Изгубеният град

жНО отговори Остин. последваха Мюлер в заседател-. ина мъже и жени седяха на реди-

“> Дзавала.

м военноморския край-тлощадката на палуба-тгото се запознаха на чад Изгубения град,

адвиквайки грохо-

/

. столове пред голям екран на стената.

завала тихо се настаниха на две свободни на последния ред. Остин познаваше повечето от

,ените на НАМПД, но не и присъстващите военни и представители на различните

правителствени агенции, отговарящи за обществената сигурност.

Пред екрана стоеше доктор Озбърн, алголог от Океанографския институт „Уудс Хоул”, който

беше запознал семейство Траут с надвисналата заплаха от горгонова трева. В едната си ръка

държеше дистанционно, а в другата - лазерна показалка. На екрана се виждаше скица на

теченията в Атлантическия океан.

- Заразата тръгва оттук, от Изгубения град. Канарското течение отнася водораслите надолу

към Азорските острови и на запад през Атлантическия океан към Гълфстрийм. Гълфстрийм се

движи на север по континенталния шелф. Там се влива в северноатлантическото течение,

което ги отнася обратно към Европа, завършвайки кръга. - Той завъртя лазерната показалка в

кръг, за да илюстрира думите си. - Имате ли въпроси?

- Колко бързо се движи Гълфстрийм? - попита някой.

- С около пет възела в най-бързата част. Над сто мили дневно.

- Какво е положението в момента? - поинтересува се Мюлер.

Озбърн натисна дистанционното и скицата изчезна. На нейно място се появи сателитна снимка

на Северния Атлантик. По края на океана, близо до континентите, преминаваше неправилна

жълтеникава ивица, напомняща на огромна крива поничка.

- Това е снимка в реално време, която ни дава представа за разпространението на

горгоновата трева в момента. Сега ще ви покажа и компютърната прогноза за по-нататъшното

развитие. - Картината се смени. На новата снимка целият океан беше жълт, с изключение на

няколко черни петна в централната част.

През залата премина шепот.

- След колко време ще стигне до това състояние?

Озбърн се прокашля, сякаш му беше трудно да изрече думите.

- Въпрос на дни.

Публиката ахна в един глас.

Той отново натисна дистанционното и увеличи образа около източния бряг на Северна

Америка.

- Това е районът под непосредствена заплаха. Стигнат ли водораслите до по-плитките води

на континенталния шелф, ще загазим сериозно. В началото това ще унищожи риболовната

индустрия по целия източен бряг на САЩ и Канада и северозападна Европа. Опитваме

различни мерки за ограничаване на настъплението им. Видях, че преди няколко минути в

залата влезе мистър Остин. Би ли ни осведомил какво е положението в момента, Кърт?

„Не изгарям от желание”, помисли си той, докато

вървеше към екрана. Погледна бледите лица пред себе си.

- Двамата с партньора ми Джо Дзавала наблюдавахме от въздуха действията по края на

континенталния шелф. - Той описа накратко какво видяха. - За съжаление, нито една от

приложените мерки няма успех.

- Ами с химикали? - предложи един правителствен бюрократ.

- Химикалите бързо се разтварят от водата и вятъра. В дълбочина се просмуква съвсем

малко количество, което може и да убие няколко стръка, но гор-гоновата трева е толкова

гъста, че на практика няма ефект. Говорим за много обширни площи. Дори да успеем да я

обхванем цялата, резултатът ще бъде, че ще отровим океана.

- Има ли въобще нещо, което да може да унищожи горгоновата трева на толкова голяма

площ? - попита Мюлер.

- Да, ядрена бомба - усмихна се горчиво Остин. - Но дори тя няма да обхване хилядите

квадратни километри от океана. Препоръчвам да бъдат издигнати баражи около най-

големите пристанища, за да спечелим малко време.

- Време за какво? - обади се възпълен генерал с четири звезди на име Франк Кайл. - Сам

казахте, че нищо не може да помогне срещу тази зараза.

- Работи се върху генетично решение.

Генералът изсумтя, все едно Остин беше предложил да заменят пушките на войниците с китки

цветя.

- Генетика! ДНК и прочие? И какво, по дяволите, ще постигнете с това? Може да отнеме

месеци! Години!

- Готов съм да чуя и други идеи.

Генералът се ухили.

- Радвам се. Смятам да предам предложението ви за ядрени бомби на президента.

Остин неведнъж си бе имал работа с военни, още докато работеше в ЦРУ, и беше установил,

че те обикновено са доста предпазливи, когато стане дума за използването на сила срещу

който и да е противник. Генерал Кайл му напомняше за един друг ядрен генерал, Къртис

Лемей, но в обстановка на страх препоръките му можеше и да бъдат одобрени.

- Не го предлагам - уточни Остин търпеливо. -Както казах, дори ядрената бомба ще направи

сравнително малка дупка в масата от водорасли.

- Аз не говоря за една ядрена бомба. Имаме хиляди, които щяхме да използваме срещу

Съветския съюз. Ще засипем целия океан, а ако ни свършат, ще си купим от руснаците.

- Искате да превърнете океана в хранилище за ядрени отпадъци. Подобна кампания ще

унищожи живота в океана.

- Тези ваши водорасли бездруго ще убият рибата. Както ви е известно, корабоплаването

вече е затруднено. Всеки час губим милиарди долари. Проблемът застрашава градовете ни.

Трябва да го спрем, независимо от средствата. Имаме „чисти” бомби, които можем да

използваме.