Изгубеният град

В залата закимаха множество глави. Остин виждаше, че така доникъде няма да стигнат.

Помоли Дзавала да остане до края на заседанието, а самият той се качи на мостика. След

няколко минути беше в кабината и се опитваше да се свърже по радиото със семейство Траут,

които се намираха на „Сий Сърчър” над Изгубения

град. Бързо установи контакт с кораба и радистът го прехвърли към Пол, който насочваше

едно Средство с дистанционно управление (СДУ) от палубата.

- Привет от дивия и странен свят на доктор Стрейн-джлав2 - поздрави го Остин.

- Моля?

- Ще ти обясня след малко. Как върви работата при вас?

- Върви - отвърна Траут без особен ентусиазъм. -Събираме проби със СДУ. Гамей и екипът й

правят лабораторни анализи.

- Какво търсят?

- Надяват се да намерят нещо в молекулния строеж на водораслите, което да им помогне.

Предаваме информацията на научния екип на НАМПД във Вашингтон, както и на други научни

екипи по целия свят. Ами при тебе?

Остин въздъхна.

- Пробвахме всичко, което ни хрумна, но без успех. Вятърът откъм брега малко ни

облекчава, но скоро всички заливи по източния бряг ще бъдат задръстени. Вече се виждат

петна и в Тихия океан.

- Колко време имаме?

Кърт му предаде думите на Озбърн. Пол притихна.

- Имаш ли някакви проблеми с управлението на това нещо? - попита Остин.

- Районът около Изгубения град е сравнително чист. Заразата тръгва оттук, но се сгъстява на

изток и запад.

- Скоро това може да остане единственото чисто място в целия океан. Гледай да си

осигуриш път за

2 Герой от черната комедия „Д-р Стрейнджлав или как спрях да се страхувам и обикнах

бомбата” на Стенли Кубрик от 964 г. - Бел. прев.

връщане, за да не ви блокират водораслите.

- Вече разговарях с капитана. На юг има канал, но ако искаме да се измъкнем, трябва да

тръгнем до двайсет и четири часа. Какво беше това за Стрейнджлав?

- Тук има един генерал Кайл, който ще се опита да убеди президента да изсипе върху

океана всички ядрени бомби, с които разполага.

Траут се слиса, после рече:

- Не говори сериозно, нали?

- Напротив! Лидерите от цял свят са подложени на огромен политически натиск да направят

нещо. Каквото и да е. Вицепрезидентът Сандекър може да възрази, но президентът ще бъде

принуден да действа, дори планът да е безразсъден.

- Той не е безразсъден, той е направо... И няма да успее. Може да разкъсат водораслите на

малки парченца, но те ще продължат да се възпроизвеждат. Ще бъде същата катастрофа. - Той

въздъхна. - Кога да очакваме гъби над Атлантика?

- В момента тече среща. Решението може да бъде взето още утре. Когато машината се

задейства, нещата могат да се придвижат много бързо, особено при положение, че

горгоновата трева е стигнала до бреговете ни. - Той замълча. - Мислех си за МакЛийн. Той не

ти ли каза, че може да измисли средство срещу водораслите, използвайки формулата на

Фошар?

- Да, смяташе, че е възможно. За съжаление, не разполагаме нито с МакЛийн, нито с

формулата.

Остин се сети за шлема, заровен под тонове камъни в замъка.

- Ключът се намира в Изгубения град. Каквото и да е причинило мутацията, то идва оттам.

Трябва да има начин да го използваме, за да се преборим с тая напаст.

- Да помислим - съгласи се Траут. - МакЛийн знаеше, че във формулата му за удължаване на

живота има грешка. Тя подмладяваше, но както научи Расин Фошар по трудния начин, беше

непредсказуема и в крайна сметка водеше до още по-бързо състаряване.

- Точно това имах предвид. Природата винаги се стреми към баланс.

- Така е. Като ластик, който се връща, след като си го опънал.

- Не знам дали на мадам Фошар би й харесало да я сравняваш с ластик, но и аз имах

предвид равновесието. Мутации се случват всеки ден, дори при хората. Природата си има

начин да ги коригира, в противен случай щеше да има куп хора с по две или три глави... което

може и да не е толкова лошо, като се замисля. Като говорим за остаряване, всеки жив вид има

ген на смъртта, който убива старите индивиди, за да освободи място за новото поколение.

Горгоновата трева е имала стабилно поведение, докато Фошар не са вкарали в уравнението

ензим, който да наруши баланса. Рано или късно ластикът трябва да се върне обратно.

- Ами мутантите, които живяха толкова дълго?

- Там положението беше изкуствено създадено. Ако бяха оставени сами на себе си,

вероятно щяха да се изядат един друг. И пак да настъпи равновесие.

- Константата тук е ензимът - обобщи Траут. -Той е факторът, който може да забави, а може

и да ускори остаряването.

- Накарай Гамей пак да го погледне.

- Отивам да я видя.

- Аз пък се връщам на срещата, за да опитам да разубедя генерал Кайл да изсипе дъжд от

ядрени бомби над океана, но не съм оптимист.

На Траут му се виеше свят. Семейство Фошар бяха мъртви, но продължаваха да измъчват

света и от гроба. Той слезе в лабораторията, където Гамей работеше с четиричленния си екип

от морски биолози и океанолози.

- Чух се с Кърт - осведоми я той. - Новините не са добри. - После й преразказа накратко

разговора им. -Откри ли нещо ново?

- Изследвах взаимодействието между ензима и растението, но не стигнах доникъде, затова