Капан за мишки

Той набра номера на единия от посочените телефони, обади се съвсем млад женски глас, който съобщи, че в момента Виктор Албертович отсъства, но може да бъде намерен на мобилния си телефон. Андрей определи говорещата като момиче на деветнайсет-двайсет години и скептично си помисли, че Болотов му е намерил специалист най-малкото съмнителен. Щом има толкова млада приятелка или дори съпруга, тогава или самият той е още хлапак с жълто около устата и едва ли има нужните умения, или е сладострастник на средна възраст, който съживява уморената си и често непослушна плът със свежи младички тела, което никак не го издигаше в очите на Мусатов. Кой знае защо, и през ум не му мина, че момичето може да е дъщеря на Виктор Албертович Пинчук. А беше точно така.

Разбраха се да се срещнат в тихо ресторантче на Булевардното колело. Пинчук бе отишъл малко по-рано и когато Андрей приближи до масата, вече с явно удоволствие отпиваше тъмна бира от висока халба. Нисичък, пълен, с редки косици и огромна брадавица до дясната ноздра, Пинчук незнайно защо пробуди у Андрей асоциация с някакъв мошеник, така че в първия момент дори помисли да се откаже от услугите му. В смисъл, извинете, но обстоятелствата се промениха, не се нуждая от нищо, не ми се сърдете, че ви обезпокоих напразно. Но навикът му да довежда нещата докрай надви и той реши като начало поне да поговори с частния детектив, препоръчан му от Болотов.

Андрей разказва дълго и обстойно, а Виктор Албертович слушаше и от време на време си записваше нещо в дебел бележник с кожена подвързия.

— Копието на постановлението у вас ли е? — попита той, когато Андрей свърши.

— Да. — Мусатов му подаде тънките, вече доста похабени листове. — Наистина се чете доста трудно.

— Нищо — позасмя се Пинчук. — Свикнал съм. — И като улови учудения поглед на Андрей, поясни: — Аз не съм бивш милиционер, а адвокат. И навремето съм прочел безброй точно такива присъди и постановления на цигарена хартия. Ако позволите, ще го прегледам набързо.

— Да, разбира се — кимна Андрей, все още недоумявайки.

Как смята „набързо да прегледа“ такъв „сляп“ екземпляр, когато там всяка дума трябва да се разчита едва ли не буква по буква? За трийсет години мастилото от синьото индиго гадно се бе изтрило и избеляло, действително нечия грижлива ръка внимателно бе повтаряла особено нечетливите думи и дори цели фрази с химикалка по контура на буквите, но въпреки това бяха нужни големи усилия, за да се прочете текстът. Но за бившия адвокат Пинчук това очевидно беше обичайна работа, във всеки случай само след десетина минути той остави листовете на масата пред себе си и отново се зае с бирата.

— Ясно — каза той. — Имам към вас два въпроса. Първият: с какви срокове за изпълнение на работата разполагам? И вторият: с какви средства за заплащане на труда ми разполагате вие?

— Не е спешно. След две седмици летя за Щатите и ще остана там пет месеца, тоест до края на октомври и без това няма да съм в Москва. Да речем… ако срокът е краят на октомври колко ще ми струва?

— Ако е до края на октомври, няма да е скъпо — разсмя се Пинчук. — Колкото по-кратки са сроковете, толкова по-скъпо излиза, това е естествено, а щом срокът е толкова дълъг, е значително по-евтино.

Той каза сумата, която се видя на Андрей напълно приемлива.

— И какво ще получа аз срещу тези пари?

— Срещу тези пари ще получите всички сведения, които е възможно да се съберат за свидетелката Шляхтина, както и списък на лицата, притежаващи някаква информация във връзка с въпросното дело, техните имена, адреси, телефони, месторабота и така нататък. Освен това срещу тези пари ще получите моята собствена аналитична справка, написана според резултатите от проучването на материалите от архивното наказателно дело. Ако искате още нещо, кажете сега, за да нямаме недоразумения по-късно.

— Честно казано, не знам какво друго мога да искам — призна Андрей. — Нямам опит в подобни неща, дори още не мога да си представя какви сведения са ми наистина необходими и какви изобщо няма да ми свършат работа.

— Тогава ще трябва да се доверите на моя собствен опит.

— Вършили ли сте вече подобна работа за някого?

— Дори по-често, отколкото можете да си представите — уклончиво отговори Виктор Албертович и прибра очилата си за четене в скъп калъф „Роденщок“. — Несправедливост в правосъдието е съществувала винаги, просто не при всички режими има възможност да я разобличиш. При предишния режим нямаше такава възможност, затова пък сега огромен брой хора се опитват да възстановят справедливостта, нарушена преди много години. Моля да ме извините. — Той придърпа сметката, донесена от сервитьора. — Сам ще си платя бирата.

Андрей мълчаливо кимна и остави на масата парите за трите чашки кафе, които бе изпил. Разбраха се да се видят на другия ден, Пинчук да донесе договора за извършване на услугата, а Мусатов — първата част от договорената сума за неговата работа.