Изгубена завинаги

живеят там. Неговите също.

- И кой си ти, та да го съдиш?

Знаех какво искаше да каже - говореше за родителите на

- Как да не го съдя? Има правилни неща, има и непра­

покойния си съпруг, за призрака, който бях свикнал да при­

вилни неща. Той постъпи неправилно.

емам и дори понякога да прегръщам. Този призрак никога

- Той е едно арогантно прасе. Има такива хора. Това е

не си отиваше. Не бях сигурен дали изобщо ще го направи,

животът. Джак го разбира или с възрастта и натрупания

макар понякога искрено да го желаех, но това, разбира се,

опит тепърва ще го разбере. Това също е част от пътя към

бе ужасно от моя страна.

зрелостта - да си нямаш работа с прасета. Не ти ли е ясно?

- Те - имам предвид и бабите, и дядовците на децата -

Замълчах.

искат да се преместим да живеем там. За да са близо до

- А ако синът ми се е чувствал тъй дълбоко наранен - про-

внуците си. Като си помислиш, в желанието им има логика.

съска през зъби Али, - кой си ти, че да го пазиш в тайна?

Кимнах с глава, защото не знаех какво друго да сторя.

Дори попитах защо двамата сте разговаряли през полувре­

- Джак и Ирин, пък и аз, имаме нужда от това.

мето, не помниш ли?

- От какво?

- Помня.

- От семейство. Неговите родители имат нужда да участ­

- Ти каза, че нямало нищо.

ват в живота на Джак. Повече не могат да се справят със

Продължавах да мълча.

студения климат тук. Разбираш ли го?

- Какво си мислеше, Майрън? Че ще усмириш малката

- Разбира се.

дама?

Тонът ми изглеждаше смехотворен дори в собствените

- Не беше така.

ми уши - сякаш не аз, а някой друг произнасяше думите.

Али поклати глава и млъкна. Сякаш бе изпуснала всич­

- Родителите ми са намерили апартамент и искат да го

кия си въздух.

видим - каза Али. - В същия блок, където е и техният.

- Какво? - попитах.

- Апартаментите са хубаво нещо - задърдорих аз. - Лесни

- Допуснах те твърде близо до него - заяви тя.

са за поддръжка. Плащаш си веднъж месечно и толкоз, нали?

24

25

Сега пък тя млъкна.

Останахме така известно време, докато хлапето се успокои.

- Значи така - казах. - Да не увъртаме повече, какво оз­

Плеснах с ръце и се насилих да се усмихна.

начава това за нас двамата?

- Някой да иска сладолед?

- Искаш ли да се преместиш в Скотсдейл? - попита тя.

Джак бързо се съвзе:

Аз се поколебах.

-Аз!

Тя положи длан върху ръката ми.

- Днес не - възпротиви се Али. - Трябва да си пригот­

- Погледни ме.

вим багажа.

Погледнах я. И тогава Али каза нещо, което никога не

Джак се намуси.

съм очаквал:

- Може би някой друг път.

- Не сме свързани завинаги, Майрън. И двамата го знаем.

Очаквах Джак да отвърне: „Ооо, мамо!", но изглежда и

Банда дечурлига прелетяха покрай нас. Едно от тях се

той бе доловил нещо в тона й. Наклони глава на една стра­

блъсна в мен и каза:

на, после отново се обърна към мен, без да противоречи.

- Извинете.

Двамата докоснахме кокалчетата на пръстите си - така се

Някакъв рефер наду свирката си. Прозвуча сигнал.

поздравявахме при среща и раздяла, със свити в юмрук

- Мамо?

пръсти на едната ръка - и Джак се отправи към вратата.

Джак, да е жив и здрав този малчуган, се появи иззад

Али ми направи знак с очи да погледна вдясно. Просле­

ъгъла. Двамата с Али се отърсихме от потискащия разго­

дих погледа й и зърнах треньора Боби.

вор и му се усмихнахме. Той не отвърна на усмивките ни.

- Да не си посмял да се караш с него - каза тя.

Обикновено ставаше така, че независимо колко ужасно се е

- Той ме предизвика - възроптах аз.

представил на игрището, Джак се появяваше като новоро­

- По-големият мъжкар отстъпва.

ден, усмихваше се и двамата радостно си плясвахме длани­

- Да, но във филмите. Там, където се носи вълшебен

те за поздрав. Но не и днес.

прах, където царстват великденските зайци и добрите феи.

В реалния живот мъжът, който отстъпва, се смята за слабак.

- Хей, хлапе! - викнах аз, тъй като не знаех какво да кажа.

- Направи го заради мен, става ли? Заради Джак. Дове­

Много пъти съм чувал как хората в подобно положение

чера не ходи в онзи бар. Обещай ми.

заявяват: „Браво, беше много добре!", ала децата знаят, че

- Но нали ми заяви, че ако не се появя, щял да получи

това е лъжа, че ги гледат със снизхождение и от това неща­

удовлетворение по друг начин, нещо от този род.

та се влошават още повече.

- Надут пуяк - ето какво е той. Обещай ми.

Джак изтича към мен, обгърна кръста ми с ръце, зарови

Тя ме накара да я погледна в очите.

лице в гърдите ми и захлипа. Стоях и притисках главата му

Поколебах се, но само за малко.

към себе си. Али ме наблюдаваше. Изражението й никак не

-Добре, няма да се появявам.

ми се понрави.

Тя тръгна да си ходи. Не ме удостои дори с целувка по

- Денят беше тежък - казах. - На всички ни се случва.

бузата.

Не допускай да повлияе на самочувствието ти. Направи

-Али?

всичко, на което беше способен, повече не би могъл, нали?

- Какво?

После добавих нещо, което момчето не можеше да раз­

Внезапно коридорът ми се стори доста пуст.

бере, но си беше чиста истина:

- Късаме ли?

- Тези мачове не са чак толкова важни.

- Искаш ли да живееш в Скотсдейл?

Али постави ръце върху рамото на сина си. Той ме

- В мига ли искаш отговор?

пусна, обърна се към нея, после отново зарови лице в мен.