Империя в черно и златно

И той я направи. Преодоля делящото ги разстояние с изненадваща бързина и макар Талрик да отскочи назад, върхът на рапирата изстърга по медната оплетка на гърдите му. С мълниеносно движение Ултер вдигна оръжието си към лицето му. Ръката му беше бърза, краката — не толкова. Когато Талрик скочи встрани и нападна, отстъплението на губернатора беше прибързано и тромаво. Талрик продължи да го изтласква назад с надеждата да го притисне към някоя стена, където по-малката дължина на собствения му меч щеше да се превърне в предимство. Но подходи към задачата твърде бързо, болката в рамото го прониза до мозъка на костите и спря настъплението му на половината път. Ултер отстъпи още няколко крачки, възстановявайки първоначалното разстояние помежду им. Лицето му беше безизразно и приличаше на разтекла се восъчна маска.

Изграчи нещо и премина в светкавично нападение, което нямаше нищо общо със стила на Бойното братство — рапирата бе протегната напред докрай, ход, най-вероятно заимстван от дуелистката традиция на паякородните. Талрик отстъпваше бързо, а върхът на рапирата танцуваше пред лицето му като нахален комар. Ултер успяваше да поддържа разстоянието помежду им, макар тежкото му тяло да изглеждаше неповратливо в сравнение с танца на китката, която се движеше умело и бързо като на много по-млад мъж. След това Талрик направи бърза крачка встрани, изчака върха на рапирата да разсече въздуха покрай него и замахна на свой ред.

Маневрата му далеч не беше пример за дуелистко майсторство и не би трябвало да изненада противника, особено при тромаво изпълнение като неговото. Мъж в по-добра физическа форма сигурно би избегнал с лекота капана, но инерцията и масата на Ултер бяха твърде големи. Мечът на Талрик разкъса дрехата и отвори дълга плитка рана отстрани на големия му корем. Ултер изкрещя нечленоразделно и замахна с рапирата си към лицето на Талрик.

Ударът беше изпълнен с плоската страна на острието, но пък беше толкова неочакван и толкова встрани от всички стилове на дуелиране, че постигна целта си. Талрик се озова на пода, отчасти заради нескопосания си опит да избегне удара и отчасти заради нетърпимата болка. Примигна няколко пъти. Очите му си бяха на мястото, но едното се пълнеше с кръв от рана над веждата, която, изглежда, продължаваше и надолу по бузата му. Ултер връхлиташе с протегната рапира и Талрик изпълзя трескаво настрани, като успя да замахне в движение с меча си към крака на противника. Още една плитка рана, която кървеше обилно. Вече не ставаше дума за умения в изкуството на дуела. Ултер беше стар и изпълнен с гняв. Талрик беше уморен до смърт.

Обикаляха бавно в кръг. Едното око на Талрик вече се беше затворило напълно. Ултер куцаше, но присвитите му очи святкаха с яростта на притиснато в ъгъла животно. На Талрик му хрумна, че може и да изгуби този двубой, но мисълта беше толкова далечна и студена, че се плъзна по периферията на съзнанието му почти без да остави следа.

Ултер нанесе два бързи удара с намерение да изтласка противника си назад, но Талрик парира втория с меча си, натисна на свой ред и надделя, макар старецът да се оказваше по-силен от очакваното. После нападна. Замахът му беше тромав и Ултер посегна да парира със свободната си ръка, но не прецени разстоянието и вместо да изблъска ръката на Талрик, получи рана под лакътя. Едновременно с това замахна назад да прободе противника си с рапирата, но Талрик беше твърде близо и вместо с върха, Ултер го удари в ребрата с орнаментирания предпазител. Сблъсъкът ги раздели отново.

Талрик знаеше, че краят е близо. Нито той, нито губернаторът разполагаха с нужните сили и страст. Вече не го интересуваше кой ще надвие. Важното беше да свърши най-после, по един или друг начин.

Лицето на Ултер вече не беше лицето на мъжа, когото Талрик познаваше. Този нов Ултер нападна отново, принуждавайки врага да залитне назад, после го засипа със серия от бесни безсистемни удари, тясното острие на рапирата сечеше въздуха пред лицето на Талрик и стържеше по медната оплетка на ризницата му. Талрик се опитваше да засече рапирата със собствения си меч, да я отклони и да скъси разстоянието, но яростта, захранваща движенията на Ултер, не даваше миг покой на танцуващата му рапира. Талрик усети, че стената е на крачка зад гърба му и се метна тромаво настрани, като едва не загуби равновесие, а рапирата изплющя по гърба му като бич. Усети как изпод превръзката на рамото му се стича кръв. Чу собственото си накъсано, хрипливо дишане.

„Това е то. Стигнах до края на силите си. Вече нищо не ми остана.“

И нападна. Сега единствената му надежда беше в нападението, защото защитата го убиваше. Маневрата му свари Ултер неподготвен. Рапирата изсвистя над рамото му и Талрик нанесе силен мушкащ удар с късия си меч… но този път той не беше преценил вярно разстоянието. Беше твърде близо и предпазителят на дръжката се заби в шкембето на Ултер. Губернаторът нададе рев, замахна със свободната си ръка и фрасна с отворена длан нападателя си по брадичката.