Империя в черно и златно

Но Че видя, че мъжът се готви да нападне, вероятно с надеждата да изпревари Стенуолд, замахна с ножчето и го заби с всички сили, приковавайки крака му към пода. В същия миг Стенуолд натисна спусъка. Двойният заряд от огнепрах избухна в затвореното пространство на пронизвача и произведе звук толкова силен, че сякаш погълна целия свят, поне тяхната къща със сигурност. Убиецът литна във въздуха, прелетя цялото разстояние до отсрещната стена и остана да виси там, забоден с три от стрелите. Четвъртата, която не бе срещнала пречка от човешко естество, се беше забила толкова надълбоко в стената, че върхът й сигурно стърчеше от другата страна.

Тишината, която се спусна след това, подправена с киселявата миризма на взривения огнепрах, беше абсолютна.

— Къде е… Тиниса? — попита на пресекулки Стенуолд. Че посочи мълчаливо надолу.

Хвърлиха се към счупеното перило и погледнаха към преддверието. Тиниса беше там, права, а вторият нападател лежеше като захвърлена кукла на пода пред нея. Тиниса стоеше с наведена глава, гледаше първия човек, когото беше убила в живота си, и стискаше в ръка лъскавата от кръвта му рапира.

Че чу как чичо й си поема рязко дъх.

— Чук и клещи — промълви той. — Съвсем същата е.

Че зърна проблясък в очите му, белег на просветление, което нямаше нищо общо с Тиниса. Обстановката очевидно беше различна, както и мъртвецът долу, но нещо в мизансцена, в самия миг на неподвижност и съзерцание го беше сварило неподготвен. За част от секундата той се подмлади с двайсет години, озова се някъде другаде, изгубил се в обятията на отдавнашен спомен.

А после Тиниса вдигна поглед към него, бледа, с широко отворени очи. Стенуолд се спусна на бегом по стълбите и я прегърна силно. „Първата смърт“ — мислеше си той. Настигна го спомен за кабинката на един ортоптер в Мина и за онзи войник в черно и златно, който полита назад към смъртта си. „Първата смърт, която причиняваме със собствените си ръце, винаги е трудна.“ Но тя щеше да го преживее, несъмнено. „В кръвта й е.“

После Тиниса го отблъсна, втурна се към Че и я стисна за ръката.

— Добре ли си? Стори ми се, че онзи те е хванал натясно.

Че примигна насреща й.

— Чичо Стен го уби. — Не беше очаквала подобно съпричастие от доведената си сестра.

— Искам да направите нещо за мен — обърна се и към двете им Стенуолд. Седнал беше на едно канапе в преддверието. Мъртвецът лежеше в краката му. — Едната да изтича за доктор Никрефос, бързо.

— Доктор Никрефос? — попита изненадано Че. — Не трябва ли да те види истински лекар?

— Той е дърт шарлатанин, знам — кимна Стенуолд. — Но разбира от отрови. А тези убийци… не разчитаха единствено на стомана.

Тиниса изхвърча през вратата моментално. Че остана да зяпа глуповато чичо си и да изстива вътрешно.

— Но ти… Не може да…

Стенуолд разтегли устни в нещо като усмивка.

— О, аз съм стар бръмбар, не забравяй, Че. Вътрешностите ми са направени от волска кожа. Нужно е нещо повече от отровното острие на уличен бандит, за да ми види сметката. Все пак може би е добра идея да презаредиш пронизвача. Резервни стрели и огнепрах има в моята стая.

Тя хукна като подгонена по стълбите, оставяйки го за кратко насаме с мислите му. Стенуолд дръпна наметалото на убиеца, чийто край покриваше лицето му. Смесеният произход не можеше да се сбърка, беше като печат върху кожата — в този случай истински коктейл от паешка, бръмбарска и мравешка кръв. Другият беше чиста проба мравкороден ренегат, така че отпорът, който му беше дала Че, си беше истинско чудо.

— Местни таланти, тези двамата — промълви той сам на себе си. Не бяха осоиди, нито такива, с които Империята на осите би имала вземане-даване. Играта очевидно се беше променила.

Че се върна, зареждайки в движение пронизвача.

— Дали Салма и Тото също не са в опасност? — попита тя.

— Тази нощ? Едва ли. Но утре… кой знае. Челядинке, налага се да променя плановете си.

— В какъв смисъл да ги промениш?

— Резервирал съм четири места на „Небесен“ за утре. Ти също ще пътуваш. Целият личен състав на „Великолепните“ потегля.

— Но нали каза…

— Плановете затова са планове, защото подлежат на промяна. Налага се да остана тук още малко, да довърша някои неща. Когато мога, ще дойда при вас. — Вдигна ръка да спре напиращите й възражения. — И не го казвам като евфемизъм на „повече няма да се видим“, Челядинке. Никога не съм вярвал в щурави лозунги от сорта на „свобода или смърт“. Ще дойда при вас в Хелерон, но на първо време, както вече споменах, искам ти да си на сигурно място. Звучи откачено, но май ще си в по-голяма безопасност с моите хора в Хелерон, отколкото сама с мен тук.

Тиниса нахлу през вратата, повлякла след себе си прегърбен старик с посребрена коса. Че отстъпи несъзнателно при появата на стария молецороден. Виждала го беше в Академията, но той водеше някакъв позорен предмет, от който благоразумните млади бръмбароиди страняха. Беше истинско олицетворение на вещер от детските приказки — с дълга и мазна сива коса, а дръпнатите му очи бяха бели и празни, без ирис или зеница.

— Майстор Никрефос — поздрави го Стенуолд. — Нуждая се от услугите ти.