Изгубена завинаги

га да болят. Карат те да се свиеш и да снижиш отбраната.

е така, ако двамата противници имат равни сили. В случая

Бях в беда.

с треньора Боби например, когато доминирах над него, бях

Част от мен започна да ме укорява - колко бе глупаво да

в състояние да отбивам ударите му от разстояние. Ала този

се бия без оръжие и без подкрепата на Уин! Ала по-голяма­

тип бе много добър. Така че и двамата се търкаляхме по

та част от съществото ми удвои усилията си, за да оцелее.

пода.

146

147

Въпросът опираше до опорната точка, до техниката и до

Д Е В Е Т Н А Й С Е Т А Г Л А В А

масата. В момента той ме превъзхождаше в две отношения -

опорната точка и масата. Още бях замаян от нападението

му, ала ударът с глава ми бе помогнал. Стисках крака му с

две ръце. Жестоко го извих. Той се изтърколи настрана и

Заклатушках се към асансьора. Надявах се да стигна до

тогава направи голяма грешка.

стаята си незабелязано, ала асансьорът спря във фоайето.

Обърна се и остави гърба си незащитен.

Шестчленно американско семейство ме зазяпаха, втора­

Хвърлих се отгоре му, увих крака около кръста му, а с

чиха се в съдраната ми риза, кървящата ми уста и всичко

дясната си ръка го сграбчих за врата. Стана му ясно какво

останало, ала все пак влязоха в кабината и ме поздравиха:

го очаква. Паникьоса се и се затресе. Отпусна брадичка и

- Здрасти!

блокира лакътя ми. Цапардосах го в тила с длан. Той се

Докато се качвахме нагоре, момиченцето се закачаше с

опита да отбие удара, ала аз повдигнах брадичката му на­

братчето си, а майка им ги молеше да престанат, бащата

горе. Проврях лакът под нея и стигнах до гърлото му. Той

се мъчеше да не им обръща внимание, а другите им две

започна да се дави.

издънки чакаха родителите си само да отклонят поглед и

Сега го държах в ръцете си. Беше само въпрос на време.

тутакси започваха да се щипят.

В същия миг шум, всъщност беше глас - някой викаше

Когато стигнах до стаята си, Териса се сащиса, ала съв­

нещо на непознат език. Понечих да отпусна хватката си и

сем за кратко. Помогна ми да вляза и се обади на Уин. Уин

да видя кой крещи така, ала се отказах. И това беше моята

грешка. В стаята влетя още един мъж. Той ме удари зад тила,

повика лекар. Лекарят не се забави - прегледа ме и заяви,

вероятно използваше саблен удар, характерен за класическо­

че нямам нищо счупено. Ще се оправя. Болеше ме глава,

то карате. Усетих, че се вцепенявам, сякаш костите в тялото

вероятно от ударите. Копнеех да легна. Лекарят ми даде ня­

ми бяха свързани по странен начин. Хватката ми отслабна.

какъв хап и аз започнах да виждам малко замъглено. След­

Чух, че мъжът отново извика на същия чужд език. Това

ващото нещо, което си спомням, бе, че Уин се бе изправил

ме обърка. Първият ми нападател се отскубна от ръцете ми

в отсрещния ъгъл на тъмната стая. Отворих едното си око,

и задиша учестено. Търкулна се далеч от мен. Сега проти­

после другото.

вниците ми бяха двама. Погледнах към новодошлия. Той

Уин рече:

насочи пистолет към мен.

- Ти си пълен идиот.

Край.

- Не, добре съм си, наистина, не започвай и ти с настав­

- Да не си помръднал! - изкомандва мъжът на англий­

ленията.

ски, но с чужд акцент.

- Трябваше да ме почакаш да се върна.

Умът ми заработи на бързи обороти, ала бях твърде да­

- Никой не обича да гледа мач в понеделник сутрин.

леч. Първият мъж се изправи на крака. Все още дишаше

Помъчих се да седна в леглото. Тялото ми го искаше, но

тежко. Погледнахме се един друг, очите ни се срещнаха и

главата ми яростно се съпротивляваше. Стиснах черепа си

нещо в тях ме сепна. Не изпитвах омраза. Може би уваже­

между дланите си да не би да се разцепи.

ние? Не мога да кажа.

- Мисля, че разбрах нещо - казах.

Отново погледнах към мъжа с пистолета.

- Целият съм в слух.

- Да не си мръднал - повтори той. - И да не си посмял

Завесите не бяха спуснати. Беше се мръкнало. Поглед­

да тръгнеш след нас.

нах часовника си. Беше десет вечерта и аз си спомних:

После и двамата побягнаха.

- Гробището - казах.

148

149

- Какво за него?

- За преследвачите ми. Говореха на староеврейски и по­

- Ще ексхумират ли тялото?

знаваха Крав Мага1.

- Все още ли държиш да присъстваш?

Крав Мага е израелско бойно изкуство.

Кимнах с глава и бързо се облякох. Не си направих труда

- При това - додаде Уин - са били много добри.

да се обадя на Териса. Бяхме говорили за това и тя не виж­

- Разбираш ли накъде клоня?

даше никаква причина да присъства на ексхумацията. Уин

- Добро проследяване, добри бойци, справили са се, без

бе наредил пред парадния вход да ни вземе една лимузина,

да те убият, говорят еврейски. - Уин кимна с глава. - МО-

която отби в някакъв частен имот, а там сменихме колата.

САД.

- Вземи - рече Уин.

- И това обяснява целия интерес.

Той ми подаде малък револвер. Погледнах го.

Един от мъжете в гроба изруга.

- Двайсет и втори калибър?

- Проблем ли има? - викна Уин към тях.

Уин имаше слабост към по-големи оръжия. Като напри­

- Поставили са дяволска ключалка на това нещо - оба­

мер базуки или дори ракетни устройства.

ди се глас отвътре. Включиха фенерче. Сега можехме да

- В Обединеното кралство има едни малки и строги закон-

виждаме само ковчега. - Заради червеите ли, или какво?