Книга на душите

Джим Зекендорф беше оставил една от колите си и бе предал ключа в плик на гишето на летището. Уил качи семейството си в джипа и пое към къщата, оставяйки Дейн да направи справка за времето, да попълни летателния план и да дремне в пилотския салон.

До Алтън Бей, едно от многобройните малки градчета около Уинипесоки, имаше петнадесет километра по правото като опънат конец шосе 11. Уил беше ходил там веднъж преди няколко години за уикенд, посветен на риболов и пиене. Май беше довел и приятелка, но нямаше абсолютно никакъв спомен коя точно бе тя. През онзи период жените се появяваха и изчезваха от живота му с такава скорост, че ги виждаше едва ли не размазано. Единственото, което помнеше със сигурност, бе, че Зекендорф, който беше без съпругата си на това събиране, проявяваше по-голям интерес към приятелката му от самия него.

Втората къща на Зекендорф напълно подхождаше за преуспяващ бостънски юрист и съдружник в адвокатска кантора - с площ 550 квадратни метра, кацнала на скалист хребет високо над набраздените води на Алтън Бей. Нанси бе твърде уморена и вцепенена да оцени грубата, просторна засводена дневна, която преминаваше в открита кухня с гранитни плотове. В по-радостен ден щеше да тича от стая в стая като пчела на поляна с цветя, но сега бе безразлична към великолепието на постройката.

Смрачаваше се и през гледащата към езерото стъклена стена се виждаха люлеещи се на вятъра брези и борове, а сиво-черните вълни съвсем приличаха на морски и методично се разбиваха в каменния вълнолом. Нанси тръгна направо към главната спалня да смени пелените на Фили и да свали траурната си рокля.

Уил направи обиколка на къщата, за да се увери, че всичко е наред. Жената на Зек бе дошла от Бостън и бе напълнила хладилника и килера с провизии, бебешка храна и пакети пелени. Навсякъде имаше чисти кърпи. Термостатите бяха нагласени. Имаше дори чисто нова количка в спалнята, а в кухнята се мъдреше високо детско столче, все още с етикета на него. Семейство Зекендорф бяха невероятни.

Извади служебния пистолет на Нанси от кутията му, провери пълнителя и предпазителя и го остави на видно място на нощното шкафче, до предплатения телефон.

Бебето бе преоблечено и напудрено, а Нанси бе сложила удобни джинси и фланела. Уил притисна Филип до гърдите си и се загледа през прозореца, докато тя шеташе в кухнята. Разменяха банални приказки, преструвайки се, че изминалите два дни не са съществували, но все пак изглеждаше уместно да си дадат почивка. Изчака я да приготви храната за детето и постави шаващия Филип на столчето му.

Прегърна я дълго и я пусна само колкото да избърше с палци двете струйки сълзи на зачервените ѝ бузи.

-      Ще ти се обаждам на всяка стъпка - рече той.

-      Гледай да го правиш. Аз съм ти партньор, нали помниш?

-      Помня. Също като в доброто старо време, отново на работа.

-      Планът ни е добър. Би трябвало да проработи - категорично заяви тя.

-      Ще се оправиш ли? - попита той.

-      И да, и не. - Увереността я напусна. - Уплашена съм.

-      Няма да те открият тук.

-      Не за мен, а за теб.

-      Мога да се погрижа за себе си.

Тя стисна ръката му.

-      Можеше. Вече си пенсиониран старец.

Той сви рамене.

-      Опит срещу младост. Ти избираш.

Тя го целуна по устните и нежно го отблъсна.

-      Избирам теб.

Беше полумрак, когато Дейн излетя. Направи вираж над езерото, последван от грациозен завой на запад. Когато излезе на курс и самолетът достигна крайцерска височина от 5500 метра, пилотът се обърна към свития на съседната седалка Уил и започна да говори. Трудно му беше да мълчи толкова дълго. Трудно можеше да се намери по-приказлив и общителен човек от Дейн Бентли и през следващите осемнадесет часа Уил беше хванат за канарче.

Първият етап от пътуването щеше да ги отведе до Кливланд, на около хиляда километра оттук. Когато четири и половина часа по-късно кацнаха да заредят, да се разтъпчат, да хапнат нещо от автоматите и да използват тоалетната, Уил вече беше научил много за пилота си.

Когато в гимназията Дейн решил да стане военен, било предрешено, че ще постъпи във ВМС. Израснал край вода в Глостър, Масачузетс, където семейството му имало риболовна компания, а и баща му и дядо му на времето служили във флота. За разлика от повечето си съученици той не се ужасил от призовката си за Виетнам, защото бил доброволец и изгарял от желание да изразходва натрупаната си енергия в пролива Тонкин и да гърми с големи оръдия.

При второто си пътуване до Виетнам постъпил във военноморското разузнаване, бил обучен за свързочник от специалните части и прекарал този тур и още един в плаване по Меконг и набелязване на вражески цели. Когато войната приключила, бил убеден да остане на добре платена служба в разузнавателния отдел на флота в Мериленд, където станал старшина в морския оперативен център.