Капан за мишки

Младостта на Андрей Мусатов бе минала на границата на осемдесетте и деветдесетте години, когато неговият израстващ организъм постоянно се нуждаеше от солидна храна, а щандовете на магазините можеха да задоволят с асортимента си само хора, които спазваха полугладна диета. Но макарони можеха да се купят винаги, така че в домакинството на Ксения Георгиевна момчето се научи да ги обича и употребява във всякакъв вид: с масло, със захар, с кашкавал, с кьопоолу, със задушени домати, с извара и дори със сос, който той правеше от концентрирани бульони. След години, когато вече имаше изобилие от продукти, той остана верен на любовта си към макароните, методично изпробва всички видове и спря окончателния си избор на „Макфа“. Андрей обичаше, особено когато беше в лошо настроение, да хапне добре преди лягане и обикновено сутринта, заставайки на кантара, ясно виждаше резултатите от преяждането на нервна почва, но кой знае защо, след две-три солидни порции макарони не се случваше нищо особено. Дали собствената му обмяна на веществата притежаваше тази особеност, дали пък я имаше този вид макарони — той не знаеше, но се радваше, че може неконтролируемо и с удоволствие да се тъпче късно вечер. В тези макарони го привличаше и друго: те не се разваряваха, колкото и да ги вариш, а това има значение за мъж, който не умее, както правят много жени, да стои над котлона и изобщо да се мотае с часове в кухнята. Той слагаше тенджерата на котлона и отиваше в хола, където се заплесваше в някоя книга, телефонен разговор или телевизионно предаване, а понякога и в размисли за геополитическите проблеми и световната икономика. Бившата му съпруга с която Андрей се бе развел преди година, ужасно се ядосваше от тази неразбираема за нея негова обич към макароните от определен вид, защото купуваше продуктите винаги набързо и припряно, без да гледа етикетите, а той отказваше да яде макарони от друга марка и сърдито мърмореше — в смисъл толкова ли й е трудно да запомни, че той обича „Макфа“… По принцип Андрей Мусатов не беше много капризен, ядеше каквото му дадат и пиеше каквото му налеят, относителната финансова свобода го бе споходила преди няколко години, а преди това той, както повечето хора, броеше рублите, умееше да пести и се задоволяваше с малко. Но имаше неща, към които изпитваше стабилна привързаност и нямаше намерение да й изневерява: трябваше ли да се придвижва между Москва и Санкт Петербург, правеше го само с влак; използваше ли бележници, техните листове трябваше да бъдат само карирани, а не чисто бели или с широки редове; купуваше ли макарони, те бяха само от любимия му вид. Нямаше никакви други принципни предпочитания.

След като огледа асортимента на продуктите, Андрей решително извади пакет от любимите си макарони и сложи на печката тенджера с вода. Докато вечерята се готвеше, той се преоблече и дори успя с половин ухо да чуе вечерните новини. Лапайки лакомо макароните с масло и кашкавал, той по навик се потопи първо в спомените си за детството, после в мисли за майка си, които напълно естествено го доведоха (за кой ли път през този ден!) до мислите за Олег Петрович Личко. Костя е прав, трябва да се постарае да си изясни кое как е било и да приключи въпроса окончателно. Да се надяваме, че Болотов ще намери кадърен специалист, който ще може да помогне.

Той вече спеше дълбоко, когато се обади Наташа. Има такива жени, които колкото са по-обидени, толкова по-често и неуместно ти се обаждат по телефона. Ако се съдеше по музиката и оживените гласове, които се чуваха, тя „потушаваше“ обидата си на място далеч не тихо и скучно.

— Искам да те успокоя, та да не се тревожиш за мен — заяви тя предизвикателно, — прекарвам си чудесно.

— Радвам се за теб — сънено промърмори Андрей. — Бъди добро момиче, дръж се прилично, не разговаряй с чужди мъже и ако обичаш, остави ме да поспя.

След като разговорът приключи, той със затворени очи напипа шнура на телефона и с ловко движение го дръпна от апарата. После протегна ръка към мобилния телефон на нощното шкафче и също без да го поглежда, натисна копчето за изключване. Защо, защо всички красиви момичета са толкова своенравни?

* * *

— Фамилното му име е Пинчук, можете да го наричате Виктор Албертович, ето телефоните — с тези думи Болотов сложи пред Андрей твърдия правоъгълник на визитната картичка. — Очаква да му се обадите. Аз говорих с него, обясних му проблема ви, готов е да се заеме с него. Сам ще ви каже тарифата си.

— Благодаря.

Информацията на визитката беше минимална — само името, фамилията, електронният адрес и два телефонни номера. Нито име на агенция, нито адрес на офис. Скромничко. Но на Андрей му беше все едно, този Пинчук с изисканото бащино име можеше да бъде дори самоук единак, стига да му свършеше работа.