Изгубена завинаги

чета против притежанието на огнестрелно оръжие. - Той ми

У дома вратата ми не се заключва тъй здраво. Опитваме

подаде найлонов кобур, който се закрепваше за глезена. -

най-различни ключове.

По-добре е да не се вижда.

- Разбийте я - посъветва ги Уин.

- И ти ли носиш такъв?

- Сигурен ли сте?

- Не, за бога! Искаш нещо по-голямо ли?

- Откъде да знам?

Не исках. Прикрепих го на крака си. Приличаше на ско­

Двамината се засмяха насила, както биха направили

бата, която носех при игра на баскетбол.

хора, разкопаващи нечий гроб.

- Така си е - каза единият.

Когато пристигнахме на гробището, очаквах обстанов­

Уин отново се обърна към мен:

ката да ми се стори зловеща. В изкопаната дупка стояха

- Че защо пък Рик Колинс ще е свързан с Мосад?

двама мъже - почти бяха свършили. Бяха облечени в под­

- Нямам отговор.

ходящи бледосини велурени комбинезони от магазина

- И как една автомобилна катастрофа отпреди десет

на леля ми Софи в Маями. По-голямата част от гроба бе

години би достигнала такова ниво, че израелските тайни

разкопана през деня от малък жълт екскаватор, който сега

служби да се заинтересуват?

стоеше отстрани и сякаш се любуваше на изкусната си ра­

- И на това нямам отговор.

бота. Двамата облечени във велур господа трябваше само

Уин се замисли.

да поизчистят ковчега, преди да го отворят и да вземат про­

- Ще се обадя на Зора. Може би той ще ни помогне.

ба от съдържанието му - кост или нещо друго, - после щяха

Зора, извънредно опасен травестит, измъквал ни от

пак да го затворят и да върнат пръстта в разкрития гроб.

сложни ситуации в миналото, в края на осемдесетте бе ра­

Е, сега вече стана наистина злокобно.

ботил за Мосад.

Падаше ситен дъжд. Погледнах в гроба. Уин също. Беше

- Може и да стане - съгласих се аз. - Да предположим,

тъмно, ала очите ни се бяха приспособили достатъчно, за

че мъжът, чието лице разбих с масата, е от Мосад. Това

да различим сенките вътре. Мъжете се бяха навели и почти

може да е обяснение.

не се виждаха.

- Каза, че си разбрал нещо.

1 Съвременна система за ръкопашен бой, създадена от израелци.

Кимнах с глава.

„Използвай това, което имаш под ръка." - Б. пр.

150

151

- На тогава защо в Интерпол се сащисаха, когато се опи­

- Какъв материал?

тахме да разберем кой е той? - рече Уин.

- Някаква кост. Парче плат, ако намерите такъв. Поста­

Замислих се върху думите му.

вете ги в пластмасовите торбички и ги запечатайте.

- Но ако този е бил от Мосад, онзи, в когото стрелях, би

Тук бе погребано дете. Не го очаквах. Хвърлих поглед

трябвало също да е израелски агент.

към Уин.

Сега пък Уин се замисли върху моите думи.

- Възможно ли е да сме сгрешили?

- Все още не знаем достатъчно. Да се свържем със Зора

Уин сви рамене.

и да видим какво може да открие.

- ДНК анализът не лъже.

Дочухме напъни, скърцане и чегъртане. После един глас

- Ако останките не са на Мириям Колинс, тогава чии са?

каза:

- Има и други вероятности - отвърна Уин.

- Хванах го!

- Като например?

Погледнахме надолу. В светлината на фенерчето зър­

- Накарах един от моите хора да направи малко проуч­

нахме два чифта ръце да отварят капака. Мъжете пъхтяха

вания. По времето на катастрофата в Брентууд е изчезнало

от усилието. Ковчегът имаше нормални размери. Това ме

момиченце. Хората са сигурни, че е дело на бащата, ала

учуди. Очаквах по-малък ковчег, като за седемгодишно мо­

детето не е било открито. Бащата и до днес е на свобода.

миченце. Ала може би в това се криеше тайната? Може би

Спомних си думите на Уин преди малко.

тъкмо този факт ми спестяваше усещането за злокобност?

- Имаш право. Непрекъснато изпреварваме събитията.

Защото не очаквах да намерим скелет на седемгодишно

Уин мълчеше.

дете.

Хвърлих поглед към разкопания гроб. Изцапано с кал

Не ми се гледаше повече, затова се отдалечих от гроба.

лице ни подаде пластмасовата торбичка.

Бях дошъл, за да наблюдавам, да се уверя, че наистина ще

- Всичко е на твое разположение, приятел. Късмет и

вземат проба от мястото, тъй като ексхумацията си беше

върви по дяволите!

чиста лудост - иначе всичко друго, с изключение само на

Двамата с Уин си тръгнахме с крехката детска костица в

пробата от гроба, бе извън всякакво подозрение. Ако нещо

ръце - бяхме я изкопали посред нощ, нарушавайки спокой­

станеше, не бих искал да ме питат: „Откъде сте сигурни, че

ния сън на детето.

пробата е от същия гроб?", или: „Може да са ви излъгали,

че са разкопали, а да не са го направили". Исках да изключа

колкото е възможно повече вероятности.

- Ковчегът е отворен - викна единият гробар.

Видях, че Уин надникна надолу. От разкопаната дупка

се чу шепот:

Д В А Й С Е Т А Г Л А В А

-Иисусе Христе!

Последва тишина.

- Какво има? - попитах.

- Скелет - отвърна Уин, като продължаваше да се взира

Когато влязохме в хотела, бе два след полунощ. Уин ту­

надолу. - Малък. Вероятно детски.

такси ме остави и отиде при Мий. Дълго стоях под горещия

Вцепенихме се.

душ. Прегледах минибара в стаята и на лицето ми се появи

- Вземете материал - нареди Уин.

усмивка. Беше зареден с шоколадови напитки. Такъв си бе

Единият от гробарите попита:

Уин.

152

153

Изпих на един дъх изстуденото питие и зачаках ефекта

Мълчание. После отново дочух гласа на Джак - пита­