Книга на душите

— В случая се предполага сблъсък между 137108 и 4581 Асклепий, астероид от групата Аполон — дребосък с диаметър около триста метра. През осемдесет и девета е минал на около седемстотин хиляди километра от Земята. Ако ни беше ударил, нямаше да е кой знае какво — изсумтя той. — Само еквивалент на една бомба като онази над Хирошима, взривяваща се веднъж на всяка секунда в продължение на петдесет дни! При тази симулация се приема, че орбитата на Асклепий се изменя от някой друг астероид и той блъска 137108 през март две и шестнайсета недалеч от Юпитер. Ето какво се получава, ако се случи подобно нещо.

Наиду нагласи симулатора да започне от настоящето. На екрана се появи зелена точка, представяща движението на 137108 през Слънчевата система по ексцентричната му елиптична орбита. Астероидът приближаваше Земята приблизително веднъж на всеки две години, след което биваше запращан отвъд Юпитер, за да се върне отново към Слънцето.

Когато симулацията стигна до пет години преди 2027 г., той я забави, за да могат да я следят по-внимателно. Двамата се загледаха в двете отделни орбити, на Земята и на астероида — зелена и червена точка, движещи се през Слънчевата система. Когато достигнаха януари 2026 г., Наиду забави още повече симулацията и двете точки запълзяха като охлюви.

Гершън се наведе над рамото на докторанта.

— Наистина е трудно да се каже визуално дали новата орбита ще направи нещата по-добри или по-лоши.

Наиду премълча.

Часовникът бавно отброяваше времето и в средата на 2026 г. астероидът пое към Слънцето. Земята бавно пълзеше към точката на пресичане на двете орбити.

Октомври 2026 г.

Ноември 2026 г.

Декември 2026 г.

Януари 2027 г.

Червената и зелената точка се приближаваха.

Февруари 2027 г.

Симулацията спря на 9 февруари.

На екрана се появи прозорец:

Вероятност от сблъсък — 100%

xxxxТорино 10xxxxТорино 10xxxx

Гершън ахна.

— Размерите на астероида. Променят ли се след сблъсъка с 4581?

Наиду прелисти таблицата, щракна една клетка и посочи.

— Все още е огромен, слага край на играта. — Наиду излезе от системата и стана. — Всичко това е хипотеза, но си помислих, че няма да е зле да я видиш. Не става дума за някаква голяма вероятност.

Гершън погледна през прозореца. Беше бурен есенен ден и резките пориви на вятъра откъсваха последните листа от клоните. Прииска му се да усети вятъра в лицето си и да походи из шумата на поляната.

Меко постави длан на рамото на докторанта си и каза:

— Сигурен съм, че си прав, Гови. Виж, ще изляза да се поразходя малко.

41

Две седмици по-късно

Каракас, Венецуела

Земетресението удари в 11,05 ч. Епицентърът на труса от степен 7,8 се намираше на двадесет километра източно от Каракас по пролома Ел Пилар. В момента на катастрофата денят бе слънчев и ветровит, с мъгливо синьо небе и бързо прелитащи перести облаци. Четиридесет секунди по-късно слънцето бе закрито от стълбовете прах, издигащи се там, където допреди малко имаше жилищни блокове, многоетажни офиси, общински и правителствени сгради, училища. След това прекъснатите тръби на газопровода дадоха начало на пожари, които се раздухаха от вятъра и погълнаха историческия квартал Алтамира и централния парков комплекс.

Осемдесет процента от двеста и двадесетте хиляди жертви загинаха през секундите на първия трус — мъже, жени и деца бяха безмилостно смазани от стомана, стъкло и бетон. Повечето от озовалите се под развалините щяха да станат жертва на бавно обезводняване. Други щяха да бъдат убити от сериозните вторични трусове и пожарите, които бушуваха из града през следващите седемдесет и два часа.

От пристигащите телеметрични сигнали Глобалната сеизмографска мрежа светна като коледна елха. В Центъра за геоложки проучвания към Сеизмологичната лаборатория в Албъкърки земетресението в Каракас моментално бе класифицирано като „тежко сеизмично събитие“ и според протокола бяха подадени сигнали на Вътрешна сигурност, Пентагона, Държавния департамент и Белия дом.

Дълбоко във вътрешния пръстен С на Пентагона секретарят на флота получи новината от младши адютант на заместник-секретаря на отбраната. Лестър го изслуша, изсумтя утвърдително и затвори. Цели две години се беше посветил на подготовка за този ден, а нещата не се развиваха по начина, по който бяха замислени.