад към едрия наемник. Интендантът се срина мъртъв на земята.

— Ето го! — изкрещя Фрейген и запрати светлинен залп по Талрик. Ударът беше зле прицелен, а и Талрик вече бе отскочил зад фиданките с меч в ръка. Част от заговорниците тичаха към него, други търсеха прикритие. Скорпионоидът избута Фрейген от пътя си и хукна към Талрик. Острите щипки на ръцете му бяха готови за действие. Талрик изстреля още един залп, който забърса рамото на мъжагата почти без да го забави, и се издигна във въздуха. Енергийни жила изсвистяха вляво и вдясно от него, но нито едно не се доближи до целта. Талрик погледна надолу и видя, че поне трима от противниците му също са излетели. Надяваше се, че годините на леност и самоугаждане са се отразили на уменията им.

Самият той не беше от най-добрите летци сред народа си, затова се насочи към най-близката площадка на многоетажната сграда. Едва беше кацнал, когато го нападнаха.

Първият му налетя с протегнат меч и присвити очи. Талрик не го познаваше, но беше видно, че не е войник. Майорът от Рекеф отскочи встрани и приклекна, мъжът прелетя над него и кацна тромаво. Преди нападателят да е възстановил равновесието си, Талрик се оттласна и крилете му се появиха за кратко, колкото да удвоят обсега на дългия му скок. Мечът му се заби в ребрата на мъжа. Онзи носеше лека ризница под туниката, но тя беше с прорези отстрани и острието хлътна в тялото му почти до дръжката. Нападателят изпищя от ужас и шок.

Мечът му беше заседнал дълбоко в тялото на мъжа, затова Талрик го заряза и посегна да грабне неговия. Миг по-късно друг меч се стовари върху рамото му, изстъргвайки по ризницата от медна оплетка под туниката. Лицето на втория нападател се изкриви от изненада, било заради скоростта на Талрик, било заради бронята му. Талрик го фрасна с лакът в лицето, счупи му носа. Пръсна кръв.

Раут стоеше на самия ръб на терасата, крилете му ту се появяваха, ту изчезваха, колкото да поддържат равновесието му. Мъжът с окървавеното лице залитна нанякъде, а Раут пристъпи крачка напред, стиснал меча си в едната ръка, другата бе вдигната високо. Тази стойка пробуди у Талрик горчиво-сладки спомени.

Онова момиче, Челядинка, беше участвало в някакъв дуелистки отбор в Колегиум — не че беше извлякло особена полза от това, — но бръмбарородните не бяха единствената раса, която практикуваше ритуални двубои от този сорт. Като младши офицер Талрик също беше участвал в състезанията на Бойното братство, усвоявайки изкуството на боя с меч и трупайки социален опит. Сега Раут беше заел типичната стойка на дуелист от Бойното братство и чакаше Талрик да се включи в играта.

Старите навици умират трудно, дори когато са неуместни. Без да го е решил съзнателно, Талрик зае съответната стойка и след миг вече напредваше предпазливо.

Раут нападна пръв, оттласна се във въздуха, промени захвата на меча си и връхлетя към Талрик, целейки се в ключицата му. Разбира се, това не бяха учебните мечове от кост със затъпени ръбове, които младежите размахваха в посипаните с пясък арени на Бойното братство. Талрик се изви назад да избегне удара в рамото, собственият му меч разсече празния въздух, но той бързо възстанови равновесието си и изпълни бърза поредица от три дъговидни замаха, които Раут избегна, отстъпвайки назад, докато не се озова на педя от ръба на терасата. В Бойното братство не използваха парирането като техника — мечовете бяха единствено за атака, защитата се падаше на краката и крилете.

Раут излетя отново, право над Талрик. Талрик се завъртя на пета, замахна с меча си напреко на полета му и отвори плитка рана в прасеца на Раут. Вторият нападател, онзи със счупения нос, се включи изненадващо в битката, полусляп и побеснял. Талрик отстъпи наляво, приклекна, изчака инерцията на мъжа да го доведе в обхвата му и с един-единствен замах го прониза под гръдната кост. После го изрита през ръба на терасата и онзи пропадна с писък към нищо неподозиращата градина седем метра по-надолу.