Империя в черно и златно

„И още как.“ По всичко личеше, че цялата му кариера е поела в нова посока. Не успяваше да разграничи докрай болката в рамото от чувството на поражение и отчаяние, което го преследваше през последните дни. Не би трябвало да се стига до това — да забива нож в гърба на приятел. Но Талрик преди всичко друго беше верен слуга на Империята.

Освен това беше верен слуга на Рекеф и ако напрегнеше малко въображението си, би могъл да приеме, за успокоение на собствената си съвест, че двете са едно и също нещо.

Беше изчерпал докрай запасите си от енергия по време на битката, затова на първо време трябваше да разчита единствено на меча си. Използването на енергийното жило — проявление на Изкуството на неговия народ и превърнало се в символ на имперските завоевания в очите на завоюваните — бързо изчерпваше физическите сили на използващия го.

Би могъл да остави Ултер на Те Беро и агентите му, но така предателството би прехвърлило личната му граница на допустимост. Ако нещата тръгнеха зле, ако Ултер се беше обградил с още готови за бой подлизурковци или успееше някак да го убие със собствените си ръце, то това навярно би възстановило отчасти равновесието. Оттласна се със стон от стената и тръгна към харема на губернатора. Мисълта, че може да завари Ултер в миг на разюздани старчески страсти, изтръгна от него полуистеричен, полуужасѐн смях.

Слугите, с които се разминаваше, свеждаха уплашено глави, било заради мрачното му изражение, било заради окървавеното рамо. По горните етажи имаше значително раздвижване, през което Талрик премина като призрак, а когато заслиза по стълбите, го обгърна тишина, така внезапно все едно е потопил глава под водата. Тишината го облекчи малко, но не прогони тежестта в главата му, породена от съмнения и чувство за вина.

В служебна стаичка близо до килиите имаше неколцина тъмничари, но Тисамон беше избързал пред групата и когато го настигна, Тиниса можа само да прониже с рапирата си последния, който панически се опитваше да увеличи разстоянието между себе си и богомолкородния. Тисамон стоеше в стаичката зад маса, отрупана с карти за игра и дребни монети, а по пода наоколо му се валяха трупове — досущ като в някоя колегиумска дърворезба, изобразяваща пагубните последици от хазарта. Въпреки доброволното си и във висша степен охотно участие в настоящата мисия, Тиниса изтръпна. Сцената й подейства отрезвяващо с количеството кръв, което вече се беше проляло, и другото, което предстоеше да се пролее тази нощ.

Чисис ги настигна, а Тото ги разблъска запъхтян и се хвърли към първата заключена врата, не с неповратливия шперц, а с връзка ключове, която беше взел от убит тъмничар.

— Не, по-нататък — опита се да го спре минасецът. — Тя е по-надолу по коридора.

— Ще го направим по моя начин — обясни търпеливо Тото. — Не съм дошъл тук заради вашата водачка.

Чисис оголи зъби и Тиниса видя как кокалчетата на ръката му побеляват от напрежение върху дръжката на кинжала. Застана до Тото, така че Чисис да я вижда — нея и намеренията й. В същото време и донякъде с изненада се улови, че търси с поглед Ахеос.

Молецоидът поклати леко глава.

— По-навътре — каза той и отново млъкна като риба. Тото сгърби инатливо рамене и отвори вратата на първата килия. Вътре откриха дрипав бръмбаророден от минаската порода, мъж на средна възраст със сивееща коса и изпито от грижи лице.

— Излизай — каза му Чисис. — Излизай и си вземи оръжие от стаята на тъмничарите ей там. — Затворникът се поколеба само за миг, после изпълни мълчаливо нареждането.

Без да каже и дума, Тисамон се върна при подножието на стълбите и зачака. Тиниса знаеше, че инстинктите му не го лъжат. Скоро щяха да дойдат още войници. Досега бяха извадили късмет, но гарнизонът на Мина беше голям, а казармите — близо до двореца. Усетеше ли някой какво става в подземията, тук щяха да се изсипят толкова въоръжени осоиди, че да затлачат напълно пътя им за отстъпление. Тиниса хвърли поглед на Тисамон и въздъхна вътрешно. Ето че двамата отново бяха синхронизирали мислите и действията си. Направо не беше за вярване. „Преди нощта да е свършила, те чака изненада, баща ми. Не можеш вечно да ме избягваш.“

Тото се бореше трескаво с петата врата. Усилията му с предишните вече бяха увеличили числения им състав с попълнение от окъсани, решени на всичко минаски мъже и жени, които стискаха мечове и кинжали от стаята на тъмничарите и чакаха по-нататъшни указания.

Преди нашествието народът на Мина е бил народ от бойци, спомни си Тиниса. Не толкова войнолюбив като мравкородните или осоидите, но достатъчно, за да защитава своето с цената на всичко. Мироглед, който изглежда засукваха с майчиното си мляко. „И толкова по-добре, защото много скоро ще им потрябва“, помисли си тя.

Бяха стигнали до края на редицата килии, но коридорът продължаваше напред и Чисис вече тичаше нататък. Всички чуха доволния му вик, после той хукна назад към тях.

— Намерих я! — обяви екзалтирано той. — Хайде, човече, побързай!