Империя в черно и златно

Труповете на единайсет осородни войници — или повече — се валяха по стъпалата и от разположението им личеше, че са пристигнали вкупом. Изглежда Тисамон се беше втурнал в средата на групата — така не са могли да използват жилата си от страх да не се наранят взаимно, — а малцината мъртъвци в горния край на стълбището са били поразени в гръб, докато са бягали панически от недосегаемия си противник.

Почти недосегаемия, всъщност. Напреко на бузата му минаваше тънка червена резка, почти същата като раната върху лицето на Тиниса, спомен от сблъсъка с предпазителя на собствената й рапира.

— Ние… изтегляме се — каза Чисис на богомолкоида. Дори той се запъна при гледката на кръвопролитието. Тисамон кимна отсечено и се дръпна да му стори път.

Целият дворец беше в състояние на хаос. Талрик постоянно налиташе на стражи, питаше ги какво става, но едва малцина успяха да му дадат смислен отговор. В тяхно оправдание можеше да се каже, че дворецът очевидно беше атакуван от няколко места и в момента се водеха поне десетина сражения. Войници и членове на милицията търчаха навсякъде и си пречеха взаимно. Ако минаската съпротива наистина знаеше какво става, помисли си Талрик, и съумееше да организира мащабно нападение в близките часове, нищо чудно имперските сили в града да изгубеха щабквартирата си. Ала самият той оставаше с впечатлението, че хаосът се дължи не толкова на реална атака, колкото на лоша организация и тотално объркване от страна на „защитниците“. Някой очевидно се беше погрижил да остави фалшиви следи, а и собствените му подвизи през последните часове бяха допринесли за хаоса.

За разлика от сащисаните войници Талрик знаеше съвсем точно къде отива. Към килиите. Челядинка Трудан и нейното федералско приятелче. Дори не се беше сетил за тях, когато налетя на Кимене и другите бегълци. Те всичките бяха местни, а и съзнанието му беше заето с Ултер и предстоящия им сблъсък. Сега обаче приоритетите му се бяха върнали по местата си.

И едва не се сблъска с тях. Все пак чу навреме звука на забързани стъпки, хлътна в сянката на една врата, прилепи гръб към дървената повърхност и застина неподвижно — все неща, които се бяха превърнали в негова втора природа след годините работа в бойни условия.

Бяха истинска сбирщина. Само един местен и миш-маш от други народности, дори един богомолкочовек с онези техни нелепи остриета, прикрепени на панта към бойна ръкавица. В края на колоната се влачеше човекът водно конче, а току зад него — Челядинка Трудан.

Отдалечаваха се по коридора и Талрик вдигна ръка след тях. Усети как Изкуството на огненото жило се разбужда в дланта и пръстите му. Челядинка Трудан имаше широк гръб, удобна мишена дори на слаба светлина като тази.

Така и не беше приключил с разпита й. Добре би било да си поговорят още веднъж. Жалко.

Нощта сякаш нямаше край. Знаеше, че трябва да действа веднага, да се възползва от шанса си. Но в главата му се надвикваха гласове. „Едно добро дело, което да компенсира всички злини?“ — питаше Кимене, а после и гласът на самата Челядинка, която го пита какво ще изгуби Империята, ако Талрик я пусне да си отиде.

И собственият му отговор, че по-скоро би й срязал гърлото още сега, отколкото да я пусне, за да крои заговори срещу Империята. Помнеше го съвсем ясно въпреки всичко, случило се през тази изтощителна нощ. Чуваше собствения си глас и собствените си безчувствени думи.

И в този момент, докато гърбът на Че се отдалечаваше надолу по коридора, Талрик изгуби контрол над собствените си мисли. Портите бяха отворени широко и всичко можеше да влезе през тях. Последните мигове на Ултер, предател и предаден едновременно. Неохотата на Ааген в стаята за мъчения…

Княгинята водно конче, която пищи ли, пищи, докато той убива децата й в името на Империята.

И тогава Талрик си каза, че всъщност не знае дали му е останала сила да призове Изкуството си. И че не е изключено да залови пак Челядинка Трудан, да я привлече на своя страна дори или да я използва по друг начин. И още стотина оправдания за бездействието си.

Стана му лошо, догади му се. Дали защото щитът на лоялността му се беше пропукал, или заради гласовете, които се надвикваха укорително в главата му — не знаеше.

Посегна към Изкуството си, дланта му се затопли, лумна искра. Но това далеч не беше достатъчно. Да оформи жило в сегашното си състояние беше като да вдигне канара с голи ръце. И всичко това заради жалкото удовлетворение от смъртта на едно бръмбарородно момиче? Напрежението беше толкова силно, че Талрик остана без дъх.

Нощта просто нямаше край. Нормално беше да допусне грешка в преценката си.

Той свали ръка и тръгна да търси легло, където да припадне.