Изгубена завинаги

му. Включих телевизора и започнах да натискам бутоните

ше кой е на телефона. Звукът бе тръгнал от пустинята,

на дистанционното, защото нали така правят истинските

беше прекосил континенталната част на Съединените

мъже? Американски програми от миналия сезон. Вратата

щати и Атлантическия океан и бе накарал сърцето ми да

на Териса бе затворена, но силно се съмнявах, че спи. Сед­

се свие.

нах сам самичък във всекидневната и задишах дълбоко.

- Трябва да затварям, Майрън. Искаш ли нещо от мен?

Часовникът показваше два часа след полунощ. В Ню

Добър въпрос. Може би исках, ала сега не му беше вре­

Йорк беше осем вечерта. В Скотсдейл, Аризона - пет сле­

мето.

добед.

- Мисля, че не - отвърнах.

Хвърлих поглед към телефона си. Мислех си за Али,

Тя прекъсна разговора, без да каже нито дума повече.

Ирин и Джак, които се намираха в Аризона. Не знаех кой

Погледнах към телефонната слушалка в ръката си, попре-

знае колко за Аризона. Там е пустиня, нали така? Че кой би

мислих - чакай малко, Али бе сложила край, нали така?

желал да живее в пустиня!?

Та нали ми бе дала ясно да разбера, кога - още преди два

Набрах номера на мобилния на Али. Отговори след тре­

дни? Така че, каква всъщност бе целта ми с това телефонно

тото позвъняване - в гласа й имаше напрежение:

обаждане?

-Ало?

Защо изобщо се обадих?

- Здравей - казах аз.

Защото не обичам недовършените неща ли? Защото в

- При мен не се появи твоят номер - отвърна Али.

случая исках да постъпя правилно, каквото, по дяволите, и

- Имам друг телефон, но номерът ми е същият.

да означаваше това? Болките по тялото ми от скорошното

Мълчание.

сбиване започнаха да се обаждат. Станах, протегнах се,

Али попита:

опитах се да се отпусна. Погледнах към вратата на Териса.

- Къде си?

Беше затворена. Приближих се на пръсти и я открехнах.

- В Лондон.

Лампата в стаята не светеше. Напрегнах се да доловя диша­

- В Англия ли?

нето й. Никакъв звук. Понечих да затворя.

-Да.

- Моля те, не си отивай - каза Териса.

Долових глас. Сякаш беше на Джак. Али рече:

Спрях се и отвърнах:

- Минутка, скъпи, говоря по телефона.

- Опитай се да поспиш.

Направи ми впечатление, че не каза с кого разговаря.

- Моля ти се.

Обикновено го правеше.

Когато ставаше дума за сърдечни дела, много внимавах.

- Не разбрах, че си отвъд Океана - рече Али.

Винаги правех онова, което трябва. Не действах просто

- Обади ми се приятелка в нужда. Беше...

така. Освен в един-единствен случай, на един остров преди

- Приятелка ли?

десет години, винаги съм обръщал внимание на чувствата,

Направих пауза.

на въздействието им и на последиците.

-Да.

- Не си отивай - повтори тя.

-Леле! Бързо е свършило.

И аз останах.

Канех се да й обясня, че не е на прав път, ала се отказах.

Когато се целунахме, между нас се появи напрежение,

- Познавам я от десет години.

после освобождаване и изпускане на напрежението - нещо,

- Разбирам. Прескочил си до Лондон, за да се видиш със

което не бях усещал досега; напрежението се изпуска, при

стара приятелка?

което ти оставаш неподвижен и се предаваш, а сърцето ти

154

155

се удря в гърдите, пулсът ти препуска, коленете ти омек­

- Част от мен желае да забрави всичко и да забегне с теб.

ват, пръстите на краката ти се свиват, ушите ти изпукват

Знаех какво имаше предвид.

и всяка фибра от тялото ти се отпуска и се предава на

- Толкова пъти съм мечтала отново да имам тази

щастието.

възможност. И сега, когато е пред мен, не знам защо, но

През онази нощ ние се смяхме. Ние плакахме. Аз це­

чувствам, че тъкмо тя ще ме съсипе.

лувах прекрасното й голо рамо. А на сутринта тя отново

Погледна ме.

изчезна.

- Какво мислиш?

* * *

- Няма да допусна да те съсипе - отвърнах.

В усмивката й се четеше тъга.

- Нима мислиш, че имаш тази власт?

Но само от постелята.

Тя беше права, но понякога имах навика да правя тъпи

Намерих я във всекидневната да пие кафе. Завесите

забележки.

бяха дръпнати. Да го кажа с думите на една стара песен,

- Какво ти се ще да направиш?

утринното слънце в лицето й издаваше възрастта й - и

- Да разбера какво всъщност се случи през нощта.

на мен това ми харесваше. Бе облякла хотелския халат,

- Добре.

който леко се отваряше и издаваше какви дарове крие

- Не си длъжен да ми помагаш - уточни тя.

под себе си. Не бях виждал подобна изкусителна кра­

- Трябва - забелязах аз. - Особено щом става дума за

сота.

изминалата нощ.

Териса ме погледна и се усмихна.

- Така е.

- Здрасти - поздравих я аз.

- И каква е следващата ни стъпка? - попитах.

- Не си прави устата. Нали бяхме вече в леглото?

- Току-що разговарях с Карън. Заявих й, че е време да

- Бум! Цяла нощ съм будувал.

изясним всичко.

- И без мен си имаше достатъчно работа през нощта.

- Как реагира тя?

Кафе?

- Не отказа. Ще се срещнем след час.

- Ако обичаш.

- Искаш ли да дойда и аз?

Тя ми наля. Седнах до нея, ах, колко предпазливо! Вече

Тя поклати глава.

чувствах съвсем осезателно последиците от сбиването.

- Този път трябва да сме само двете.

Мускулите ми се напрегнаха и аз си помислих да взема

- Добре.

от болкоуспокояващите, които лекарят ми бе оставил при

Седяхме един до друг, пиехме кафето си и не искахме

посещението си. Но не в момента. В този миг исках само

нито да помръднем, нито да говорим, нито да правим как­