Империя в черно и златно

— Аз го убих — промълви Тиниса и сведе поглед към ръцете си. — Умееше да върти меча, но аз го убих. — После извади внимателно рапирата от изящната й ножница и Че си спомни колко беше завиждала на Тиниса, когато Стенуолд й я подари. Беше красиво оръжие паешка направа. Като цяло паякородните не бяха най-добрите ковачи, но към някои конкретни аспекти на занаята проявяваха интерес и изработката на мечове беше един от тях. Рапирата на Тиниса беше копие на богомолските рапири, с извит назад предпазител за ръката с формата на огънати навътре листа, а острието се стесняваше постепенно, наточено като бръснач и от двете страни. Истинските богомолски рапири бяха редки и много скъпи и Стенуолд така и не беше успял да открие оригинал. Може да бяха горски диваци, които си нямат и понятие от великите технологични достижения след революцията, но когато богомолкочовеците правеха меч, лък или друго изделие, го правеха с умение, усъвършенствано от векове.

— Трябваше да го убиеш — каза сериозно Че, все така загледана в рапирата. — Иначе той щеше да те убие. Недей да се измъчваш.

— Почувствах се… — Тиниса стисна устни до побеляване. — Почувствах се толкова жива.

— Жива ли?

— В онзи миг, когато преодолях гарда му, беше като… Ако искаш вярвай, но беше прекрасно. Забравих всичко друго. В онзи миг не мислех нито за теб, нито за Стен. Знаех само, че съм спечелила и че това е добре. Адски добре.

Че си спомни реакцията на момичето след битката. Явно Тиниса се беше опитвала да компенсира угризенията, които би трябвало да изпитва, но които така и не бе открила в себе си.

— Ами, не знам, аз… — започна тя и точно тогава, за неин късмет, ханджията въведе Тото и Салма в стаичката. Тото приличаше на вързоп в дългото си безформено палто и с брезентова торба през рамо, така че ако бяха привлекли нечие внимание по пътя си насам, вината не ще да е била негова. Салма, от друга страна, беше известен с начина си на обличане. Винаги следваше последната мода и залитането към кича не му беше чуждо. Днес беше потънал дълбоко в диплите на роба с висока яка и изящна кройка, която — както гласеше лафът — беше почти достатъчно великолепна да й посветят отделна катедра в Академията. Издържана беше в преливащи се сини, зелени и червени нюанси, а по края на богатите й дипли имаше кант от златисти плочки.

— Като какъв точно си се маскирал пък ти? — подразни го Тиниса, възвърнала обичайното си хладно спокойствие. — Или Стен ти е заръчал да се нагиздиш като умопобъркан чужденец?

— Не съм аз виновен, че никой в това изостанало провинциално градче не се облича като хората — отвърна Салма. — Какво трябваше да направя с робата си? Да я зарежа тук?

— Нямаш ли… багаж? Чанти някакви?

Салма разтвори робата си. От вътрешната страна беше подплатена с обикновен син плат без финтифлюшки, затова пък с множество джобове. Имаше си дори пришита ножница, съдържаща къс меч със странна форма.

— Ясно ли ти е, че снощи някой се опита да ни убие? — захапа го Тиниса, макар че Салма не би могъл да знае за случката. — Е, сега поне няма да стрелят по мен, щом си имаме ходещо чучело в групата.

— Опитали са се да ви убият? — възкликна потресен Тото.

— Опитаха се да убият чичо Стен — внесе необходимата поправка Че, — но ние се оказахме на пътя им. Убийците, те… мъртви са и двамата. — Спомни си как накрая бяха повикали градската стража, която Стенуолд отпрати с все труповете и известно количество монети вместо отговори. Всички, включително Стенуолд, се преструваха, че нищо особено не се е случило. Явно така постъпваха онези, чиито тайни биха пострадали от излишното любопитство на властите.

Точно тогава се появи и Стенуолд без много шум.

— Добре — каза делово, като видя, че всички са се събрали. Последва примера им, настанявайки се на пода до масата, но така, че вратата да е откъм дясната му ръка, а не зад гърба му. — Време е да си кажем някои истини — подхвана той. — Макар че ако не съм сбъркал драматично в преценката си за вас, едва ли ще се изненадате особено. Че и Тиниса са слушали до втръсване лекциите ми в Академията, Федерацията на Салма има горчив опит от първа ръка с поведението на Империята, а колкото до Тото…

Младият занаятчия преглътна шумно.

— И аз подочувам някои неща, майсторе.

— Е, какво искаш да направим? — обърна се Че към Стенуолд. — Във връзка с осоидите, имам предвид.

Той кимна.