Изгубена завинаги

рия английски стил и ар деко, но по-олекотено, така че да е

будил шестото ми чувство.

удобно и за гостите в джинси, но да е и достатъчно надмен­

- Има ли вероятност някой от хората ви да са ме про­

но, щото да си представиш как някои от креслата, както и

следили?

гипсовата орнаментация на тавана презрително бърчат нос,

- Съмнявам се.

щом те зърнат. Хареса ми. Уин излезе и аз тъкмо се запътих

- Вие сте силно заподозряна - продължих аз. - Откъде

към асансьора, когато нещо ме накара да застана нащрек.

сте сигурна, че не са ви проследили дотук?

Черни кецове.

Тя погледна към Уин.

Придвижих се към асансьорите, спрях и опипах джобо­

- Глупак ли е, или е просто сексист?

вете си. Погледнах смутено и се обърнах назад, сякаш току-

Уин се замисли, преди да изрече:

що съм разбрал, че съм забравил нещо. Майрън Болитар,

- Сексист.

Големия актьор. Възползвах се от възможността тайно да

- Аз съм агент на Интерпол. Взела съм всички предпаз­

огледам мъжа с черните кецове на краката.

ни мерки.

Не носеше слънчеви очила. Този път беше със синьо яке.

Ала не са били достатъчно, щом са я хванали първия

Носеше и бейзболна шапка, която липсваше на гробището.

път. Запазих заключението за себе си. Не беше честно. Не

Но аз го познах. Беше моят човек. При това бе доста добър.

е могла да знае до каква степен ще се раздуе историята,

Хората обикновено не запаметяват много неща. Някакъв

когато вкара фотографията в компютъра.

тип със слънчеви очила и ниско подстригана коса. Метни

144

145

й някаква шапка, навлечи яке върху тениската си и никой

Дори най-безобидното на глед сбиване - било то в бар или

няма да те познае, освен ако нарочно не се загледа в теб.

на мач - покачва адреналина, защото тялото ти знае онова,

За малко да не го забележа, но вече бях сигурен: следяха

което умът ти може би не желае да приеме: става въпрос за

ме. Момчето от гробището се бе появило в хотела.

оцеляване. Иначе може и да умреш.

Можех да разиграя сценката по няколко начина, ала не

Паднах на пода и се търкулнах встрани. Гардеробната

бях в настроение да прилагам хитрини. Тръгнах по един

не бе голяма. Този тип си знаеше работата. Не ме остави,

тесен коридор към помещенията, в които се провеждаха

преследваше ме, като се опитваше да ме срита. Уцели ме в

срещи и конференции. Тъй като беше неделя, те бяха без­

главата; видях звезди посред бял ден. Понечих да извикам

людни. Скръстих ръце, облегнах се на стената и зачаках

за помощ, да направя нещо, за да го спра.

появата на моя човек.

Търкалях се още една-две секунди. Оставих корема си

Когато той цъфна - пет минути след мен, - дръпнах го за

незащитен с надеждата, че ще насочи ритниците си натам.

ръкава и го вкарах в гардеробното помещение.

Това и стори. Докато прегъваше коляно, аз се затъркалях

- Защо ме следиш?

обратно към него, превит в кръста и с готови за нападение

Той ме погледна объркано.

ръце. Ритникът му ме събори като чувал с картофи, но аз

- Какво? Заради квадратната ми брадичка ли? Заради

го очаквах. Притиснах стъпалото му към тялото си с две

хипнотичните ми сини очи? Заради добре оформения ми

ръце и силно го завъртях. Той имаше два пътя. Или бързо

задник? Впрочем, не изглеждам ли твърде дебел в тези пан­

да падне на пода, или да се остави да пречупя глезена му

талони? Кажи ми истината!

като суха клонка.

Мъжът остана да ме зяпа още миг, може би два, а после

Докато падаше, не спираше да раздава удари, ала пове­

направи като мен: нападна ме.

чето от тях не достигнаха до мен.

Понечи да ме удари с длан по лицето. Посрещнах удара

Сега и двамата се търкаляхме долу. От болка ми призля-

с ръка. Той се извъртя и насочи лакътя си към мен. Беше

ваше, ала вече имах две главни предимства. Първо, продъл­

бърз. По-бърз, отколкото очаквах. Лакътят му се заби в ля­

жавах да стискам стъпалото му, макар че хватката ми от­

слабваше. Второ, в легнало положение масата беше от зна­

вата страна на челюстта ми. Извърнах глава, за да избегна

чение - беше ми съвършено ясно. Все още стисках крака му

лошите последици, ала усетих, че зъбите ми продължават

с две ръце. Той се мъчеше да се отскубне. Аз се приближих

да тракат. А той продължаваше да ме притиска, пак ме уда­

към него и забих глава в гърдите му. Когато противникът

ри, после ме ритна отстрани, а след това заби юмрук в тяло­

започне да се гърчи, повечето хора мислят, че трябва да му

то ми. Удари ме на лошо място - в долната част на гръдния

дадат повече пространство. Но не е така. Тъкмо обратното:

кош. Ребрата щяха да ме болят. Ако сте гледали боксов

забий глава в гърдите му и го обуздай. Това и направих.

мач по телевизията, дори да сте хвърляли бегъл поглед към

Той се опита да забие юмруци в ушите ми, ала за целта

боксьорите, сигурно сте чували как коментаторите повта­

му бяха нужни и двете му ръце. Загуби равновесие. Бързо и

рят едно и също: „Попаденията в тялото се акумулират".

енергично вдигнах главата си и го уцелих под брадичката.

Противникът ще ги усети в следващите рундове. Това е и

Той се дръпна, свит на кълбо. Паднах отгоре му. Може и да

вярно, и не толкова. Попаденията в тялото започват ведна­

сте чували, че повечето боричкания свършват на пода. Това