Капан за мишки

Но Лена продължаваше да обича Аргунов, дяволите да го вземат! Спеше със Слава — и го правеше с явно и нескрито удоволствие, а обичаше Аргунов, И когато точно преди Двайсет и петия конгрес на КПСС осъдиха Личко, Ситников разбра, че трябва да направи нещо. Трябва да измисли нещо, което още по-здраво ще привърже Лена към него. И братът на Лена — Михаил, стана това средство. Ситников започна да убеждава любовницата си, че за Миша „трябва да се реши нещо“, че всеки момент всичко може да се разкрие и Лена да отиде в затвора. Той знаеше, че Елена не изпитва никакви роднински чувства към брат си и че всички нейни усилия са били насочени само към тази цел: да не се окаже сестра на луд маниак, тъй като с тази репутация ще й бъде трудно и да се омъжи „в добро семейство“, и да издаде книга. На кого е потрябвала съпруга, която може да предаде на потомството генетично обусловено психично заболяване? И кой ще се занимава с авторка, която е напълно възможно да е болна — също като майка си и брат си?

Не беше трудно да придума Лена да „решат за Миша“, защото наказателната отговорност за клевета също не би била в помощ на нейните съпружески и честолюбиви стремежи. Когато тя каза: „Това дори е интересно… Ще има какво да опиша в новата си книга“, студена пот обля Ситников. И той разбра, че от този момент я обича още по-силно. Тя падаше в бездната на безчовечността, теглейки го след себе си, и — о, боже! — колко сладостен бе за него този страшен полет…

За Миша те „решиха“. И след месец-два Ситников се опомни. Никое падение не може да трае безкрайно, рано или късно човек стига до дъното на пропастта и или загива, или се опитва да се измъкне. Слава Ситников не можеше да се измъкне, защото робските окови му отнемаха възможността да се движи свободно. Той разбра, че от сега нататък не само самият той знае тайните на своята любима, но и тя притежава опасни знания за него. Те са съучастници в убийство и в този смисъл са еднакво опасни един за друг. Достатъчно е той да направи нещо, което няма да хареса на Лена, и тя… Не, трябва да я изпревари. И без това е невъзможно да търпи повече тази страст, невъзможно е да се примирява с нейната любов към другиго, невъзможно е да живее с вечния страх, че може да я загуби, с ежедневното очакване на някакъв шантаж.

Ситников обмисли всичко. Той знаеше не само за болестта на Михаил, но и че майка й също е психично болна. Беше сигурен, че при разследването на смъртта на Лена това веднага ще излезе наяве и следствието ще поеме по предсказуемия път, както бе станало и с Миша. Че как иначе? Братът — самоубиец, майката — в лудница, наследствена обремененост. Всичко е очевидно.

Той внимателно избра многоетажен блок, в който имаше лесен достъп до покрива. Измисли романтичен претекст да отидат там двамата. Лена повярва. Тя смяташе себе си за много по-умна и хитра от околните и дори и през ум не можеше да й мине, че някой е в състояние да я измами. Беше толкова уверена в робското покорство на Ситников, че никога не би го заподозряна в намерение да посегне на живота й. А той посегна…

Когато след много години срещна Олеся, той имаше чувството, че Лена се е върнала при него. Също толкова цинична и безжалостна, студена и практична жена. Животът се движи по спирала и всичко се повтаря, всичко се връща. И едва сега, умирайки на болничното легло, той разбра, че не е така. Животът наистина се движи по спирала и на всяко ново стъпало човек неизбежно се озовава над онази точка на предишното, където нещо се е случило. Докато изминаваш, завивайки, това разстояние, имаш чувството, че то е дълго и че ти с всяка крачка все повече се отдалечаваш от онази точка, и ето, вече ти се струва, че си много далече, но настъпва моментът, когато разстоянието се скъсява: намираш се над точката, само на милиметър си от нея — и тогава злото, което си оставил там, протяга ръка и те застига. И тогава разбираш, че това не е никаква спирала, а стегната пружина. Пружината на капана, в който сам си влязъл. Той уби Лена, но дойде Олеся и уби него. След трийсет години мъртвата Лена Шляхтина му го върна. Всичко се връща…

… А това момче, което седи до кревата му, задава ли, задава своите въпроси и Ситников разбира, че отговорите всъщност не са му крайно необходими. Той и без това знае всичко. Е, почти всичко. Защо трябва да крие сега? Какво значение има?