Империя в черно и златно

Шпионката се затвори с трясък и двамата чуха отдалечаващите се стъпки на слугата. Градската къща на Елиас Продан не беше от големите вили на хълма, но на практика се намираше в подножието му. Братовчедът Елиас очевидно се справяше добре, нищо че от гостоприемството му още имаше какво да се желае.

— Е — каза след малко Салма, — не знам дали ще ни пуснат, или ще насъскат гадни буболечки по нас, но ти несъмнено му взе страха.

— Аз… не знам какво ми стана — смотолеви Че. Чувстваше се замаяна. След малко чуха звук на приближаващи стъпки, няколко чифта. Дръпнаха се от вратата и Че приглади туниката си.

Когато вратата се отвори, на прага й стояха двама въоръжени мъже — не стражари или войници, а яки бръмбарородни със сопи в ръце и с два щита, които допреди миг най-вероятно бяха служили за стенна украса. И изглеждаха притеснени, отбеляза със задоволство Че. Зад тях надничаше кльощав мъж със стиснати на резка устни — несговорчивият слуга отпреди малко, досети се тя, — а до него стоеше по-нисък и по-пълен индивид с гневна физиономия. Държеше свитък в едната си ръка и писалка с резервоар в другата — явно го бяха прекъснали по средата на счетоводните сметки.

— Какво става тука? Полза и лихва, нищо не мога да свърша, като ме прекъсват постоянно! — викна той. — Предлагам вие двамата да се разкарате, преди хората ми да са ви ступали набързо.

— Майстор Продан? — каза плахо Че. — Аз съм Челядинка Трудан и идвам от Колегиум. Праща ме чичо Стенуолд.

Продан отвори уста, несъмнено за поредната саркастична реплика, но после спря и се вгледа в нея. Даже вдигна монокъла, който носеше на верижка около врата си.

— Челядинка? — повтори с подозрение той.

— Баща ми е Дорви Трудан, майсторе, но от малка живея при чичо Стенуолд. Студентка съм във Великата академия.

— О, детето на Дорви. — От гласа му не лъхаше особена радост, но Че беше наясно, че родителите й не са сред уважаваните членове на семейството. — Челядинка — проточи замислено Продан. — Звучи ми познато. А другият кой е?

— О, това е Салма… — започна тя, а после побърза да се поправи: — Извинете, това е принц Салме Диен от Федерацията. Той също би искал да му окажете гостоприемство в дома си, братовчеде.

Съвсем навреме Салма се сгъна в сложен реверанс, нещо екзотично от родната земя. Продан зяпна.

— А, федералец значи. — Каквото и да беше чувал за народа на Салма, явно включваше и нещо добро или поне доходоносно, защото резервите му се стапяха бързо. — Принц от Федерацията и моята мила братовчедка Челядинка? В какви забележителни времена живеем напоследък, да. — Стрелна с леден поглед злонамерения слуга. — Моля ви да извините персонала ми за престараването. Работата е там, че хора със съмнителни намерения и произход тропат всекидневно на вратата ми. Влизайте, моля, заповядайте, заповядайте…

Историята, която разказа на Елиас, се движеше по ръба между истината и лъжата. Ако не друго, не искаше да го излага на риск, като споменава имена и навлиза в полето на политиката. Така че скърпи нещо, което се приближаваше до истината достатъчно, за да прилича на нея от разстояние. Тя и приятелите й били изпратени в Хелерон от Стенуолд по някаква негова работа. На улицата ги нападнали, не знаела нито кой, нито защо. Хукнали да си спасяват живота и неволно се разделили. И сега не знаели къде са другите двама. Че и Салма трябвало да отседнат някъде, докато Стенуолд пристигне, нуждаели се и от помощта на домакина си.

Въпреки заобикалките й Елиас, изглежда, успя да прочете това-онова между редовете. Най-малкото, че при дадените обстоятелства Тото и Тиниса едва ли ще улеснят намирането си.

— Ще възложа на персонала и на търговските си представители да се оглеждат за тях — обеща им той, докато вечеряха. — Ще обявя награда дори. В този град има мнозина, които си изкарват хляба с намирането на разни хора. — „Намирането на хора, които не искат да бъдат намерени.“ Думите увиснаха неизречени във въздуха.

— Дали ще е разумно да… — Че се размърда притеснено. Със или без обявена награда, слухът за издирването на двамата й приятели щеше рано или късно да стигне до ушите и очите на врага.

— Мило мое момиче — каза Елиас. — Какво друго можем да направим? Противното би било като да търсиш някого на претъпкан площад със завързани очи. Не се тревожи. Имам известно влияние в този град. Имам седем фабрики и една минна компания, а това значи, че когато говоря, хората слушат. За нула време ще приберем приятелите ви на сигурно място зад тези стени. Потърпете няколко дни и толкова.

Че ровеше апатично в чинията си. Погледна към Салма и видя собствените си тревоги, отразени на лицето му. Хелерон беше огромен, нейните приятели бяха незначителни в сравнение с мащабите му, а Империята на осите очевидно нямаше да миряса, докато не ги открие. Не виждаше как връзките на Елиас Продан ще надцакат безпогрешната имперска злоба. Времето минаваше и с него лошите й предчувствия набираха сила всеки път, когато помислеше за Тото и Тиниса.

12.