Изгубена завинаги

през кампуса на „Карвър Академи", който бе доста обши­

Той седна. По страните му се стичаха сълзи. Изтри ги и

рен. Раната от куршума ме болеше, но не толкова, че да ме

скри лицето си с ръка.

забави. Наоколо имаше много малко ученици, не се вижда­

-Кен?

ше нито един учител, но все някой трябваше да алармира

- Какво?

училищните власти. Не можеше така.

- Това момиче е изчезнало и вероятно я грози сериозна

- Почакай! - викнах аз.

опасност.

Той продължи да тича. Свърна вляво и изчезна зад една

Кен вдигна поглед към мен.

тухлена сграда. Носеше панталоните си виснали, по мода­

- Опитвам се да го открия.

та, бяха твърде хлабави и това ми помогна. Трябваше да

- Не я ли познаваш?

ги придържа да не се свлекат. Настигнах го. Коляното ме

Поклатих глава. Берлеан най-после се появи в далечи­

болеше и ми напомняше за старата рана, но се метнах през

ната.

телената ограда. Той тичаше през игрището, покрито с из­

- Ченгета ли сте?

куствена трева. Не си направих труда да викам след него.

- Само той. Аз имам лични причини да я открия.

Щеше да отнеме от силата и времето ми. Той се насочваше

към околностите на кампуса, далеч от свидетели, и аз го

- Какви причини?

приех от положителната му страна.

- Опитвам се да помогна - не виждах по какъв друг на­

Когато стигна поляната до гората, аз скочих, увих ръката

чин бих могъл да му го обясня. - Опитвам се да помогна на

си около единия му крак по начин, който би накарал всеки

рождената й майка да я намери. Кари е изчезнала и може да

играч от Националната футболна лига да ми завиди, и го

й се случи нещо лошо.

съборих на земята. Той се строполи по-тежко, отколкото ми

- Не разбирам. Защо идваш при мен?

се искаше, извъртя се и се опита да ме отблъсне с ритник.

- Приятелите ти казаха, че се срещаш с нея.

Той пак наведе глава.

- Всъщност казаха, че си направил нещо повече.

274

275

Той сви рамене:

изпратих на Есперанца и на Териса. Нека и те започнат да я

-И?

проучват. Продължих да чакам да дойде някой от училище­

- Е, тогава ни кажи фамилното й име.

то, но никой не се появи. Сега и двамата седяхме на тревата

- И това ли не знаеш?

с лице към кампуса. Слънцето започваше да залязва и оцве­

- Грози я опасност, Кен.

тяваше небето в огненочервено.

Берлеан най-после се присъедини към нас. Едва си по­

- И какво стана после? - попитах.

емаше дъх. Бръкна в джоба си - помислих, че търси мо­

- Разговорихме се. Тя ми каза, че името й е Кари. Иска­

лив - и измъкна една цигара. Да, това със сигурност щеше

ше да чуе и други парчета. Но през цялото време не спира­

помогне.

ше да се оглежда, сякаш се боеше, че приятелките й могат

- Кари Стюард - отговори Кен.

да я видят с мен. Почувствах се като един нещастник, но

Погледнах към Берлеан. Той кимна с глава, изхърка в

може би това е поведението на местните с Подгответата, не

опита си да каже:

знам. Във всеки случай така си помислих. В началото. След

- Ще се обадя.

това се срещнахме още няколко пъти. Идваше в библио­

Грабна телефона си и закрачи, вдигна ръка над главата

теката с приятелките си, а после се измъкваше и отиваше

си и затърси оператора.

зад сградата, където аз й пусках музика. Един ден й казах

- Не разбирам защо побягна - казах аз.

за една банда, която щеше да свири в Норуолк. Попитах я

- Излъгах - отвърна Кен. - Излъгах приятелите си, ясно?

дали иска да отидем. Тя пребледня. Толкова се изплаши, че

Никога не съм спал с нея. Така им казах.

й казах, е, не е кой знае какво, но Кари предложи да опита­

Аз чаках.

ме. Казах й, че бих могъл да я взема от дома й. Тя се слиса.

- Всъщност видях я в библиотеката. Искам да кажа, че

Направо се сащиса.

бе толкова красива, нали разбираш? Беше заедно с други­

Захладня. Берлеан свърши телефонните си разговори.

те две блондинки и трите гледаха като излезли от филма

Отново погледна към мен, видя изражението на лицето ми

„Децата на царевицата"1. Като призраци. Както и да е, на­

и разбра, че ще е най-добре да не се намесва.

блюдавах я цели три дни и най-после тя дойде сама, аз се

- И после?

приближих и я поздравих. Отначало изобщо не ми обърна

- Каза ми да паркирам в края на „Дък Рън Роуд". Да я взе­

внимание. Искам да кажа, че ме погледна хладно, но аз на­

ма от там в девет часа. Тъй че аз паркирах няколко минути

стръхнах целият. После си казах: „Какво толкова ще загу­

преди девет на указаното място. Беше се стъмнило. Седях

бя?" Така че продължих да й говоря, носех си преносимия

си в колата. По шосето няма светлина, няма нищо. Чакам.

плейър и я попитах каква музика харесва, тя пък ми каза,

Става девет и петнайсет. Долавям шум и внезапно вратата

че не харесвала музика. Не й повярвах и й пуснах нещо от

на автомобила ми се отваря и някой ме издърпва навън.

„Блу Октоубър"2. Видях как лицето й се промени. Силата

Кен млъкна. По страните му отново се затъркаляха съл­

на музиката, нали разбираш?

зи. Той ги избърса.

Той млъкна. Огледах се. Берлеан говореше по телефона.

- Някой ме удря право в устата. Избива ми два зъба - и

Набрах името „Кари Стюард" на мобилния си телефон и го

ми ги показа. - Измъкват ме от колата. Нямам представа

колко са на брой. Четирима, може би петима и всичките ме