Изгубена завинаги

ют на организацията „Спасете ангелите"?

лям поглед от сградата: - Те ли ви повикаха?

- Помня.

Тогава Тейлър ме изгледа с присвити очи и аз усетих, че

- Открих и другите, които са били с него. Посетих стра­

се кани да ме среже, защото това не беше моя работа. Но

ниците им във Фейсбук. В една от тях видях цяла галерия

той също погледна към сградата и отговори:

фотографии на приюта. Изпращам ти една от тях още сега.

- Колкото и да е странно, не. Обикновено го правят.

Групова снимка с д-р Хименес, който е застанал накрая в

Когато влязат деца или нещо друго. Разбрахме за вас от

дясно.

Пейдж Уесън, библиотекарката, а после някой ви е видял

- Добре, нека освободя линията.

да гоните някакво момче в кампуса на Карвър Академи".

Затворих моя „Блекбъри", който тутакси забръмча. От­

Тейлър продължаваше да гледа към къщата, сякаш тя

ворих имейла от Есперанца и щракнах за връзка. Снимката

току-що бе изникнала от нищото.

се зареждаше бавно. Берлеан надникна през рамото ми.

Берлеан се обади:

Тейлър и Ериксън стигнаха до вратата на къщата. Тей­

- Чуйте ме, моля ви. Случаят е от голяма важност.

лър позвъни. Отвори му русо момченце. Бях далеч и не мо­

- Тук е Америка - повтори Тейлър. - Щом не искат да

жех да чувам какво си говорят. Тейлър каза нещо. Момчето

разговарят с вас, трябва да уважите желанието им. Което

му отвърна.

означава...

Фотографията се зареди на мобилния ми телефон. Ек-

Тейлър хвърли поглед към Ериксън.

ранчето бе толкова малко, че лицата почти не се виждаха.

- Според теб, има ли някаква причина да не похлопаме

Щракнах бутона за уголемяване на образа, придвижих кур­

на вратата и да им кажем за какво става въпрос?

сора надясно, отново увеличих. Образът се приближи, но

Ериксън се замисли за миг. После поклати глава.

сега пък бе замъглен. Щракнах на копчето, за да се открои

- Двамата останете тук.

образът. Картината започна да се избистря.

Те бавно ни отминаха, отвориха портата и се запътиха

Хвърлих поглед към входа на викторианската сграда.

към парадния вход. Долових шум от двигател. Обърнах се.

Тейлър направи крачка напред, сякаш се канеше да влезе.

Нищо. Може някой автомобил да е минавал по главното

Русокосото момче го задържа с ръка. Тейлър погледна към

шосе. Слънцето беше вече залязло и небето тъмнееше. Пог­

Ериксън. Забелязах учуденото изражение на лицето му.

леднах към къщата. Вътре не се забелязваше оживление.

Чух Ериксън да говори. Тонът му бе гневен. Момчето като

284

285

че ли се уплаши. Докато чаках образът на фотографията да

автомобил прекоси двора със запалени фарове и започна

се избистри още малко, аз се приближих към къщата.

да ни търси. Сегиз-тогиз във въздуха свистяха куршуми.

Образът се фокусира. Взрях се в екранчето и като ви­

Не обърнах глава, за да видя откъде идват. Пред мен се

дях лицето д-р Хименес, за малко да изпусна телефона от

изпречи голям камък и аз се свих зад него. Обърнах се и

ръката си. Това бе истински шок за мен и все пак, като си

зърнах Берлеан.

помислих какво ми беше казал Джоунс, всичко започна да

Дочуха се още изстрели. Берлеан падна.

се подрежда - оформи се ужасна картина.

Изправих се иззад скалата, ала Берлеан бе твърде далеч

Д-р Хименес - колко умно от негова страна да използва

от мен. Двама мъже му се нахвърлиха. От един джип из­

испанско име, за да подхожда на тъмната му кожа - бе са­

скочиха други трима, въоръжени до зъби. Втурнаха се към

мият Мохамед Матар.

Берлеан, като стреляха наслука в гората. Един куршум се

Преди да успея да обработя данните в главата си, мом­

заби в дървото зад мен. Отново се свих зад камъка и във

чето завика:

въздуха изсвистя още един куршум.

- Не можете да влезете!

За миг настъпи тишина. После:

Ериксън:

- Покажи се веднага!

- Синко, отдръпни се.

В гласа на мъжа се усещаше силен арабски акцент. По­

- Няма!

изправих се и надзърнах от скривалището си. Беше тъмно,

На Ериксън не му хареса този отговор. Вдигна ръце,

с всеки изминал момент нощта все повече и повече предя­

сякаш се канеше да избута настрана малкото момче. Но в

вяваше своите претенции, ала аз успях да разбера, че поне

ръката на момчето изневиделица се появи нож. Преди ня­

двамина от мъжете имаха черна коса, тъмна кожа и бяха

кой да успее да помръдне, той го вдигна над главата си и го

пуснали бради. Някои носеха зелени кърпи около вратове­

заби дълбоко в гърдите на Ериксън.

те си - от онези, с които можеш да покриеш и лицето си.

О, не!...

Те викаха на някакъв неразбираем език и аз си казах, че

Мушнах телефона в джоба си и хукнах към входа. Вне­

сигурно си говорят на арабски.

запен тътен ме накара да замръзна на място.

Какво, по дяволите, ставаше?

Изстрел.

- Ако не се покажеш, приятелят ти ще пострада.

Ериксън бе улучен. Извъртя се със забития в гърди­

Мъжът, който го каза, сигурно бе водачът им. Той из-

те нож и се строполи на земята. Тейлър се пресегна за

лайваше по някоя заповед, като сочеше ту наляво, ту надяс­

оръжието си, ала нямаше възможност дори да го докос­

но. Двама мъже се втурнаха да ме заобикалят. Друг един

не. Няколко изстрели раздраха нощната тъма. Тялото на

се върна в автомобила, включи фаровете и започна да пре­

Тейлър подскочи веднъж, после още веднъж и рухна на