Империя в черно и златно

— Това е всичко, майоре.

Талрик се обърна и излезе от тронната зала в пълно неведение относно съдбата си.

31.

Макар и бавно, зората се беше сипнала над Мина, за което свидетелстваше слънцето на небето, но друга зора, звездна зора, беше помела града като горски пожар. Тя казваше: „Кимене е свободна“. Казваше също: „Ултер Дебелака е мъртъв“. И в съзнанието на минасци тези две събития бяха свързани неразривно.

В мазето, където се помещаваше щабквартирата на Чисис и неговата част от съпротивата, се стичаха посетители, пратеници от други клетки на организацията. Някои бяха стари негови приятели, с други беше имал противоречия и дори стълкновения. Сега те прииждаха да се видят с Кимене, защото единствено тя беше в състояние да ги обедини. Ултер си бе давал сметка за това също като тях, но и той — пак като тях — се беше оплел в мрежите на титаничното й присъствие и беше пропуснал шанса си да лиши Мина от нейната Дева.

Тиниса седеше и гледаше как членове на съпротивата идват и си отиват или се трупат на малки групи в очакване на водачката си. Чисис се спираше тук и там, с някои се здрависваше, други поздравяваше по войнишки. Виждаше се, че полага усилия да заглади стари вражди и пази най-окуражителните си думи за онези, които харесва най-малко.

Че си почиваше или пък размишляваше здравата над нещо, кой знае, а Салма още спеше въпреки шума. От Че знаеха, че е бил окован кажи-речи през цялото време. Едва ли може да се наспи човек, когато лактите му са стегнати зад гърба, мислеше си Тиниса. Представи си го как седи по цяла нощ в тази мъчителна поза и бди над спящата Челядинка. Размърда се, стана и тръгна лениво към сламеника му.

Винаги се беше гордяла с независимостта си, с това, че не разчита на никого. Лесно беше да се гордееш с подобно нещо, когато животът ти е подреден като на картинка. Отношенията й със Салма така и не се бяха задълбочили, изтъкани бяха от шеги и закачки, примесени с негласното й раздразнение от факта, че иначе неустоимият й чар няма никаква власт върху него. Колкото до отношенията й с Че, те почиваха на суетата. Приятно беше да имаш сестра, която не блести с хубост, която е толкова сериозна, добросърдечна и лишена от изящество.

Едва след като й ги отнеха, Тиниса разбра колко много ги обича, колко силна е връзката й с тях. Коленичи до Салма и спря поглед на лицето му — такова, каквото той рядко показваше пред света. В съня си Салма изглеждаше пет години по-млад… Тиниса се сепна, защото винаги го беше смятала за по-голям от себе си и нито веднъж не й беше хрумнало, че може да са връстници. Приглади разсеяно тъмната му коса и видя как клепачите му трепват за миг. „Сънувай волни сънища“ — пожела му мълчаливо тя.

Не чу стъпки, но усети присъствието на Тисамон зад гърба си. Изражението му беше все така сурово и меланхолично. Сигурно и насън изглежда така, реши Тиниса.

— Трябва да говоря за нещо с теб — каза тихо той. — Ако нямаш нищо против.

„А с него докъде го докарах?“ Битката им в каналите беше съборила защитните му стени, но той все още проучваше новия свят, който Тиниса му беше разкрила. И изглежда беше стигнал до някакво решение.

Тя тръгна след него към раницата и малкото му вещи в кьошето, където беше прекарал нощта.

— Имаш нещо мое — каза той и тя го погледна неразбиращо.

При вида на празния й поглед Тисамон се усмихна тъжно.

— Не бих го пожелал и на най-големия си враг, но то така или иначе е в теб. Имаш лицето на Атриса, имаш будния й ум, както и уменията й, струва ми се, но имаш и нещо от мен.

„Нещо от богомолкоидите“, осъзна тя.

— Аз… Изкуството ми няма нищо общо с талантите на твоята раса — отрече тя. — Не мога да летя. Нямам шипове като твоите.

В усмивката му се прокрадна веселие, но зимно.

— Нима всяко Изкуство е толкова видно за очите? Кажи ми какво препуска във вените ти, когато се биеш, Тиниса? Разкажи ми за жаждата в сърцето ти, когато надушиш кръв. Разкажи ми за

опиянението

си, когато звъннат оръжия.

Думите му бяха като шамар.

— Не…

— Напротив — прекъсна я той. — Виждал съм те да се биеш. Грацията ти е на паякородна, безспорно, но отвътре напира Изкуството на моя народ и именно то те прави опасна, именно то те прави жива.

Тиниса си спомни онзи миг в къщата на Стенуолд, спомни си как стои над трупа на платения убиец и победата пее в ушите й. Спомни си битките с осоидите и с уличните бандити в Хелерон, с гангстерите на Гостоприемците, с тъмничарите, които беше убила, за да стигне до Салма и Че. Можеше да изтъкне мотиви за всяко от тези убийства — да спаси себе си, да спаси приятелите си, да изплати дълга си, — но имаше и друго. Имаше го огъня в сърцето всеки път, щом рапирата й излезеше на светло. Нещо я овладяваше тогава и препускаше през нея като горяща отрова, подлудяваше я. Правеше я безстрашна, бърза и свирепа. Опияняваше се от съзнанието за собствената си сила и отнемаше живот така, както комарджия раздава карти.