Книга на душите

-      Артикул сто и тринадесет е уникален екземпляр, ръкописен журнал, датиран от хиляда петстотин двадесет и седма, великолепно подвързан в телешка кожа, с над хиляда страници от най-фин велен. Вероятно форзацът е бил сменен някъде в миналото. Книгата изглежда представлява обширен опис на раждания и смърт, използвани са множество европейски и ориенталски езици. Томът е бил част от родовата колекция на лорд Кантуел може би още от шестнадесети век, но произходът му не може да се установи със сигурност. Консултирахме се с академични колеги от Оксфорд и Кембридж, но така и не се стигна до консенсус относно произхода и предназначението му. Ако мога така да се изразя, книгата си остава енигма, обвита в мистерия, но същевременно е изключително интересен екземпляр, който ви предлагам срещу начална цена от две хиляди лири.

Фрейзър вдигна показалката си толкова рязко, че Тоби едва не подскочи. Това бе първото значително движение на едрия мъж от почти два часа насам.

-      Благодаря - рече Тоби. - Ще чуя ли две хиляди и петстотин лири?

Уил чу по малкия говорител как Стайн предлага две хиляди и петстотин.

-      Да, става - отвърна Спенс.

Стайн кимна на Тоби, който каза:

-      По телефона е предложена цена две хиляди и петстотин, някой ще предложи ли три хиляди?

Фрейзър се размърда смутено. Беше се надявал, че няма да има никаква конкуренция. Вдигна показалката си.

-      Три хиляди, някой ще предложи ли три и петстотин? Благодаря - каза Тоби, сочейки към дъното на залата. Фрейзър се обърна и видя дебелака с широката вратовръзка да кима. - Чакам предложение за четири хиляди - бързо рече Тоби.

Стайн предаде анонса.

-      Ама че глупости - прошепна Спенс на другарите си. - Пет хиляди.

-      Има предложение за пет хиляди - обърна се Стайн към катедрата.

-      Добре тогава - невъзмутимо продължи Тоби, - някой ще предложи ли шест хиляди?

Фрейзър го загложди безпокойство. Имаше предостатъчно средства, но искаше това да мине без усложнения. Вдигна отново показалката си.

-      Шест хиляди, ще чуя ли седем?

Мъжът с широката вратовръзка поклати глава и Тоби се обърна към масата. Стайн говореше, после заслуша, заговори отново и накрая обяви доста надуто:

-      Имам предложение за десет хиляди лири!

-      Позволявам си да попитам за предложение от дванадесет хиляди лири - дръзко рече Тоби.

Фрейзър изруга под нос и вдигна ръка.

Дланите на Спенс бяха потни. Уил го гледаше как ги избърсва в ризата си.

-      Нямам време за такива игрички - промърмори той.

-      Парите са си ваши - отбеляза Уил и отпи от кафето си.

-      Вдигам на двайсет хиляди, господин Стайн.

При обявяването на предложението залата зашумя. Фрейзър примигна невярващо. Ръката му се плъзна към телефона в джоба на панталона, но беше твърде рано да го използва. Все още имаше възможност да играе.

Мустакът на Тоби се повдигна едва забележимо, когато устните му се извиха в доволна усмивка.

-      Е, някой ще предложи ли тридесет хиляди?

Фрейзър изобщо не се поколеба. Естествено, че участваше.

След няколко секунди от масата дойде отговорът.

-      Цената се качва на петдесет хиляди лири! - малко замаяно обяви Стайн.

Мърморенето на публиката се засили. Стайн и Тоби се спогледаха невярващо, но Тоби успя да запази самообладание и просто каза:

-      Имам предложение от петдесет хиляди, ще чуя ли шейсет? - Направи знак на Питър Нийв да дойде при него и му прошепна да доведе управителя.

Сърцето на Фрейзър бясно заби в грамадните му като бъчва гърди. Беше му позволено да наддава до 250 000 долара или около 150 000 лири - шефовете му бяха решили, че сумата е абсурдно висока презастраховка, като се има предвид, че предполагаемата цена беше 3000 лири. Във временната сметка, която му бе открита за „Пиърс & Уайт“, нямаше и пени повече. А ето че бяха стигнали почти до половината от сумата. „Кой наддава против мен, по дяволите?“ - гневно си помисли той и твърдо вдигна показалката си.

Спенс изключи микрофона на телефона си и обяви:

-      Иска ми се да видя лицето на кучия син, който наддава срещу нас. Кой ще тръгне да плаща такива пари за книга, която прилича на стар опис от преброяване?

-      Може би някой, който знае какво представлява тя - злокобно предположи Уил.

-      Малко вероятно, освен ако... - Спенс подсмръкна. - Алф, какво мислиш?

Кениън сви рамене.

-      Възможно е, Хенри. Винаги е възможно.

-      Какво имате предвид? - попита Уил.

-      Наблюдателите. Мутрите от Зона 51 може да са надушили. Надявам се да греша - въздъхна Спенс и обяви: - Смятам да вдигна залога.

-      С колко пари разполага той? - обърна се Уил към Кениън.

-      С много.

-      А не можеш да ги отнесеш със себе си в гроба - добави Спенс и включи микрофона. - Стайн, обяви сто хиляди лири от мое име. Почнах да губя търпение.

-      Правилно ли чух, че току-що казахте сто хиляди? - с несигурен глас попита Стайн.

-      Съвсем правилно.

Стайн поклати глава и обяви на висок глас:

-      Предложението по телефона вече е сто хиляди лири!