Империя в черно и златно

Някой се опитваше да пъхне ключ в бравата на килията им. Ключът стържеше, без да уцели ключалката, с припрените звуци, характерни за проста задача в екстремни условия. „Съсредоточи се!“ Натисна иглата със затаен дъх. Дори сърцето й спря да бие от ужас, че тънкият метал ще се счупи в ръцете й. Въпреки това продължи да натиска, докато не я заболя китката.

Вратата се отвори, толкова рязко и силно, че се трясна в стената отвън. Че се стресна и това неволно движение намести като с магия четвъртия резец. Време за петия нямаше.

Нямаше пети. Първоначалната й преценка явно е била погрешна. Веригата се смъкна от ръцете на Салма и крилете му изникнаха току пред лицето й, а силата на замаха им я отхвърли в другия край на килията.

Ръцете му сигурно бяха изтръпнали и сковани, напълно непригодни за бой поне още няколко минути, но Салма удари с рамо войника на прага и го изблъска навън. Отзад имаше още един войник, който също попадна в мелето. Вторият държеше меч, но не можеше да го използва от страх да не нарани колегата си. Че се стрелна към него, без боен вик и без предупреждение, сграбчи ръката, в която войникът държеше оръжието, и я дръпна надолу с всичката си сила и тежест.

Тиниса се опита да заобиколи някак бронирания войн, сграбчи дръжката на алебардата му и натисна към него, но той я отблъсна с презрение. В коридора отзад войниците вече отваряха вратата на една от килиите. Тиниса мерна за миг Тото, който се приближаваше със запънат арбалет, но той не беше добър стрелец дори в спокойни моменти, а спокойните моменти отдавна бяха останали зад гърба им. Тя замахна отново към бронирания с рапирата си, но стоманеният връх изстърга безсилно по доспехите.

А после се появи Ахеос. Тиниса съвсем беше забравила за него, а и той беше спрял да напомня за себе си през последните минути. Явно е чакал да събере кураж.

Нападна от тавана, крилете му избиха искри от каменната зидария, спусна се върху раменете на бронирания и се опита да забие кинжала си в процепа на шлема. Бронираният полудя — въртеше се като див звяр, сечеше с алебардата си наляво и надясно, нагоре и надолу, но не успяваше да се отърси от неочаквания нападател. Молецоидът се задържаше някак с една ръка, крилете му ту се появяваха, ту изчезваха, и силата на замаха им извиваше врата на противника.

А после изгуби равновесие и започна да се свлича, но продължи да стиска с една ръка шлема на бронирания, извивайки главата му назад с тежестта си. Тиниса се стрелна напред, прескочи алебардата, която войнът размахваше слепешката към нея, и заби тънкия връх на рапирата под брадичката му. Металната оплетка спря за миг удара, но после халките поддадоха, мъжът изкрещя и се срина мъртъв назад.

Зад него… Сърцето й прескочи, когато видя, че не всичко е изгубено. Салма и Че наистина бяха там и още бяха живи, сражаваха се дори. Но облекчението едва-що я беше заляло, когато видя противника на Салма да го хвърля на пода и да замахва отвисоко с меча си. В същия миг Тото цъфна до нея в позиция за чист изстрел. Арбалетът му изстърга, едната стрела се изгуби в мрака, но другата попадна в ребрата на мъжа и го повали на колене. Салма измъкна меча от ръцете му и го прободе с удар, събрал цялата му сила и тежест.

Междувременно противникът на Че също беше изгубил битката. Момичето се боричкаше отчаяно с него и бързо губеше предимството на изненадата, но в критичния момент някой заби кинжал в хълбока на войника и Че най-сетне успя да измъкне меча от ръцете му. Но не се наложи да го използва. Кинжалът го прободе отново, а белите очи и зъби на Ахеос проблеснаха в мрака. В този момент дотича и Чисис, залитайки от удара, който беше получил, но решен да свърши своето. Двамата с Ахеос свалиха войника на пода и го убиха.

Тиниса вече тичаше към тях и успя да улови Че, която залиташе с препъване назад. Момичето изглеждаше уморено до смърт, натъртено и ожулено, но и в състояние на пълен екстаз. Метна се на врата на доведената си сестра и я стисна толкова силно, че ребрата й изпукаха.

— Дойдохте! Чук и клещи, вижте се само! Наистина дойдохте! — А после отпусна хватката си, видяла над рамото й тънката фигура на Ахеос, който почистваше грижливо острието на кинжала си.

— Ти… — промълви Че. Един спомен изникна внезапно в главата й — спомен за сън, който я беше навестил в хелиоптера на път за Мина. Сега, когато срещна погледа на безизразните му бели очи, шокът я разтърси до мозъка на костите и тя разбра, напук на всяка логика, че той знае.

А после видя Тото, прегърна и него, но пропусна да забележи изненадата му. Чу Салма да обяснява на Тиниса, че всяко мускулче от кръста нагоре го боляло ужасно.

— Трябва да тръгваме — настоя Чисис. — Трябва да тръгваме, веднага.

И тръгнаха с най-бързата крачка, която Че и Салма можеха да поддържат. При стълбите ги чакаше Тисамон.

Тиниса го видя първа и макар да знаеше, че ще го заварят там, изтръпна при гледката. Тисамон стоеше на едно от средните стъпала и гледаше надолу към тях. Самото стълбище тънеше в сенки, а по-светлите места лъщяха от кръв.