Книгата на живота

— Точно тук — посочих. — Точно тук беше печатницата на Фийлдс. Аптекарят живееше през няколко къщи по-нататък. Улицата водеше надолу до кея. — Въртях се и сочех постройките, които виждах в съзнанието си. — Тук беше входът към магазина за сребърни прибори на мосю Вален. Оттук можеше да се види градинката в задния му двор. А там беше старата порта, през която влизах в замъка Бейнард. — Останах така за момент, потопена в познатото чувство за бившия ми дом, и си мечтаех да отворя очи и да се озова в слънчевата дневна на графиня Пембрук. Мери би разбрала чудесно сегашното ми положение — беше щедра на съвети по династични и политически въпроси.

— Мътните да ме вземат — ахна Сара.

Рязко отворих очи. На няколко метра от мен имаше прозрачна дървена врата в занемарена, също така прозрачна каменна стена. Хипнотизирана, аз се опитах да пристъпя към нея, но бях спряна от сините и кехлибарени нишки, които се увиха здраво около краката ми.

— Не мърдай! — уплашено извика Сара.

— Защо? — Виждах я през завесите на някогашните магазини.

— Направи заклинание обратно на часовника. То превърта образи от миналото, също като на кино — каза Сара, взирайки се в мен през прозорците на пекарната на господин Прайър.

— Магия — изстена Галоуглас. — Точно това ни трябваше.

Възрастна жена в спретната тъмносиня жилетка и светлосиня шемизета, която си беше съвсем от настоящето, излезе от близката жилищна сграда.

— Тази част от Лондон може да бъде малко сложна, магично казано — обади се тя с онзи авторитетен и жизнерадостен тон, на който бяха способни единствено британските жени на определена възраст и с определен социален статус. — Няма да е зле да вземате предпазни мерки, ако смятате да правите още заклинания.

Докато жената приближаваше, изпитах чувство за deja vu. Тя ми напомняше за една от вещиците, които познавах през 1591 година — земна вещица на име Марджъри Купър, която ми бе помогнала да изтъка първото си заклинание.

— Аз съм Линда Кросби. — Тя се усмихна и приликата с Марджъри стана още по-явна. — Добре дошла у дома, Даяна Бишъп. Очаквахме те.

Зяпнах я като тресната.

— Аз съм лелята на Даяна — нагази в тишината Сара. — Сара Бишъп.

— Много ми е приятно — топло рече Линда, докато стискаше ръката й. Двете вещици се загледаха в краката ми. По време на краткото представяне сините и кехлибарени връзки на времето се бяха донякъде разхлабили и картините избледняваха една след друга, погълнати от тъканта на Блекфрайърс. Предната врата на мосю Вален обаче все още се виждаше съвсем ясно.

— Бих ти дала още няколко минути. В края на краищата, ти си пътуваща във времето — отбеляза Линда и седна на една от извитите пейки около кръгъл тухлен басейн за цветя, който се намираше точно там, където бе кладенецът в двора на „Кардиналската шапка“.

— От семейството на Хабърд ли си? — попита Сара, докато бъркаше в джоба си. Извади забранения пакет цигари и предложи на новата ни позната.

— Аз съм вещица — отвърна Линда и си взе цигара. — Живея в централната част на Лондон, така че да, аз съм член от семейството на отец Хабърд. И се гордея с това.

Галоуглас запали цигарите на вещиците, после и своята. Тримата запушиха като комини, като внимаваха да издухват дима по-далеч от мен.

— Още не съм се срещала с Хабърд — призна Сара. — Повечето познати ми вампири нямат високо мнение за него.

— Нима? — с интерес попита Линда. — Ама че странно. Отец Хабърд е обичана фигура тук. Той защитава интересите на всеки, било то демон, вампир или вещица. Толкова много създания искаха да се преместят на негова територия, че се стигна до жилищна криза. Не съумява да купува достатъчно бързо имоти, за да задоволи търсенето.

— Но въпреки това си е чекиджия — промърмори Галоуглас.

— Ама че език! — шокира се Линда.

— Колко вещици има в града? — попита Сара.

— Три дузини — отвърна Линда. — Разбира се, ограничаваме броя им, в противен случай на Скуеър Майл ще настане истинска лудница.

— И сборът в Медисън е горе-долу толкова голям — одобрително кимна Сара. — По-лесно се организират срещите, това поне е сигурно.

— Ние се събираме веднъж месечно в криптата на отец Хабърд. Той живее в останките от приората Грейфреърс, ето натам. — Линда насочи цигарата си на север от Плейхаус Ярд. — Напоследък повечето създания в Сити са вампири — финансисти, мениджъри на хедж фондове и така нататък. Не обичат да отстъпват залите си за срещи на вещици. Не искам да ви обидя, сър.

— Не сте ме обидили — благо отвърна Галоуглас.

— Грейфреърс ли? Лейди Агнес да не се е преместила? — изненадах се аз. Лудориите на призрака бяха основна тема на разговор, когато живеех тук.

— О, не. Лейди Агнес още си е тук. С помощта на отец Хабърд успяхме да сключим споразумение между нея и кралица Изабела. Сега двете като че ли са в приятелски отношения, което е доста по-добро от онова, което мога да кажа за призрака на Елизабет Бартън. Стана направо нетърпима, откакто излезе онзи роман за Кромуел. — Линда погледна замислено корема ми. — На сбирката ни за Мабон тази година Елизабет Бартън каза, че носиш близнаци.