Книга на душите

Не беше оставил нищо на случайността. Бе повикал още хора от Грум Лейк и ги беше разделил в три екипа по трима. Единият начело с Декорсо тръгна след колата на Уил, командната кола на Фрейзър играеше роля на подкрепление, а третият екип, воден от агент на име Съливън, остана при Дейн.

Веднага щом колата потегли, Фрейзър даде заповед по микрофона си.

— Съли, заеми се с пилота и ме дръж в течение. А когато дойде време, изритай го в ташаците от мое име.

Обедното движение не бе много натоварено и Уил успя да стигне до центъра за по-малко от половин час. Спря на паркинга срещу сградата на Централната библиотека в стил ар деко и бързо пресече Пета улица с дързостта на нюйоркчанин.

За последен път бе идвал на това място преди петнадесет месеца, но имаше чувството, че оттогава е минала цяла вечност. Спомняше си вкуса на страх в устата си онзи ден. Току-що бе оцелял трийсет секунди в ада при престрелка в затворено помещение в хотел „Бевърли Хилс“. Беше оставил четирима наблюдатели да изливат кръвта си върху дебелия килим в пастелни цветове на едно от бунгалата. Мозъкът на Шакълтън правеше мехурчета от раната с размери на коркова тапа. Уил държеше флаш памет с копие на откраднатата база данни на Шакълтън с датите на раждане и смърт на всички в Съединените щати до хоризонта. Това бе застрахователната му полица, спасителното въже, и трябваше да измисли къде да я скрие. Кое място би било по-добро от някоя библиотека?

Уил изкачи енергично стълбите и бутна входната врата, без да подозира, че двама млади наблюдатели го следват по петите. Фрейзър бе задържал Декорсо, давайки му унизителната роля на шофьор. Искаше по-младите да участват в лова и знаеше, че времето на Декорсо е дошло. Нямаше представа как, нито кога точно ще стане, но не искаше никакви издънки.

Уил бързо мина покрай информационното гише и асансьорите и заслиза по стълбите към третия подземен етаж. Тръгна между рафтовете под противната флуоресцентна светлина на мазето и се насочи към един конкретен шкаф в центъра на помещението. Наблюдателите перфектно забавиха крачка и се скриха, но не изпускаха Уил от очи. Разделиха се и тръгнаха на зиг-заг между рафтовете. За щастие, на етажа имаше поне десетина други читатели, така че беше сравнително лесно да останат незабелязани.

Уил откри мястото, което така добре помнеше, и спря объркан. Последния път, когато бе идвал тук, целият шкаф бе пълен с оръфани светлокафяви томове, пълна колекция на общинските закони на Лос Анжелис, приети през последните седем десетилетия. Беше се насочил именно към тях, защото изглеждаха абсолютно занемарени и неизползвани.

Тома от 1947 г., избраника, го нямаше.

Всички книги ги нямаше!

Уил тревожно затърси ред по ред, но напразно. Изруга под нос. Започна да подтичва покрай шкафовете, а безпокойството му растеше.

Отстрани имаше празно информационно бюро с телефон. Уил вдигна слушалката и изчака да отговори някой от библиотекарите.

— Здравейте, намирам се на трети подземен етаж и търся общинските закони на Ел Ей. Преди бяха тук.

Един от наблюдателите го подслушваше зад съседния шкаф.

— Ще изчакам — рече Уил. Измина цяла минута, преди да заговори отново. — Майтапите се, нали? Не, не мога да чакам шест седмици! Можете ли да ми дадете адреса, за да говоря направо с тях? Какво ще ви навреди, ако ми го кажете? Благодаря. Оценявам го.

Затвори, клатейки отчаяно глава, и се втурна нагоре по стълбите.

— Търси копие на общинските закони на Ел Ей — прошепна наблюдателят в слушалката на Фрейзър. — Поради някаква причина вече не са в библиотеката. Дадоха му някакъв адрес. Сигурно отива там.

Уил изтича до колата си и разгъна картата. Ийст Олимпик Булевард се намираше само на около пет километра оттук и изпита облекчение, че не му се налага да бие много път. Излезе от паркинга и пое по Пета улица към Аламеда. Няма и десет минути по-късно прекоси скованата в бетон река Лос Анжелис и навлезе в неприветлив индустриален район с едноетажни складове. Фрейзър и Декорсо го следваха на безопасно разстояние.

Откри Олимпийския индустриален център и спря на паркинга за посетители. Имаше лошо предчувствие. Лош късмет, че книгата му била пратена с куп други томове да бъде дигитализирана по силата на съвместна програма между библиотечната система на Ел Ей и голяма интернет търсачка. Сега трябваше да се справя с тази нелепица.

Фрейзър започна да изпитва паника, когато Уил изчезна в лобито на един от складовете. Нуждаеше се от пълен контрол върху ситуацията, а сега нито виждаше, нито можеше да чува Пайпър. Забеляза голям кафяв камион на Ю Пи Ес в другия край на паркинга. Мозъкът му заработи бързо. Нареди на двамата наблюдатели с него да излязат и заръча единият да бъде след по-малко от минута в склада. Жадните да се докажат млади мъже изскочиха от колата.