Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Като поишел он там, перво поишел при шейха йерусалимскаго того храма и показал му султанския хатишериф. И он го приял почестно и назначил му ден да прииде у той ден и по султанское позволение и повеление должност има да му отвори храма и да влезе в харем, си ест у оное християном возбраненное място. Това все му обеща оний коварний шейх по воли его да учини. И министър са трудяше сас свое любопитство повише широкий пут да отвори, спроти това и почете шейха сас многии дарове. И като поишел той предуставление ден, шейх пратил свой человека до того министър, та ако хоче министър, да изволи да прииде на посещение Иерона. И министър оний востанал сас голямая радост и сас многое народ и перво поишел у дом шейхов, почто бил близо до Иерона, а посетил шейха. И шейх взаймно почестно приял го и угостил го. Поле от дома шейха востанали двоица сас мног собор и поишел до врата храмнии. Тогива отговорил шейх на министра того и рекъл ему да почака и да постои мало на прага вратнии, почто хоче от сам да поиде внутре храма да прочете сас глас султанския хатишериф, зарад да го чуе вси народ муслиманский, що са тамо наишле. И тако сас високий глас пред все ми прочети бил султанския хатишериф. Тогива оний шейх поиде на вратата при онаго министра и рече му: „Господине министре, аз воистину сас пророческий закон обверзан есм да буду послушен на императорския хатишериф. Почто закон наш повелява нам: кой са не покори на императорское повеление, оний муслиманин неверен, сиреч гявур, ест. Пише султан и повелява, като си ти человек неверен гявурин, а ний да тя отворим той святий храм и вся нашей тайна да тя открием да видиш. Тако да буде, ако е угодно тебе, увлязи. Ала е потребно тебе и това да разсудиш, почто хатишерифа султанский позволява тебе и позволява тя да влезеш токмо, а не и да излязиш. Но ако хочеш да влезеш, ала вече никога не има да излязиш, добро ест, що и дай Боже. Ако ли хочеш да излязиш, да знайш, како това нито е у султанския хатишериф написано, нито е тая работа прилична на мохамеданская нашея религия — един неверник да види все нашея тайнства и да буде тому возможно да са возвърне пак на свое безумствие и да ходи жив гявурин, това не е возможно да буде.“

Това министър като чу, стана изумлен, нито знаяше що да отговори, нито знаяше що вече да учини и той час отступи от прага храмний и сас много скроб и сас голям срам върна са назад и у дом. И после колко ли дар обещаваше на ушите и на руцете шейхове да ги изполни, токмо да би желание свое изполнил. Ала оний жестосердий шейх никако на това не хочеше да са приклони и не хочеше ни до двери храмние да го допусти да приближи. Затова на онаго министра душата му много са смущаваше и скорбяше зяло защо е напусто возприял толкова долгий пут и толкова труд подел, и толкова трошок разнесъл. Ала най-много зарад това скорбяше и не знаяше какво би подобало да учини. И като бил у таковое смущение, видял его неговий някой слуга, що е бил родом маронит, а верою несторянин, и бил на турецкий и на арапский язик много изкусний, почто е той маронитский народ до Алепа и до Ливан гора близо ест, и многонароден ест, и рече: „Господине министре, гледам те, како много смущен еси душею.“ А он му отговори: „Много скорблю — рече, — ала не зарад ония голямии дарове, що ги даровах аз оному неблагодарному шейху и що возприях толкова тяжкий и трудний пут, ами що желаях, не можих да получа. И ето принужден есм отсюду да ся върна назад и ничто друго унамерение другожелателно, токмо да бих би видял ния камен, що го сказуват, како виси на яра. И тогива сас радост бих са ворнал у дом свой. А сега, каквото си и ти сам видял, почто тоя лукавий шейх не хоче да са покори ни на султанский хатишериф, ни на мое моление, ни на толковия дари да са приклони, но сас голямая хитрост возбрани ми да поида и да влеза у тоя храм. И все мои труди и скорби суетни и празни учинил.“ А мароните му рече: „Господине, ако ти буде угодно, аз да остана тука и все оное, що е у тоя гарем храм, що го крият и вардят да го не види някой от християните, аз това да го видя и без всякаго усумнения да приида и да тя скажа все. Токмо ти обещай мене, како и занапред не има да мя оставиш и ако ми буде от тия погани някоя нужда, а ти сас цена да мя изкупиш. Почто аз у тоя храм зная сас какова скопост да влезна и у него три месяци да седя неизгодно, да четем тамо Корана и денем, и нощем, каквото нихните дервиши обичай имат, почто аз Корано совершено знам да го четем, защо, като бях у младост моя У Персия, и тамо сас неволя мохамедания возприял бях и джамийскии обряди и грамоти арапския изучих ся. Ти ся върни и иди на Цариград, а аз това все кога видя и да го узная, и да го прегледам, и тогива ми прати указ, како е возможно скоро да приида до тебе.“ И министър от маронитовите хорати много са утеши, и подари го доволно сас жълтици, а сам къмто Цариград пут возприял.