Империя в черно и златно

— По-бързо, отколкото ако ходите пеша ли? Почти — гласеше отговорът на шипородния. Стенуолд надникна под високите крака на машинарията. Крачещите автовозила бяха претърпели период на прибързани подобрения преди десетина-петнайсет години и точно както Стенуолд се боеше, този техен представител беше типична жертва на поколението си. Вместо осем отделни крака, от двигателя стърчаха само два, всеки от които се разделяше на четири.

— Няма да ви създава никакви проблеми — увери го Скуто, — стига да го навивате всяка сутрин. Работа за двама души, но пък ти си имаш Тото да ти помага. И преди да почнеш да се оплакваш, спомни си, че източно оттук горивото е с печати в черно и жълто.

— Сигурно си прав. — Свестните двигатели с часовников механизъм имаха много преимущества пред парните и тези с вътрешно горене. Нямаха нужда от гориво и повредите се отстраняваха лесно. Дори счупените метални части можеха временно да се заменят с дървени от подръчен материал.

— Нещо те яде отвътре — каза без предисловия Тиниса. — Какво има? Не е само заради Че, нали?

Той й се усмихна, макар сърцето му да се свиваше.

— Просто… — Но не можа да го изрече на глас. Каквото и да кажеше сега, щеше да е встрани от истината. — Ще ти кажа по-късно. — „Когато се наложи. Когато нямам друг изход.“

Денят сякаш нямаше край. Рядко спираха за почивка, а дори и тогава роботърговците им напомняха постоянно за присъствието си. Водата се разпределяше скъпернически. Храната се състоеше от корав хляб и изсъхнало сирене. По време на преходите всеки изостанал роб биваше връщан с камшици в редицата, без колебание и без милост. В началото на деня Че жалеше другарите си заради пречупения им дух, в края му благодареше на съдбата, че е в по-добра физическа форма от повечето.

На смрачаване забелязаха някакви силуети в далечината, а по поведението на роботърговците стана ясно, че именно те са целта на придвижването им. Бяха два, може би на постройки, но не се различаваха ясно на фона на притъмняващото небе.

— Чифлик? — предположи Че. Салма се взря напред. Зрението му беше значително по-силно от нейното.

— Не са сгради — отвърна той. — Но не мога да кажа какво са. — А после усетиха приближаването на пазач и млъкнаха благоразумно.

Пристигнаха по тъмно, но Че вече беше познала „нещата“, защото и преди беше виждала такива. Наистина не бяха сгради, а автовозила, чудовищно големи. Беше виждала да товарят в тях животни за транспортиране на едро… същата стока, в която се бяха превърнали сега тя и спътниците й.

Трийсетината роби в тяхната колона щяха лесно да се поберат в едно от возилата и пак да остане място, но клетките в задната им част вече бяха наполовина пълни. С роби като тях, забеляза Че. Струваше й се невероятно всичките тези хора да са бегълци. Още не бяха наближи двете огромни машини, когато различиха друга колона от затворници, която се придвижваше от юг. Мъже без коса, с мъртвешки бяла кожа, изпъкнала долна челюст, щипци на ръцете и гигантски ръст — така изглеждаха роботърговците на южната колона. Водачът им се срещна с представители на осородните роботърговци и започна да се пазари за цената на стоката си.

— От Ръбатата пустиня са — предположи Че. — Или дори от Паешките земи. Отдалече при всички случаи. В Империята явно има голямо търсене на роби.

— О, има и още как — кимна Салма. — Цялата Империя се крепи на техните рамене. Роби обработват нивите им, роби им строят къщите. Роби се трудят в мините и се грижат за всичките им нужди. Империята се къпе в робска пот, Че. А колкото до самите осородни, те не похващат друга работа, освен войниклъка.

Че вдигна поглед към него.

— Във Федерацията има ли роби?

Усмивката му се изкриви.

— Не ги наричаме така, но ако приемем, че вие имате платени роби във фабриките си, то и ние имаме такива на нивите си. Виж само какъв либерал е направила Академията от мен.

Колоната им беше спряла и Че видя как Брутан и Талрик — на значително разстояние един от друг — отиват да говорят с водача на големите автовозила. Дългурестите бледолики южняци вече приключваха със своята сделка. Ръцете им наистина изглеждаха зловещи. Явно бяха пригодени за битки и за нищо друго, мислеше си Че и ги зяпаше със страхопочитание. На трептящата светлина от огньовете новодошлите излъчваха единствено агресивност. Дрехите им бяха мешавица от кожа и метални плетки. Някои носеха брадви на коланите си, други — тежки мечове в презраменни ножници. Гледаха осоидите едновременно сдържано и арогантно.

Брутан се беше върнал при своите хора и им даваше нареждания. Че долови само няколко думи, но и те бяха достатъчни, за да разбере, че ще лагеруват тук през нощта, а на сутринта ще потеглят с машините. Огледа се за Талрик, но той още беше при возилата и обсъждаше нещо с водача им. По липса на други указания екипажите на возилата спуснаха вратите на клетките и започнаха да изкарват робите навън.