Изгубена завинаги

! „Децата на царевицата" - разказ от Стивън Кинг, по който е

ритат. Аз само се крия с ръце, нали разбираш, за да предпа­

заснет филм на ужасите. - Б . пр.

зя главата си, и се прощавам с живота. После ме изтъркол-

2 Американска рок група, създадена в Хюстън през 1996 го­

ват по гръб и ме притискат към земята. Все още не виждам

дина. - Б. пр.

лицата им, но и нямам желание да ги видя! Единият насоч-

276

277

ва нож към мен. Казва: „Тя не иска да говори с теб. Ако

Продължихме напред и паркирахме зад ъгъла. Наоколо

продумаш само дума, ще убием семейството ти".

не се виждаше нищо друго, освен ниви и гора. Разнообраз­

За миг и двамата останахме да седим мълчаливо. Поглед­

ните ни източници не ни дадоха никакви резултати относно

нах към Берлеан. Той поклати глава. Никакви сведения за

Кари Стюард. Името би могло да е псевдоним, но търсене­

Кари Стюард.

то продължаваше. Обади ми се Есперанца и рече:

- Това е - каза Кен. - Повече не я видях. Нито момичета­

- Открих нещо, което може и да те заинтригува.

та, с които се шляеше. Сякаш пропаднаха вдън земя.

- Казвай.

- Сподели ли с някого?

- Нали спомена някой си д-р Хименес, работил с д-р

Той поклати отрицателно глава.

Кокс по времето, когато е създал „КриоХоуп"?

- Как обясни нараняванията си?

- Правилно.

- Излъгах, че след концерта са ми скочили. Нали няма

- Хименес също е свързан с организацията „Спасете ан­

да кажеш на никого?

гелите". Посетил е едно общежитие, което те спонсорирали

- Няма - отвърнах. - Но трябва да я намерим, Кен. Ня­

преди шестнайсет години. Ще направя проучване за него и

маш ли някаква представа къде може да е?

ще видя дали той би могъл да ни даде повече информация

Той мълчеше.

за осиновяването на ембриони.

-Кен?

- Това е добре.

- Попитах я къде живее. Не ми каза.

- Да не би Кари да е умалително от друго име? - попита тя.

Аз чаках.

- Не знам. Може би от Карълайн?

- Но един ден - той млъкна и си пое дълбоко въздух, -

- Ще проверя и отново ще ти се обадя, ако открия нещо.

щом излезе от библиотеката, тръгнах след нея.

- Има и още - добавих аз. - Можеш ли да провериш в

Кен извърна очи и запремига.

Гугъл какъв е адресът и какво ще се появи за него?

- Значи знаеш къде живее?

- Не излиза нищо за живеещите на този адрес. Сякаш

Той сви рачене.

там има само ниви и толкоз. Не пише кой е собственикът.

- Може би, не съм сигурен. Не, не мисля.

Искаш ли да проуча?

- Можеш ли да ми покажеш докъде я проследи?

- Моля те.

Кен поклати отрицателно глава.

- Ще ти се обадя пак възможно най-скоро.

- Мога да те упътя - отвърна той. - Но няма да те при­

Затворих телефона. Берлеан се обади:

дружа, ясно? Искам да се прибера.

- Погледни там.

Той сочеше към едно дърво в началото на пътя. На него

бе монтираната охранителна камера.

- Доста строга охрана за ферма - забеляза той.

- Кен ни уведоми за частния път. Каза, че Кари е тръг­

Т Р И Й С Е Т И О С М А Г Л А В А

нала по него.

- Ако го направим, ще ни видят.

- Ако ползват камерата. Може да е само са камуфлаж.

- Не - отвърна Берлеан. - Ако беше поставена за каму­

флаж, щеше да е на видно място.

На веригата, преграждаща пътя ни, висеше табела с над­

В думите му имаше логика.

пис: „Частен път".

- Просто да тръгнем нагоре по пътя - предложих аз.

278

279

- И ще нарушим границите на частно владение - добави

Беше още светло, ала слънцето вече се гърчеше в пред­

Берлеан.

смъртна агония. Прескочихме веригата и тръгнахме по сре­

- Голяма работа. Все нещо трябва да направим, не е ли

дата на пътя, като подминахме охранителната камера. От

така? Нагоре по пътя трябва да има къща, някаква построй­

двете ни страни се извисяваха дървета. Сякаш половината

ка. - После ми хрумна нещо. - Почакай.

от тях се бяха изправили като стражи с табела „Минаването

Отново позвъних на Есперанца.

забранено" в ръце. Пътят не бе павиран, но беше в доста

- Пред компютъра си, нали?

добро състояние. Някъде бе покрит с чакъл, ала в по-голя­

- Да - отвърна тя.

мата си част беше кален. Берлеан направи гримаса и тръгна

- Потърси на картата местонахождението, което ти да­

на пръсти. Непрекъснато триеше длани в панталоните си и

дох.

се облизваше.

Бързо тракане по клавиатурата.

- Никак не ми харесва - забеляза той.

- Така. Намерих го.

- Кое не ти харесва?

- Сега щракни на сателитните снимки и ги увеличи.

- Калта, гората, камерите. Има нещо нечистоплътно в

- Задръж така... добре, направих го.

това.

- Какво има в края на пътя вдясно от шосето?

- Прав си - отвърнах. - Затова пък оня вертеп, в кой­

- Много зеленина и покрив на нещо като голяма и ху­

то ме повика да се срещнем, бе много хигиеничен, нали

бава къща. На не повече от двеста метра от вас. Наоколо й

така?

няма други сгради.

- Хей, това беше елегантен клуб за мъже. Не прочете ли

- Благодаря ти.

табелата?

Затворих телефона и казах:

По-нагоре по пътя зърнах ред храсти и на известно раз­

- Имало голяма къща.

стояние зад тях се появи сивосинкавият покрив на мансар­

Берлеан свали очилата си, избърса ги, вдигна ги срещу

ден етаж.

светлината и отново ги почисти.

- Какво точно правим в момента?

В главата ми светна сигнална лампичка. Ускорих крачка.

- Истината ли искаш?

- Майрън?

- За предпочитане е.

Чух как зад нас веригата падна с дрънчене на земята и