Империя в черно и златно

Нападаше отляво и отдясно, без почивка и без стратегия, просто порой от удари. Лицето му зад танцуващите мечове си остана безизразно и не й помагаше с нищо. Изтласкваше я бързо и скоро инстинктът й подсказа, че стената е само на педя зад петата на опорния й крак. Когато мъжът я нападна отново, тя отскочи назад, опря стъпало в стената и се оттласна. Мечът в лявата му ръка профуча край нея, толкова близо, че закачи туниката й, а нейната рапира разсече въздуха над главата му. Тиниса последва пътя на оръжието си, преметна се отчасти над, отчасти покрай противника, опитвайки се пътьом да смаже с лакът носа му. Но той се изви навреме, предупреден от съучастниците си. Тиниса падна на хълбок, претърколи се веднъж и скочи отново на крака.

Мравкочовекът нападна отново сред бурните аплодисменти на публиката, но Тиниса вече му беше взела мярката. Атакуваше отляво и отдясно, ала наборът му от ходове беше ограничен и ударите от двете посоки бяха като огледално отражение. И тя смени тактиката си — поемаше ударите му с острието на своята рапира, после превръщаше блоковете в атаки и постепенно печелеше територия, докато двамата не се озоваха в средата на тясната арена. През цялото време Тиниса държеше ножа за хранене в готовност, винаги в полезрението му, металът отразяваше светлината и се натрапваше в мислите му.

Тиниса осъзна, че вече е решила как да приключи двубоя. Вероятно го беше решила още в самото начало. Държеше го далеч от себе си, на една рапира разстояние, когато планът се разгърна в главата й, план, за чието съществуване дори не беше подозирала. План, който определено щеше да свърши работа.

Поде атака и симулира грешка. Озова се твърде близо до противника, на границата на обхвата му, и той се възползва от предоставения му шанс, както можеше да се очаква. Тиниса прибра мълниеносно рапирата към себе си и остриетата на мравкородния се плъзнаха по предпазителите на ефеса й. И тогава ножът за хранене връхлетя.

Връхлиташе от горе надолу, но гласовете в главата на противника й вече крещяха предупредително. Той се извърна по-бързо от очакваното, мечовете му се втурнаха нагоре да уловят тъпия нож. Тиниса вече беше отскочила крачка назад, рапирата й — в удобна позиция зад гарда му. И със съвършено изящество тя нанесе финалния удар.

Идеята й беше да го резне по рамото, първа кръв, както беше казал Синон, но вместо това рапирата отвори рана в шията му и той се строполи сред стряскащо количество кръв. В първия миг Тиниса помисли, че противникът й ще се изправи, ще се облегне на меча си и ще я заплюе, но той падна по очи и тя разбра, че е мъртъв.

Като го гледаше сега, докато огънят в собствената й кръв угасваше, Тиниса си даде сметка, че победата й е странна, необяснима дори. В края на краищата тя беше просто добър дуелист от посредствената школа на Академията. С дървения меч беше побеждавала повечето си противници, но нерядко победената биваше тя.

Ала с живо острие в ръка, когато зад рамото й наднича смъртта, а не просто победа или поражение в измислена битка, у нея явно се проявяваше неподозираният талант да петни меча си с кръвта на други хора. Всеки път, когато вадеше рапирата си в гняв, някой умираше съсечен, а вчера четирима от хората на Малия едва я бяха надвили с общи усилия, макар по всяка вероятност да е била изтощена и объркана след тежкия ден. „И съм ги ранила всичките до един.“

Несъмнено имаше талант. А ако Синон постигнеше своето, можеше да се сдобие и със занятие. Тази мисъл не й допадна, но само преди миг, когато жежкият огън на победата още беснееше във вените й, би я приела радушно.

„В какво се превръщам?“

Обърна поглед към Синон Поло̀вин. По протежение на цялата маса хората викаха, някои я поздравяваха, други я кълняха, но за нея важен беше единствено главатарят на гангстерите. Срещна погледа на странните му очи и усмивката й, макар и насилена, го предизвика.

— Малия не е преувеличила и на йота уменията ти — заяви той и подчинените му се смълчаха моментално. — Всъщност, точно обратното дори. — Погледна към мравкородната жена, по чието лице се четеше контролирана доза смущение. Тиниса си спомни първата им среща и се зачуди какво ли би станало, ако се беше разшетала с рапирата вместо да приказва.

По-добре да не знае. Прави бяха, че има нужда от тях. Всичко се беше объркало и приятелите й се бяха пръснали по вятъра. И ако тази банда от престъпници беше единственото й оръжие, то тя щеше да го хване здраво за дръжката.

Тиниса избърса със сладка усмивка острието на рапирата си и отиде да седне до гиганта, само на едно място от самия Синон.

Елиас Продан беше зает човек. Вместо да ги зареже у дома, където да кършат пръсти и да се тревожат излишно, той предложи да им покаже забележителностите на Хелерон, тоест търговските си дружества и фабрики. Че се запита дали братовчед й не иска да впечатли Салма, принца от Федерацията, с богатството и предприемчивостта си. Ако това му е била идеята, тя беше предварително обречена на провал.