Капан за мишки

… Онова, което той изпитваше към Лена Шляхтина, не можеше да се нарече с обичайната и разбираема дума „любов“. Слава Ситников боледуваше от нея. Това беше някакво натрапчиво чувство, напомнящо кошмар, което той не можеше да управлява и от което се срамуваше. Срамуваше се, още повече че разбираше: тя не го обича. Запозна я с приятеля си Льова Аргунов, с когото по-рано бяха съученици, запозна я просто защото родителите на Льовка в онези години живееха и работеха в градчето на учените Дубна, в Подмосковието, прибираха се не по-често от веднъж месечно и Льовка царуваше сам в разкошния двустаен апартамент, където беше толкова удобно да се водят момичета. Първия път Слава заведе Лена там, като имаше предвид обичайния сценарий: те интелигентно пият чай тримата, после Льовка се сепва, че трябва спешно да завърши глава (абзац, описание на формула), отива в своята стая и ги моли да не му пречат, а Ситников остава насаме с момичето. Бяха играли по този сценарий неведнъж, всичко мина, както обикновено, но… Лена се запозна с Аргунов и се влюби в него. Това не се разбра веднага, Лена дълго време се държа, както е редно за любовница, без с нищо да издава интереса си към другия. Минаха няколко месеца, преди тя да каже:

— Слава, трябва да решим нещо.

— Какво да решим? — не разбра веднага Ситников.

— Ти си женен, имаш малко дете. С теб нямаме бъдеще. Аз трябва да помисля за себе си. Това не означава, че смятам да те зарежа, не, ще продължим да бъдем заедно. Но ми е нужен съпруг.

— И от къде ще ти го взема аз? — отвърна й на шега Слава.

— Ами ето го Льова. Какво му липсва за съпруг? Добро семейство, родителите му — учени, той още малко — и ще стане кандидат на науките, разкошен апартамент, вила, има и кола. Как гледаш на това?

— Защо не? — развесели се Ситников. — Ще бъде екстра. Давай, Ленка, дерзай. А аз ще помогна, ако нещо не върви. Можем да разработим с теб план за съвместни действия по омотаването на Льовка.

Той беше станал неин роб до такава степен, че бе готов дори да сподели тялото й с друг мъж, само и само да не я загуби. Криеше болезнената си любов под маската на циничното лекомислие, страхуваше се, че Лена ще разбере каква власт има над него.

След няколко седмици изведнъж му се обади Аргунов и започна да дърдори нещо несвързано за Лена: че нали, тя му се обяснила в любов, но той смята, че това е просто приятелска шега… Ситников се засмя заедно с него и се подготви Лена да си избере за потенциален съпруг някого другиго. Има ли значение с кого ще уреди живота си, щом наистина само ще го урежда, а няма да търси неземна любов? Но когато видя, че Лена няма намерение да търси другиго и че отказът на Льовка смъртно я е обидил, той разбра, че тя е влюбена. И то в кого? В Льовка Аргунов, този книжен плъх, дето нито лицето му — лице, нито мускулите му — мускули. Не обича него, Слава Ситников, а обича Льова! Това беше ужасен удар за Ситников. Но той с нищо не се издаде.

Обаче затаи злоба срещу Льова. С какво, с какво този пор е по-добър от него? И дори мисълта, че Лена все пак е с него, със Слава, не го утешаваше. Той искаше да я владее, да я притежава изцяло, а не само в леглото, искаше да има над нея власт, по-силна от онази, която тя имаше над него, опитваше се да престане да й бъде роб — и нищо не можеше да направи. Не само не можеше да разкъса оковите, но те натежаваха все повече.

Всичките му надежди се съсредоточиха около брата на Лена. Онова, с което тя се занимаваше, когато вземаше болнични и преставаше да ходи на работа, го караше да потреперва от ужас, примесен с възторг. Нейната жестокост, хладнокръвието, цинизмът и пресметливостта й бяха безпределни. Да позволяваш на един човек безнаказано да убива деца, за да събереш материал за книга, която трябва да стане бестселър! Това е недостъпно за ума на нормален, обикновен човек. И тази недостъпност привличаше Ситников, примамваше го, лишаваше го от воля и самообладание. Колкото по-страшно беше онова, което вършеше Лена, толкова по-силно я обичаше той, толкова по-силно се разболяваше от нея и се страхуваше да не я загуби. Той се превърна в неин довереник за всичко, което бе свързано с брат й, и се утешаваше с илюзията, че свързващата ги обща тайна ще направи техния съюз стабилен и дълготраен. Не можеш, не е възможно да зарежеш човек, който знае за теб такива неща…