Изгубена завинаги

- Нямам никаква представа.

забръмча моторът на приближаващ се автомобил. Тръгнах

по-бързо, за да огледам добре сградата. Хвърлих поглед

- Мислиш ли, че Кари Стюард се намира в голямата

назад, когато колата на окръжната полиция спря. Берлеан

къща? - попита той.

също спря. Не и аз.

- Има само един начин да разберем - отвърнах.

- Господине? Преминавате през частна собственост.

* * *

Аз завих зад ъгъла. Около къщата имаше ограда. Още

една пречка. Но сега, от мястото, до което бях стигнал,

Тръгнахме пеша. Позвъних на Уин и го уведомих какво

виждах цялата къща.

става, в случай че нещо се обърка. Той реши да дойде, след

- Спрете на място. Не навлизайте навътре.

като още веднъж провери как е Териса. Двамата с Берлеан

Спрях. Погледнах напред към сградата. Видяното

обсъдихме въпроса и стигнахме до заключението, че бих­

потвърди подозренията ми от мига, в който бях зърнал

ме могли да отидем до входа и да натиснем звънеца на

покрива на мансардния етаж. Постройката имаше вид на

вратата.

идеално убежище, където можеш да намериш подслон и

закуска - живописна и претенциозна викторианска сграда

280

281

с кули и кулички, витражи, веранда и - да! - мансарда със

- Вероятно? - Тейлър отново се обърна към Берлеан. -

синьосивкав покрив.

Е, инспектор Клузо, искаш ли да ми кажеш какво правиш

Бях видял къщата в уебсайта на „Спасете ангелите".

тук?

Беше един от домовете за самотни майки.

- Инспектор Клузо1, а? - повтори Берлеан. - Много

смешно. Понеже съм французин, така ли?

* * *

Тейлър просто се взираше в него.

- Работя по случай, който засяга международния теро­

От колата излязоха двама полицаи.

ризъм - обясни Берлеан.

Те бяха млади, с издути мускули и ходеха наперено. И

- Наистина ли?

двамата носеха широкополи полицейски шапки. Широко­

полите шапки, казах си, изглеждат доста глупаво на поли­

- Да. Появи се и името на това момиче. Мисля, че живее

цейските глави и са неефективни при действия за налагане

тук.

на закона в окръга, но оставих мислите за себе си.

- Имате ли прокурорска заповед?

- Какво обичате, господа? - попита единият от полица­

- Въпрос на време е.

ите.

- Приемам отговора ви за „Не".

Той бе по-висок от другия, а ръкавите на ризата му стя­

Тейлър въздъхна и хвърли поглед към своя партньор

гаха бицепсите му като два турникета. На табелката, вися­

Ериксън. Ериксън дъвчеше дъвка, лицето му не изразяваше

ща на гърдите му, пишеше: „Тейлър."

нищо. Тейлър ме погледна.

Берлеан извади фотографията.

- Истина ли е това, господин Болитар?

- Търсим това момиче.

- Истина е - отвърнах.

Полицаят взе снимката, погледна я и я подаде на парт­

Той се почеса по гладката като на бебе буза. Помъчих

ньора си, на чиято табелка пишеше: „Ериксън." Тейлър

се да отгатна възрастта им. Вероятно са едва на двайсет,

попита:

въпреки че можеха да минат и за гимназисти. Откога чен­

- А вие сте?

гетата започнаха да младеят така?

- Капитан Берлеан от криминалната полиция в Париж.

- Знаете ли какво е това място? - попита Тейлър.

Берлеан подаде на Тейлър значката и картата си. Тей­

Берлеан заклати глава и не спря, дори когато отговорих

лър я взе с два пръста, сякаш Берлеан му подаваше хартиен

на въпроса:

- Дом за самотни майки.

плик с димящи кучешки изпражнения. Огледа полицейска­

Тейлър посочи с пръст към мен и кимна с глава:

та му карта, после кимна с брадичка към мен.

- А приятелят ви? Кой е той?

- Пази се в тайна.

Махнах му с ръка.

- Знам - отвърнах.

- Майрън Болитар - казах. - Приятно ми е.

- Но сте съвършено прави. Сега можете да разберете

- Доколко имате отношение към случая, господин Бо­

колко се засягат на тема частна собственост.

литар?

- Разбрахме - казах.

Щях да отговоря, че това е дълга история, но си казах, че

-Ако подобно място не може да се опази в тайна, тогава

в края на краищата може и да не е толкова комплицирана

кое, за Бога? Те са тук, за да избягат от любопитни очи.

и отвърнах:

-Разбирам.

- Момичето, което търсим, е вероятно дъщеря на моя

1 Един от главните герои в култовия анимационен филм

приятелка.

„Розовата пантера". - Б. пр.

282

283

- Но сте сигурен, че вероятната дъщеря на вашата прия­

Откакто бяхме пристигнали, в нея нямаше никакво движе­

телка не се намира тук по причина на бременност, така ли?

ние.

Като си помислих малко, разбрах, че въпросът е напъл­

Чух шум от още един двигател, този път откъм сградата.

но логичен.

Но пак не видях нищо. Берлеан се приближи до мен.

- Няма връзка с бременност. Капитан Берлеан може да

- Нямаш ли лошо предчувствие? - попита.

ви обясни. Става дума за терористичен заговор. Няма ни­

- Нямам добро.

какво значение дали е бременна или не.

- Мисля, че е време да се обадим на Джоунс.

- Хората, които управляват това място, не са ни правили

Мобилният ми телефон звънна в мига, в който Тейлър

проблеми.

и Ериксън стигнаха до стъпалата пред верандата. Беше Ес­

- Разбирам.

перанца.

- А все още се намираме в Съединените американски

- Попаднах на нещо, което непременно трябва да видиш.

щати. Ако някой не иска да навлизате в частното му владе­

-О?

ние, нямате право да го правите без прокурорска заповед.

- Помниш ли като ти казах, че д-р Хименес посетил при­

- И това ми е ясно - казах. После попитах, без да отде­