Изгубеният град

килими от пирен. Беше дълго няколко километра и наполовина толкова широко, а спокойните

му води отразяваха безупречно синьото шотландско небе.

Откритата дървена лодка се отдалечи от брега, оставяйки следа в гладката му като огледало

повърхност, и спря в най-дълбоката му част. На нея имаше четирима пътници: Пол и Гамей

Траут, Дъглас МакЛийн и покойният му братовчед Ангъс. Прахът му беше прибран в

инкрустирано византийско сан-дъче, с което химикът се беше сдобил при едно от

пътешествията си.

Дъглас МакЛийн бе срещал братовчед си само веднъж, на една сватба преди няколко години.

Бяха си допаднали и се заклели да се виждат по-често, но както обикновено става с уговорките

на чаша уиски, така и не бяха осъществили плана си. До този момент. Дъглас беше

единственият жив роднина, когото Траут успя да открие. Не по-маловажно беше, че свиреше

на гайда. Не хубаво, но силно.

Разкрачен, за да не изгуби равновесие, Дъглас стоеше на носа на лодката, облечен в

карираната носия на рода си. Когато Гамей му даде знак, той засвири „Удивителна благодат”.

Под звуците на завладяващата мелодия, която отекваше в околните хълмове, Пол изсипа сиво-

кафявата пепел от сандъчето във водата. Тя се понесе по повърхността и постепенно потъна.

- Ave atque vale’ - каза тихо Траут.

В същото време, но на друго място Джо Дзавала носеше заедно с неколцина други мъже прост

дървен ковчег по пътеката между надгробните камъни в двора на стара църква близо до Руан.

Останалите бяха все наследници на капитан Пиер Льован.

Край отворения гроб на съпругата и сина на капитана стояха поне двайсетима души от рода

Льован. Към тях се присъединиха и представители на френската армия. Докато свещеникът

изричаше последните ритуални слова, военните отдадоха чест и ковчегът бе спуснат в гроба,

който най-сетне щеше да даде покой на войника.

- Ave atque vale - прошепна Дзавала.

Високо над лозята на имението Фошар кръжеше малък червен биплан. Остин погледна

часовника си, наклони леко „Авиатика” и според предварителната уговорка изсипа праха на

Жул Фошар, чието тяло бе извадено от ледника.

Имаше известни спорове дали той трябва да се кре-мира поради общото негативно

отношение на католическата църква към този ритуал. Но тъй като нямаше живи роднини,

Остин и Скай взеха нещата в свои ръце и решиха да върнат Жул в земята на любимите му лозя.

И Остин изпрати Жул Фошар със същите думи като Траут и Дзавала. След това взе микрофона,

който го свързваше със Скай в предната кабина.

- Е, това беше. Той се оказа най-добрият от цялата фамилия. Заслужаваше нещо по-добро от

това да лежи замразен като близалка в ледника.

- Съгласна съм. Чудя се само какво ли щеше да стане, ако беше стигнал до Швейцария.

- Никога няма да разберем. Можем да си

Здравей и сбогом! (лат.) - Бел. прев.

представяме, че в някоя паралелна вселена е успял да спре войната.

- Хубава мисъл - каза Скай и след малко добави: -Колко още можем да летим с това нещо?

- Докато ни свърши горивото.

- Дали ще стигне до Прованс?

- Чакай малко. - Той въведе точката на GPS-a и зададе маршрута по въздух, за да изчисли

необходимото гориво. - Ще отнеме няколко часа и ще трябва да спрем за презареждане. Защо

питаш?

- Шарл ни предложи да се възползваме от вилата му. Каза дори, че можем да вземем

новото му „Бент-ли”, ако обещаем да не се гмуркаме с него в басейна.

- Трудно условие, но ще го приема.

- Вилата е чудесно място - продължи Скай възторжено, - тихо и красиво, с чудесна винена

изба. Стори ми се, че там ще бъде много удобно да поработя над статията си. Трябва

например да взема под внимание Фошар. С помощта на това, което ни разказа Расин, ще мога

да докажа теорията си, свързваща минойците с ранната европейска търговия. Ще поговорим и

за твоята теория, че са стигнали на север чак до Фарьор-ските острови. Може би дори до

Северна Америка. Какво мислиш?

- Не си нося никакви дрехи.

- На кого му трябват дрехи? - засмя се тя многообещаващо. - Това никога не ни е спирало.

Остин се усмихна.

- Май на това му казват решаващ аргумент. Хващаме попътния вятър. Ще се постарая да

стигнем навреме за вечеря.

Той погледна компаса и насочи самолета на юг, към примамливите брегове на Средиземно

море.