Империя в черно и златно

Застави се да гледа. Черпейки сила от нежната прегръдка на Ахеос, скрила се зад него като зад щит, тя застави очите си да погледнат, да видят, да възприемат грозното лице на Даракионския лес. Страшни, измъчени призраци, разпънати до откат върху рамката на историята. Ако не бяха заети с живия си сънародник, погледът им щеше да я обезкости за секунда. Сега обаче пред очите й се разкри оголената душа на Тисамоновия народ, изтръгната и провесена във въздуха като паяжини и дим. Всички те бяха високи, горди и корави… също изгубени и тъжни.

— Кой им е причинил това? — прошепна Че, защото болката, събрана в тези разкривени създания, беше безкрайна като силата им.

Гласът на Ахеос беше много тих и много сериозен.

— Вие — каза той. — А след вас и ние. — Повече не пожела да обясни.

34.

Осоидите бяха дошли в Хелерон. Отначало Стенуолд реши, че градът е под обсада, защото от изток се виждаха само палатките на имперските войници, раираните в черно и жълто флагове и бронирани автовозила. Един ортоптер в имперски цветове тъкмо се спускаше безшумно, разперил криле да улови въздушните течения.

Продължиха предпазливо към града, заобикаляйки откъм юг, и скоро стана ясно, че ситуацията е друга.

Извън Хелерон наистина имаше голям имперски лагер — с войници, машини и прочие, но самият град не изглеждаше променен ни най-малко. През входовете и изходите му все така се нижеха търговски кервани, пътищата гъмжаха от хора, с други думи — хелеронските ковачници за пари работеха под пълна пара както винаги. Все същите палаткови сборища на търговци, чуждестранни купувачи, амбулантни и робски пазарища заемаха свободното от нашествениците пространство и явно никой не се интересуваше, че две хиляди вражески войници са разпънали палатките си пред портите на град без крепостни стени.

— Предали са се — процеди горчиво Ахеос. — Захвърлили са оръжията още при вида на имперската войска.

— Не мисля — възрази Стенуолд. — Това не е окупиран град. Вижте, хората се движат свободно, няма стражи, пропускателни пунктове, милиция. Нищо по-различно от Хелерон такъв, какъвто го познаваме.

— Две хиляди осоиди не са дошли тук само да разгледат забележителностите или да идат на театър — каза Тиниса.

— Скоро ще узнаем отговорите — реши Стенуолд. — Трябва да се срещнем със Скуто.

Странно беше усещането да се върнат в град, белязан с толкова ярки спомени. Битки след битки за Тиниса и Тото, предателство и плен за Че. За Тисамон градът сигурно символизираше безбройните дуели по поръчка, годините, прекарани в безсмислено упражняване на уменията му. Ахеос вдигна качулката на главата си и скри ръце под плаща. В Хелерон имаше доста молецородни, но към тях се отнасяха с презрение.

Имаше и осоиди сред тълпата. Не бяха много и не правеха нищо подозрително — говореха с търговци или вървяха по пътя си, — но все пак ги имаше. Бяха с униформи и броня, спираха пред оръжейните сергии рамо до рамо с мравкородни, които ги оглеждаха с нескрито подозрение. Тук-там се виждаха имперски интенданти, които поръчваха провизии за хората си, а осородни механици спореха с бръмбарородни занаятчии за качеството на стоката им. И нито един от тях не задържа погледа си върху групичката новопристигнали конници. Беше толкова странно, че граничеше с нереалното.

Стенуолд намери конюшня, където да оставят конете, плати без да спори високите хелеронски цени, после тръгнаха към бедняшкия квартал да намерят Скуто.

— И за мен е непонятно, повярвайте ми — каза шипородният. Клатеше крака, чучнал се върху един от тезгясите в работилницата си пред многобройна и разнородна публика. Освен Стенуолд и спътниците му, тук бяха и двайсетина от собствените му агенти. Истински миш-маш от неудачници, реши Че — бръмбароиди, мухоиди и мравкородни, полуродни, елегантна паякородна в скъпи коприни, дори един покрит с белези скорпионочовек с двузъба метална кука на мястото на ампутираната лява ръка.

— Пристигнаха тук преди… колко, две десетници? Не наведнъж, а на порции, и продължават да прииждат. В началото настъпи истинска паника, нека и момчетата кажат. Магнатите мобилизираха веднага отрядите си, а от Съвета ангажираха всички наемници в околността. Първите няколко дни напрежението можеше с нож да го режеш, но раираните не правеха нищо, стояха си пред града и си разпъваха палатките. А после тръгна мълвата, че не били дошли да се бият, а за нещо друго. От юг пристигнаха вести, че към Тарк се придвижвала огромна армия, в сравнение с която нашите гости били като банда селски побойници. А после се чу, че дошли да купуват. Имали много злато, в хелеронски пари и в тяхната си валута, и че търсели да купят големи количества оръжие, продоволствие и прочие. Някои смятаха, че ще потеглят на север да сритат отново Федерацията или нещо такова. Хората почнаха да говорят, че можело да ги наемем като платена войска. И да ги пратим срещу Тарн и народа на тоз момък.

Ахеос, мълчалив и блед, местеше поглед между Стенуолд и грозното лице на Скуто.