Изгубена завинаги

- Дали и бившите ти съпруги биха казали същото?

- Здравейте - поздрави Берлеан.

- Съмнявам се. Въпреки че поддържаме приятелски от­

Библиотекарката носеше табелка с името си: „Пейдж

ношения. Лесно печеля жените, но не мога да ги задържа.

Уесън". Тя вдигна изпълнени с досада очи, сякаш Берлеан

Усмихнах се.

бе закъснял да върне книгата си и сега й предлагаше някак­

- Не бих го и очаквал от теб.

во тъпо извинение, което бе чувала милион пъти.

- Защото не съм красавец ли?

- Търсим това момиче. Изчезнало е. Да сте го виждали?

Свих рамене.

В едната си ръка държеше значката си, а в другата -

- Външният вид не означава кой знае колко - заяви той.

снимката на русокоската. Библиотекарката погледна първо

- Знаеш ли какво е ценното в мен?

значката.

- Не ми го казвай. Огромното ти чувство за хумор, от­

- Вие сте от Париж - забеляза тя.

гатнах ли? Според списанията за жени най-важното качест­

-Да-

во в мъжа е чувството му за хумор.

- Тук да ви прилича на Париж?

- Да, разбира се, а чекът съм изпратил по пощата - до­

- Ни най-малко - съгласи се Берлеан. - Но случаят има

пълни Берлеан.

международни измерения. За последен път момичето е за-

270

271

белязано в арест, който е под моя юрисдикция. Допускаме,

Показах им снимката.

че може би е използвала компютрите във вашата библио­

- Познавате ли я?

тека.

Отговори Подгответо:

Тя взе фотографията.

- Мисля, че се казва Кари.

- Не мисля, че съм я виждала.

Улучих десетката.

- Сигурна ли сте?

- Знаеш ли фамилията й?

- Не, не съм сигурна. Огледайте се.

И трите глави се поклатиха едновременно.

Направихме го. Почти на всяка маса седеше по някое

- От вашето училище ли е?

момче или момиче.,

- Не е - отвърна Подгответо. - Мисля, че е от местните.

- Всеки ден тук се изсипват тонове хлапета. Не твърдя,

Обикаля наоколо.

че никога не е идвала. Само казвам, че не я познавам.

Първото училищно яке уточни:

- Бихте ли проверили в компютрите си за регистрацион­

- Страхотна е.

на карта на името на ползвател „Кари"?

Подгответо с изпъкналата напред брадичка кимна в знак

- Носите ли прокурорска заповед? - попита Пейдж.

на съгласие:

- Може ли да погледнем в списъка на ползвателите на

- Има страхотно дупе.

компютрите ви за последните осем месеца?

Свъсих вежди. „Запознай се с Малкия Уин", казах си аз.

- Същият въпрос.

Берлеан хвърли поглед към мен. Направих му знак, че

Берлеан й се усмихна.

съм попаднал на следа. Той дойде при нас.

- Приятен ден.

- Знаете ли къде живее? - попитах.

- И на вас.

- Не. Но Кенбо я е имал.

Отдалечихме се от Пейдж Уесън и се отправихме към

-Кой?

изхода. Телефонът ми иззвъня. Беше Есперанца.

- Кен Борман. Имал я е.

- Успях да се свържа с „Карвър Академи" - каза тя. - В

Погледнах към него. Берлеан повтори:

списъците им няма ученичка с малко име Кари.

- О! Имал я е.

- Страхотно - отвърнах аз, благодарих й, затворих теле­

- Къде можем да намерим Кенбо? - заинтересувах се аз.

фона и уведомих Берлеан.

- В кампуса. В салона за вдигане на тежести.

Берлеан попита:

Момчетата ни упътиха и ние тръгнахме натам.

- Да имаш някакви предложения?

- Да се разделим и да покажем фотографията на учени­

ците - казах аз.

Огледах внимателно помещението и вниманието ми

привлече една маса в ъгъла, на която седяха три момчета.

Двете носеха якета с надписа на училището - шаблонни

Т Р И Й С Е Т И С Е Д М А Г Л А В А

гербове, избродирани на предницата и на ръкавите; и аз

носех подобно яке, когато учех в гимназията в Ливинг-

стън. Третото момче беше от подготвителните класове - с

издадена напред брадичка, добре сложен, с изящни кости,

Очаквах Кенбо да е по-едър.

с колосана риза, със скъпи панталони в цвят каки. Реших да

Когато чуеш прякор, звучащ по този начин, когато разбе­

започна от тях.

реш, че носителят му е имал страхотното русокосо момиче

272

273

от снимката и че можеш да го откриеш в салона за вдигане

- Нямам намерение да те нараня - викнах аз.

на тежести, в главата ти се появява образът на яко, муску­

- Остави ме на мира.

лесто и красиво момче. Но случаят не беше такъв. Кенбо

Всъщност бях седнал върху гърдите му и бях заклещил

имаше толкова тъмна и остра коса, сякаш бе боядисана, а

ръцете му, сякаш бях по-големият му брат.

после изгладена. Тя закриваше едното му око като тежка

- Успокой се.

черна завеса. Имаше бледо лице, тънки ръце, а ноктите му

-Махай се!

бяха лакирани с черен лак. По мое време наричахме момче­

- Само се опитвам да открия това момиче.

та с подобен външен вид „готики".

- Нищо не знам.

Щом му подадох снимката, забелязах как окото му - само

едното, тъй като другото не се виждаше от косата му - се

-Кен...

отвори широко. Вдигна поглед към нас и на лицето му се

- Махни се от мен!

изписа страх.

- Обещаваш ли, че няма да избягаш?

- Познаваш я - отсякох аз.

- Махни се. Моля те!

Кенбо се изправи, отстъпи няколко крачки назад, обър­

Бях приклещил едно безпомощно и ужасено хлапе, ма­

на се и внезапно хукна да бяга. Погледнах към Берлеан.

кар и гимназист. Чаках да ме извикат на бис ли? Какво щях

Той рече:

да изпълня? Щях да удавя някое коте ли? Изтърколих се на

- Нали не очакваш да хукна да го гоня?

земята и го освободих.

Скочих след момчето. Кенбо бе вече навън и се втурна

- Опитвам се да помогна на момичето - обясних аз.