Книгата на черепите

— Никаква мистерия не е останала в модерния живот. Научното поколение я уби окончателно. Рационалистката чистка, която изхвърля невероятното и необяснимото. Вижте колко куха е станала религията в последните сто години. Бог е мъртъв, казват ни. Разбира се: убит е. Вижте, аз съм евреин, взел съм си еврейските уроци като добро малко юде, чета Тората, взех си своя Бар Мицвах13, дадоха ми писалки… някой поне веднъж да ми спомена Бог в контекст, който си заслужава да чуеш? Бог бил някой, който говорил на Мойсей. Бог бил някакъв огнен стълб преди четири хиляди години. Къде е Бог сега? Не питайте евреин за това. Не сме го виждали от доста време. Почитаме правила, диетични канони, обичаи, думите на Библията, хартията, на която е отпечатана Библията, самата подвързана книга, но не почитаме свръхестествени същества като Бог. Брадатото старче, което брои грехове — не, не, това е за

шварцерите, това е за гоите. Само че какво да кажем за вас, тримата гойим

? Вашите религии също са празни. Ти, Тимъти, елитарната ти Епископална църква, ти какво имаш, облаци тамян, златоткани раса, момченцата в хора, които пеят Вон Уилямс и Елгар. Ти, Оливър, методистът, баптистът, презвитерианецът, дори не мога да се оправя с тях, те са нищо, нищичко, никакво духовно съдържание, никаква мистерия, никакъв екстаз. Все едно да си евреин реформист. А ти, Нед, папистът, неосъщественият свещеник, ти какво имаш? Девата? Светците? Детето Христос? Не може да вярваш на този боклук. Изгорено е от мозъка ти. Това е за селянията, за лумпенпролетариата. Иконите и светената вода. Хлябът и виното. Би искал да го вярваш… Господи, аз самият бих искал да го повярвам! Католицизмът е единствената пълна религия в тази цивилизация, единствената, която поне се опитва да се домогне до мистичното, до резонанса със свръхестественото, до усещането за по-висши сили. Само че са го унищожили, унищожили са нас, не можеш да приемеш нищо. Всичко вече е Бинг Кросби и Бергман, или братята Бериган14 с манифестите им, или поляците, предупреждаващи срещу безбожния комунизъм и порнофилмите. Тъй че религията е мъртва. Свършила е. И къде оставаме тогава? Сами под едно ужасно небе и чакащи края. Чакащи края.

— Много хора все още ходят на църква — изтъкна Тимъти. — Даже и в синагоги, предполагам.

— По навик. От страх. Поради социална необходимост. Отварят ли душите си за Бога? Ти кога за последен път отвори душата си за Бога, Тимъти? Оливър? Нед? Аз самият — кога? Кога сме помислили дори да направим нещо такова? Звучи абсурдно. Бог е толкова зацапан от евангелисти, библейски археолози, теолози и лъжевярващи, че нищо чудно, че е мъртъв. Самоубийство. Но докъде ни води това? Всички ли ще се правим на учени и ще обясняваме всичко с неутрони, протони и ДНК? Къде е мистерията? Къде е дълбочината? Ние трябва да го направим всичко сами

 — натърти Ели. — В модерния живот липсва мистерията. Добре, тогава задачата на интелигентния човек става да създаде атмосфера, в която преклонението пред невероятното е възможно. Затвореният ум е мъртъв ум. — Вече все едно пророкуваше. Треската го обземаше. Били Греъм от „Стоунд Ейдж“15. — През последните осем или десет години всички се мъчим да се докопаме до някакъв приемлив синтез, някакъв структурен корелатив, който да съхрани света ни в цялост сред целия хаос. Тревата, прашецът, комуните, рокът, цялата трансценденталност, астрологията, макробиотиката, дзен — в процес на търсене сме, нали, все търсим? И понякога намираме. Не често. Търсим по много тъпи места, защото общо взето сме предимно тъпи, дори най-добрите от нас, и също така защото не можем да знаем отговорите, преди да сме оформили повечето въпроси. Гоним летящи чинии. Навличаме водолазните костюми и търсим Атлантида. Нагазваме в митология, фантазия, параноя, Средната земя, чудеса, хиляди видове ирационалност. Всичко, което те отхвърлят, при нас минава, често не за друго, а тъкмо защото го отхвърлят. Бягството от разума. Не го защитавам изцяло. Просто казвам, че е необходимо, това е стадий, през който всички трябва да преминем, през огъня, през закаляването. Разумът не се оказа достатъчен. Западният човек избяга от суеверното невежество, за да се озове в математическата пустош: сега сме длъжни да продължим, понякога по задънени улици и измамни пътеки, докато не се научим отново да приемаме вселената в цялото й мистериозно и необяснимо величие, докато не намерим вярното, синтеза, сливането, което ни позволява да живеем така, както трябва да се живее. И тогава ще можем да живеем вечно. Или толкова близо до вечното, че да е все едно.

— И ти, хъм, искаш да повярваме, че Книгата на черепите сочи пътя? — попита Тимъти.