Книга на душите

Фрейзър забеляза, че физиономията на Тоби от развълнувана става подозрителна. Явно току-що се бе сетил, че в книгата има нещо повече, отколкото е предполагал.

-      Добре тогава - с равен глас каза Тоби, загледан право в навъсеното лице на Фрейзър. - Питам се дали господинът е готов да предложи сто двадесет и пет хиляди?

Фрейзър кимна и за пръв път тази сутрин отвори уста, за да каже просто:

- Да.

Почти беше стигнал тавана. За последен път бе изпитвал нещо близко до паниката скоро след като навърши двайсет, когато като млад командос бе участвал в една мисия на морските тюлени на източния бряг на Африка, в която нещата тръгнаха на зле. Бяха хванати в капан, превъзхождани трийсет към едно, обстрелвани с гранатомети. Сега обаче беше по-зле.

Извади телефона си и избра номера на секретаря на ВМС, който в този момент играеше сутрешна партия скуош в Арлингтън. Неговият телефон иззвъня в кабинката на съблекалнята и Фрейзър чу:

-      Лестър. Оставете съобщение и ще ви се обадя.

Стайн обяви новото предложение от сто двадесет и пет хиляди. Спенс му каза да задържи за момент и изключи микрофона.

-      Време е да приключваме с това - изръмжа той към другарите си. Уил сви рамене. Парите не бяха негови. Спенс отново се свърза със Стайн. - Вдигам на двеста хиляди лири.

Когато Стайн обяви предложението, Тоби опря и двете си длани на катедрата, сякаш за да запази равновесие. Управителят на „Пиърс & Уайт“ - сериозен белокос патриций - наблюдаваше зад кулисите и нервно почукваше с пръсти. Тоби се обърна учтиво към Фрейзър.

-      Господинът ще предложи ли повече?

Фрейзър стана и тръгна към един свободен ъгъл.

-      Трябва да се обадя по телефона - каза той. Напрегнатият глас, излязъл от гърлото на грамадата, беше почти комично тънък.

-      Мога да дам малко време на господина - предложи Тоби.

Фрейзър отново звънна на Лестър, после на Пентагона, където попадна на някакъв помощник. Започна да бомбардира нещастника с порой яростно прошепнати думи.

Тоби наблюдаваше търпеливо известно време, след което отново попита:

-      Господинът желае ли да вдигне цената?

-      Задръжте! - извика му Фрейзър.

В залата се надигна глъчка. Събитието бе определено необичайно.

-      Е, наша ли е вече? - попита Спенс.

-      Другият клиент се опитва да се консултира по телефона, така поне ми се струва - отвърна Стайн.

-      Ами кажете му да побърза - изхриптя Спенс.

Фрейзър бе плувнал в студена пот. Мисията бе на път да се срине, а провалът бе немислим. Беше свикнал да решава проблеми с прилагането на премерен натиск и насилие, но обикновеният му запас трикове бе абсолютно безполезен в светската зала в центъра на Лондон, пълна с библиофили с жълтеникави лица.

Стайн вдигна вежди, за да даде знак на Тоби, че клиентът по телефона е нетърпелив.

Тоби пък посрещна строгия поглед на началника си. Двете кимания означаваха край на колебанията.

-      Боя се, че ако не чуя по-високо предложение, ще трябва да сложа край на наддаването с окончателна цена двеста хиляди лири.

Фрейзър се опита да го спре с вдигане на ръка. Продължаваше да шепне яростно по телефона.

Тоби мелодраматично вдигна чукчето малко по-високо от обичайното. Изговори думите бавно, отчетливо и тържествено.

-      Дами и господа, едно, две, продадено на клиента по телефона за двеста хиляди лири!

Тоби чукна дъската с чукчето и приятния кух звук отекна за миг, преди Фрейзър да се обърне и да изкрещи:

-      Не!

6

Фрейзър яростно крачеше напред-назад, без да обръща внимание на многобройните пешеходци по тротоара на Кенсингтън Хай Стрийт. Хората се принуждаваха да отскачат настрани, за да избегнат сблъсъка с локомотива във формата на човек. Трескаво натискаше бутоните на телефона, опитвайки се отчаяно да запознае началниците си със ситуацията, за да разработят план за действие. Когато най-сетне се свърза със секретаря Лестър, трябваше да се скрие в една тиха аптека, тъй като ръмженето на автобус 27 заглушаваше всичко.

Излезе сред дима и глъчката на улицата, мрачно напъхал ръце в джобовете на палтото си. Беше слънчев летен обед и всички, покрай които минаваше, бяха в далеч по-добро настроение от неговото. Заповедите, които беше получил, граничеха с невъзможното. Импровизирай. И не нарушавай никакви местни закони. Предположи, че скритото послание беше поне да не бъде хванат, докато ги нарушава.

Върна се в „Пиърс & Уайт“ започна да се мотае из приемната, като надничаше час по час в тръжната зала до приключването на аукциона. Тоби го забеляза и се опита да избегне срещата с буйния купувач. Фрейзър го настигна точно преди да успее да се шмугне през служебния вход.

-      Искам да говоря с човека, който ме би в наддаването за артикул сто и тринайсет.

-      Какъв дуел само! - дипломатично възкликна Тоби и нарочно замълча - може би се надяваше, че щом е подхванал въпроса, Фрейзър ще обясни ентусиазма си по време на търга. Той обаче продължи да настоява.

-      Можете ли да ми дадете името и телефона му?