Изгубеният град

се насочих към ДНК. Никога не е излишно да прегледаш предишните проучвания.

Тя го заведе до една маса, на която бяха наредени двайсетина стоманени контейнера.

- Във всеки от тях има проба от горгоновата трева. Изложих ги на действието на ензимите,

които СДУ събра от колоните, за да видим какво ще стане. Исках да разбера дали ще има

реакция, ако претоваря водораслото с различни ензими. Но следя и други неща и наскоро не

съм поглеждала пробите.

- Да видим дали съм разбрал какво се е случило. Фошар изкривяват молекулния строеж на

ензима, като го отделят от микроорганизмите, създаващи веществото. Водораслите

възприемат грешката в генетичния си код и мутират.

- Доста добро обобщение.

- Не бързай. До този момент водораслите си живеят добре с ензимите в естественото им

състояние.

- Точно така - потвърди Гамей. - Модифицираният ензим обаче взаимодейства с най-

близката форма на живот, която в случая се оказва неприятно, но съвсем нормално водорасло,

и го превръща в чудовище. Надявах се свръхдозата да ускори процеса на остаряване, както

стана с Расин Фошар, но не стана.

- Всичко това звучи логично, може би нещо липсва. - Той се замисли за миг. - Ами ако не

ензимът, а бактериите са решаващият фактор?

- Не ми е хрумвало. Занимавах се с веществото, убедена, че то играе основната роля, а

изобщо не се сетих за микроорганизмите, които го произвеждат. За да извлекат ензима,

Фошар са избили бактериите, които може би са поддържали равновесието.

Тя се приближи до хладилника и извади една стъкленица оттам. Течността вътре имаше блед

кафеникав цвят.

- Това е култура от бактерии, които събрахме от колоните на Изгубения град.

Гамей отмери малко от течността, наля я в един контейнер с горгонова трева и си отбеляза

нещо.

- Сега какво?

- Ще дадем време на бактериите да си свършат работата. Няма да е дълго. Аз не съм яла

нищо. Какво ще кажеш да хапнем?

- А какво ще кажеш да излезем оттук и да се нахраним като бели хора в трапезарията?

Гамей отметна косата си.

- Това е най-доброто предложение, което чувам днес.

Това бяха сигурно най-вкусните чийзбургери в целия свят. След час, освежени и заситени,

двамата Траут се върнаха в лабораторията. Пол погледна контейнера, но зелената маса вътре

му се стори непроменена.

- Може ли да погледна по-отблизо? На тази светлина не се вижда добре.

Гамей му посочи едни дълги пинсети.

- Използвай тях. Можеш да разгледаш пробата в тази мивка.

Пол извади кълбото водорасли от контейнера, занесе го до мивката и го пусна в

пластмасовото корито. Само по себе си изглеждаше съвсем невинно. Не беше красиво, но

предизвикваше възхищение с функционалността си. Мустачетата му се закачаха за мустачетата

на другите водорасли и заедно образуваха огромния килим, превзел океана. Траут го побутна

с пинсетите и се опита да го вдигне. Водораслото се скъса и падна обратно.

- Съжалявам, скъсах го - каза той на Гамей.

Тя го изгледа странно и взе пинсетите от ръката му. Хвана другия край на растението, но то

отново се скъса. Повтори експеримента. Тънките израстъци се късаха с лекота. Тя взе един от

тях, пренесе го на масата, наряза го, сложи тънките парченца на предметни стъкла и ги

разгледа под микроскопа.

След малко вдигна поглед от окуляра.

- Умират!

- Какво!? - Траут надникна в мивката. - На мен ми изглеждат съвсем здрави.

Тя се усмихна и откъсна още няколко мустачета.

- Това никога не може да стане със здраво водорасло. Мустачетата са като много здрава

гума. А тези са крехки.

Гамей повика асистентите си и ги помоли да приготвят предметни стъкла с различни части от

пробата. Когато отново вдигна глава от микроскопа, очите й бяха зачервени, но на лицето й

грееше широка усмивка.

- Първа фаза на некроза. С други думи, умира. Ще опитаме и с другите проби, за да се

уверим.

Тя наля от течността с бактериите в другите контейнери и изчакаха още един час.

Микроскопският

анализ потвърди предположението им. Всички проби, изложени на контакт с бактериите,

умираха.

- Бактериите всъщност ядат нещо от горгоновата трева, което й е необходимо за

оцеляването - каза тя. - Ще трябват още изследвания.

Траут взе стъкленицата с бактериите.

- Кой е най-ефективният начин да използваме гладните гадинки?

- Трябва да добием голямо количество, да ги разпространим и да ги оставим да си свършат

работата.

Пол се усмихна.

- Как мислиш, дали британското правителство ще ни позволи да използваме подводницата

на Фошар, за да ги пръснем навсякъде? Тя притежава и капацитета, и нужната бързина.

- Мисля, че и салто ще направят, само и само да не се окажат островите им изолирани от

целия свят.

- МакЛийн отново ни спаси живота - поклати глава Траут. - Даде ни надежда, че можем да

победим проклетото нещо.

- И Кърт заслужава признание.

- Да, той каза, че трябва да се върнем в Изгубения град и да помислим как да възстановим

равновесието.

Пол се насочи към вратата.

- Ще му съобщиш ли добрата новина?

Той кимна.

- А после ще му кажа, че е време да изпратим подобаващо един шотландски джентълмен.

Езерото лежеше, сгушено в прегръдките на надиплените лилавеещи хълмове, покрити с