Изгубеният град

— Де да беше толкова просто. Не искам да ви тревожа излишно — каза той с тих и сериозен глас, — но животът ви може би зависи от разговора ни през следващите няколко минути. Моля ви, кажете ми имената си и какво работите. Умолявам ви да бъдете честни. На този съд няма излишни каюти.

Двамата Траут схванаха посланието. Нямаше място за пленници. Пол погледна Маклийн в добронамерените сини очи и реши да му се довери.

— Аз се казвам Пол Траут. Това е съпругата ми Гамей. И двамата работим в НАМПД. Това е Санди Джексън, пилотът на „Алвин“.

— С каква наука се занимавате?

— Аз — с океанска геология, а Гамей и Санди са морски биолози.

Маклийн се усмихна с облекчение.

— Слава богу — измърмори той, — има надежда.

— Може би и вие ще ми отговорите на един въпрос — каза Пол. — Защо ни отвлякохте?

Маклийн горчиво се засмя.

— Аз нямам нищо общо с това. И аз съм тук по своя воля, колкото и вие.

— Не разбирам — каза Санди.

— Сега не мога да ви обясня. Ще ви кажа само, че имаме късмет, задето могат да използват професионалните ни умения. Ще ви държат живи дотогава, докато имат нужда от вас — също като мен.

— Кои са „те“? — попита Пол.

Маклийн прекара дългите си пръсти през прошарената си коса.

— За вас ще бъде по-опасно, ако знаете.

— Който и да сте, моля ви, предайте на хората, които ни отвлякоха и отнеха батискафа ни, че екипът ни на повърхността ще започне да ни търси в мига, в който установят, че сме изчезнали — настоя Гамей.

— Казаха ми, че това няма да бъде проблем, и аз нямам причина да не им вярвам.

— Какво значи това? — настръхна Пол.

— Не знам. Но знам, че тези хора са безскрупулни в преследването на целите си.

— А какви са целите им? — попита Гамей.

Сините очи сякаш хлътнаха.

— Има въпроси, които не е мъдро да ми задавате, нито аз — да ви отговарям. — Той се надигна от стола си. — Трябва да докладвам за резултатите от разпита. — Той посочи малката лампичка и докосна устните си, явно предупреждавайки ги за скрит микрофон. — След малко ще ви донеса храна и напитки. Съветвам ви да си починете.

— Вярвате ли му? — попита Санди, когато отново останаха сами.

— Историята му изглежда достатъчно откачена, за да е вярна — отговори Гамей.

— А имате ли идеи какво да правим?

Пол се излегна на койката и се опита да се протегне, макар че дългите му крака стърчаха от края на матрака. Той посочи светлинката и каза:

— Стига някоя от вас да не държи на тази койка, възнамерявам да послушам съвета на Маклийн и да си почина.

Маклийн се върна след половин час със сандвичи със сирене, термос горещо кафе и три чаши. И с усмивка на лице, което беше по-важното.

— Поздравления! — каза той, докато им раздаваше сандвичите. — Официално сте включени в проекта.

Гамей разви сандвича си и отхапа.

— А какво по-точно представлява той?

— Не мога да ви кажа всичко. Достатъчно е да знаете, че сте част от научен екип. Всеки от вас ще научи толкова, колкото е необходимо, за да върши работата си. Разрешиха ми да ви разведа наоколо, за да се подготвите за предстоящите си задачи. Бавачката ни чака.

Той почука на вратата. Навъсеният пазач, който отвори, се дръпна настрани, за да ги пропусне да излязат. Маклийн ги поведе из лабиринта от коридори, следвани изкъсо от пазача. Стигнаха до голяма зала, чиито стени бяха покрити с монитори и светещи електронни прибори. Пазачът застана така, че да може да ги наблюдава, но без да се меси по какъвто и да било начин.

— Това е контролната зала — обясни Маклийн.

Пол се огледа.

— Къде са хората?

— Подводницата е почти изцяло автоматизирана. Има малоброен екипаж, охрана и водолази.

— Видях скафандрите отвън.

— Много сте наблюдателен — кимна Маклийн. — Ако погледнете на този монитор, ще видите водолазите ни по време на работа.

Видяха колона, типична за Изгубения град. В долната част на екрана нещо се раздвижи. Водолаз, екипиран в голям скафандър, се издигаше покрай колоната, движен от вграден мотор. Следваха го още трима водолази, стиснали дебелите гумени маркучи с механичните манипулатори, които им служеха за ръце.

Гротескните фигури се движеха беззвучно, докато стигнаха до горния край на екрана. Спряха се под зъбестия връх, напомняйки на пчелици, събиращи нектар.

— Какво правят? — попита Пол.

— Аз знам — обади се Санди. — Събират биоорганизми от колониите, които живеят покрай пукнатините.

— Права сте. Отстраняват цели колонии — допълни Маклийн. — Живият материал и течността, в която живее, се пренася по маркучите до специални резервоари.

— Искате да кажете, че това е научна експедиция? — изненада се Гамей.

— Не точно. Гледайте.

Двама от водолазите се бяха отделили от другите и се приближаваха към върха на друга колона. Тези, които останаха, започнаха да разрушават колоната с триони.

— Унищожават ги! — възкликна Санди. — Това е престъпление!