Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Почто най-после они накрая закличат и думат, како всия свят и все световная направа Бог го создал токмо заради едного Мохамеда и все создание божии по Бога, токмо единому самому Мохамеду прилича.

И още след умо создал Бог арш, сиреч престол свой, от тая светлина и изобразен и изпещрен бил сас седемдесят хиляди шарове, (пъстрини)33, и направата му била сас шестдесят хиляди кровави жили.

34 Баснословят тако: като видял себе арш, како е краснейший и чистнейшии от всех направите божии, и рече в себе, како не е возможно повише и покраснейшии да буде от него все создание божие. И тогива, като го видя Бог како са арш превознесе, и намисли да смири гордост неговая. И той час создал една змия, и обви са седем ката около того арш, сиреч престол, и толкова надолу спусти си главата и протеже ся надолу, колкото петстотин години пут да ходи человек.

И още сказуват и веруват, како са вси седем небеса все сас душа като человеци и вси человеческий образ имат.

Тако сказуват и зарад душите человеческии, како са вси души человеческия от Мохамедовата душа прияли светлина и вси на едно создани били, почто е тоя свят много вехтий. Види са, како последуват платонический образ.

Тако дума Коран на 26 глава: „Ако тя питат чия й душата, а ти реци: «Божия, що тебе мало премудрост дарова.»“ И на другое място сказува, почто няколко души на последний ден не имут да возкреснут. Може да буде да са узели това от Давидова псалом, що сказува: „Не возкреснут нечестивии на суда“ и прочая.35

Зарад тая книга Левгиимахфус и за тое перо како е создадено, отнапред поменахме. Ала са мне мни, како толкова угодно не хоче да буде на любомудраго читателя, ако не скажем явно зарад тая книга. Ала са мене види, како тая книга Мохамед да буде я составил и откраднал от Святое евангелие, гдето Господ, спасител наш, зарад праведните дума, како имена ваша написани сут в книги животния.

Заради тая книга сказуват мохамеданите и веруват, како да има на нея писание зарад вси человеци, що кя теглят на тойзи свят зло и що кя им прииде сас время добро, що е Бог предопределил по свое смотрение на вси человеци и оставил напред толкова хиляди години, що не е возможно никак това да са промяни. Ала и сами мохамедани на това мнение не са толкова тверди и постоянни, почто веруват и утвердяват, како оная провидения книга написание по случение бива, не токмо крайное заглаждение, по возможно е и другая различност да буде прописана и промянена.

Но и още за тая книга сказуват таковая басен: како в нощ Байрама на едно време у някой час, ала не знаят на кой час, та на той час са отварят небесните врата и ангелите сас повеление Божие отварят тая книга Левгиимахфус. И тоя час толкова е приклонно милосърдие Божие да послуша молбата на муслиманите, и що просят от Бога, може да им учиш волята. И ако някой от них да е уписан у тая книга на осуждение, тогива несумнено може да умоли бога за спасение и за отпущение грехов своих. И оное перо вечное самое загладява оное писание, а другое новое писание у оная книга написува. Зарад това имат обичай у тая нощ да стоят на песни и на бдение да са молят Богу до зара, та дано улучат то время и той час, коги са тая книга отвори на небето, да попроси от Бога спасение зарад своя душа. Ала имат запрещение да не проси от Бога царство и да не проси пророчество или другая някоя власт, що е возбренено, или световное някое добро, що е напусто. Ала пак думат, како кой и таковое нящо да попроси, от Бога не бива презрян или по желяние своему да не уземе и да го не подари Бог. Возможно е да буде все. И още веруват, како може он тая нощ да са препише из грешника в праведника и из осужденника да са измени в спасеннаго избранника.

Повест о ангелах и о дяволах, и о джинах, како мохамедани сказуват и веруват

Заради ангелите мохамеданите много чудесно и утешнаго смеха достойно сказува мохамеданската богословия, а право да речем, суетословие. Перво, веруват, како не има другое создание божие без плот или без тяло освен Бога. Утвердяват и веруват, како са ангелите создадени от Бога вси на образ человеческий, ала са крилати. Може да будут ся прелестили от нашите иконописци, що пишат ангелите като человеци крилати. И още сказуват, како на ангелите крилата не са от перя, но са все от безценния камение, от адаминтия и от рубина, и от сапфира, и от другии камение. Ала на долнюто небо ангелите, та са толкова големи, почто сас главите си досягат горните небеса, а сас нозете си досягат землята, и сас едното крило изток, а сас другото запад. А на горнюто небо ангелите, та са петстотин като по-големи от тоя свят.