Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Още сказуват, како някое време една благородная жена проходила под него да промине, ала била непразна и като видяла каменю како висял над главу ея, нищо не има отдолу да го подкрепи, убояла са много и тоя час на оное, самое място изфърлила недоношений плод свой. Затова, заради да помогнат на това зло, още и тая фабула да са покрай истино сас изрядное покривало, зарад да са уверят лесничко простите человеци, два мраморнии столпове положили на предния двое рога камения, но краювете на столповете каменя като не достигат, оградили все камен наоколо сас желязная рашетка, да са някако не познай оная лестная хитрост оное място откуду и како висит тоя камен.

Тая истинная вещ сказа мене някой турчин, що беше мене много дружний приятел и на мохамеданское безумствию не беше от все сердце толкова прилежателен. Камен той като трапеза ест четвероборочний и на долгота четири лакти, а на широта три лакти и едино му край водружен ест на самой стене церковний, що е къмто пладне внутре скрито, може да буде сас олово или сас свинц (куршун), сас желязо крепко заклепан. Ала края му, що е у стената, близо до стената колко две пяди стесан ест тако нагоре от половината повече и види ся, како е весма отлучан от средата. И истина тако ест, почто е он повече от средината у стената вдялан и сас крепкое сверзание отвнутре утвержден, като да буде толщината му равна и на голямина, и на тегота, и що е у стената долгота, не са види. Да са някако не усмотри и не уразумей от человеците, како е на оний камен средината на стената прилепен, обложили го сас онии густии железнии рашетки. От положение камени онаго всякий лесно може да разумей, почто на оное време, като цветяше церков йерусалимская, оний камен бил приватний олтар, каквото е и у церквата „Светая София“ на Цариград. Повише от дванадесят преброихме, що са сас епистимия и сас хитрост майсторска ятако са и они у стената вложени и утверждени и видят ся на вси человеци, като че висят и стоят, без подхора никоя не имат. Но това да оставим ний да разсуждават това онии, що имат остър разум.

Повест утешная

Тая церква на Йерусалим, що са изпервен зовеше Иерон, ала е сега на християните возбранено да влезат внутре равно, каквото и на киябе, и на Медину, тако и на другии някои градове, спроти тая причина аз возприях да скажа една история на любопитнаго нашего читателя и мнии ми са, како не кя да буде тому без утешение.

Во дни султан Мурада Третияго, отманскаго императора, на то време бил на Цариград някой французкий министър, сиреч илчия, каквото има обичай и сега седят от вси царие миистрии на Цариград. На ония министър тогива сас свои някои потаенния услуги, що били полезни и користни на султана, та получил бил у султана и у везиря, и у другии велможи голямое приятелство и крепкост. Почто по неговое изволение и прошение много са работи учиняли, що едвам между них многомощний могъл би да учини везир. Он много пашии и везири бил изгонил от нихная власт и поставил другии. Някого войвода молдовскаго он поставил княза. Патриарха цареградскаго изпъдил и някого на име Йеремия другаго поставил. Зарад него са хвали аглинская и галанская церков, како и бил он от нихная страна, и сказуват, како е он по нихное веродержание мученик бил станал. Почто ухищрением и навадением того княза Василия Молдовского зарад многии причини навладен и обвинен бил у везиря и на смерт осужден бил, и сас таковое сложение, като да би на заточение проводен бил, но сас повеление султанское у морето хвърлен и потоплен бил. Но да са възвърнем ний къмто предложение нашей.

Тоя министър, като беше жив по время Йеремия патриарха цареградскаго, то по премного са бил трудил дано би могъл да соедини греческая церков сас лютеранская, ала му поишел труда напусто. Той министър сас сговора тога Йеремия патриарха подканен бил да поиде и да посети святий Йерусалим, а най-више да види сас своите си очи и да познай како сходи на великую суботу сияние светаго духа во образе очевидно огън с небес и запаля тамо свещите, що са приготвени, и освещава святаго гроба Спаса нашего. Зарад да разумей това надесно ли й, наляво ли й на того министра патриарх това сказал: „Бог вест.“ Ала аз тая неговая вещ каквото е било да скажу.

Министър той возприял пут къмто Йерусалим и просил от султана да му подаде от своя рука указ, сиреч хатишериф. И султан му подал и утвердил да промине у пут все без опасност и да буде почестно приемлем бил и от пашей, и от градския управители. Още му дал позволение султан, коги поиде на Йерусалим, да влезе и у Иерон, сиреч во светая светих, и да види тамо ония камен, що висит на яра. И сас таковий твердий и грозний хатишериф постигнал на Йерусалим. Ала зарад нашите свещенния вещи тамо що е видял и що е уразумял, това не е нашей предложение сега. Затова доброхотно да го оставим.