Империя в черно и златно

Но още преди да стигнат до голямата зала, Ахеос знаеше, че Чисис далеч не е толкова сигурен къде се намират.

Самото помещение очевидно го свари неподготвен. Таванът беше два етажа висок, широко каменно стълбище заемаше половината площ на пода. Чисис изсъска ядосано и извади отново картата. Тисамон и Тиниса чакаха на няколко крачки от двете му страни.

— Мисля… — поде Чисис, опитвайки се да наклони картата така, че да улови максимално светлината. Прозорците бяха разположени толкова високо на стената зад тях, че лунната светлина влизаше косо към далечния край на помещението, плискайки се по стъпалата. Чисис се ядоса още повече, щракна запалката и се опита да разчете картата на бледия й пламък.

— Дай да видя — каза Тото и пристъпи към него, прихванал с една ръка огромния си арбалет. Чисис дръпна с раздразнение картата… и в същия момент в горния край на стълбището цъфна осороден войник.

Не хукна да доведе помощ. Вместо това заслиза към тях с ядосан вик. По-късно Тиниса изказа предположението, че войникът е видял само Тото и Чисис. Тя и Тисамон, мълчаливи и в сянка, бяха убягнали от вниманието му.

Едва беше направила крачка по посока на войника, все така в прикритието на мрака, когато Тото се развихри с арбалета. Като по чудо първата стрела удари осоида в рамото. Войникът загуби равновесие и се търкулна с вик по стъпалата. Втората стрела почти настигна първата и се разхвърча на трески в едно от каменните стъпала, третата обаче се заби почти от упор в гърдите на мъжа, който тъкмо се надигаше в подножието на стълбите, повали го обратно на пода и прекъсна предупредителния му вик.

Сблъсъкът не предизвика тропот и викове на прииждащи войни, но скоро и това щеше да стане.

— Накъде, Чисис? — изсъска Тисамон и неизречената заплаха в гласа му изглежда проясни преценката на Чисис, защото той бързо посочи назад към коридора, по който бяха минали току-що.

— Следващата врата — каза им той. — Има стълбище надолу.

Тисамон хукна натам. Тото още се мъчеше да зареди нови стрели в дървения пълнител, монтиран върху арбалета.

— Хайде — подкани го Тиниса, а после видя, че Торан Ауе не помръдва от мястото си.

— Какво?…

— Ще ги изчакам — заяви спокойно скакалецородната. — И ще ги пратя в грешна посока. Все пак съм от милицията, нормално е да съм тук.

Тиниса кимна отсечено, после хукна след Тото по коридора.

Този път Чисис беше прав или поне картата му показваше вярно. Каменното стълбище ги отведе обратно под земята до друг коридор с врати покрай едната стена. Тото вече бързаше към първата с шперца в ръка — тънък инструмент, трийсетина сантиметра дълъг, на принципа на обикновените шперцове, но с по-сложно устройство. Тото го пъхна в ключалката, нагласи го, после изпсува през зъби, когато инструментът изщрака на празен оборот. Продължи да върти приставките в предния му край, изпробвайки различи комбинации от зъбци в търсене на онази, която ще пасне на резето. Бравата не изглеждаше специална, по-скоро евтина и съвсем обикновена. Със сигурност не би трябвало да му се опъва толкова.

Накрая се чу заветното прещракване, Тото извади инструмента и отвори вратата. В килията имаше двама дрипави мухородни, които мигаха сънено насреща им.

— Кои са тези? — обърна се единият към съкилийника си, но Тиниса не губи време да им обяснява. Посочи към коридора с думите:

— Хайде. Изчезвайте и не задавайте въпроси.

Макар че още не можеха да повярват докрай на късмета си, двамата затворници не чакаха втора покана.

Откриха още трима местни затворници. Последните две килии бяха празни. От Салма и Че нямаше следа.

— Килията на Кимене е на по-долно ниво — каза Чисис. — Трябва да продължим.

— А нашите приятели? — попита настоятелно Тиниса, на което Чисис само сви рамене.

— Не знаем къде ги държат. Знаем само къде е Кимене. — Местните затворници, които бяха освободили, вече изчезваха в обратната посока.

От коридора се чу ахване — двама слуги току-що се бяха появили там от някое долно ниво. Обърнаха се и хукнаха да бягат, а Тисамон се изстреля от място да ги догони.

— Не! — извика Чисис и в същия миг слугите набиха спирачки в дъното на коридора — не заради неговия вик, а заради войника, който беше изникнал там сякаш от нищото. Мъжът вдигна моментално ръка и от дланта му се изстреля енергийно жило. Тисамон падна на колене и се плъзна по гладките плочи на пода. Жилото изсъска над главата му миг преди богомолкочовекът да замахне със закривеното острие на ръкавицата си към хълбока на осоида. Войникът се преви инстинктивно и вторият удар на Тисамон му разпори гърлото.

Откъм горния етаж долетяха викове и тропот, които постепенно се отдалечиха. Тиниса благодари мислено на Торан Ауе. Надяваше се скакалецородната да задържи войниците колкото се може по-дълго, без самата тя да пострада заради измамата си.