Книгата на живота

Докато Матю беше в шестнайсети век, Маркъс бе допуснал и жени в братството. Започна с Мириам, а тя му помогна с избора на останалите. Матю не беше сигурен дали решението е безумно или гениално, но ако помогнеше за откриването на Бенджамин, беше готов да си остане в неведение. Приписваше прогресивните идеи на Маркъс на някогашната му съседка Катрин Маколи, която бе заемала важно място в живота на сина му след превръщането му във вампир и бе напълнила главата му с всякакви напредничави идеи.

— Можем да питаме Болдуин — предложи Фернандо. — В края на краищата, той е в Берлин.

— Още не — възрази Матю.

— Даяна знае ли, че търсиш Бенджамин? — попита Маркъс.

— Не — отвърна Матю и тръгна обратно към жена си с поднос храна от „Коноут“.

— Все още не — промърмори Андрю Хабърд.

Вечерта беше трудно да се определи кой се радваше повече на събирането ни, Джак или Лоберо. Двамата се оплетоха в бъркотия от крака и лапи, но накрая Джак успя да се откъсне от кучето, което все пак го изпревари в надпреварата до шезлонга ми в Китайската стая и скочи на възглавничката с победоносен лай.

— Долу, Лоберо. Ще събориш шезлонга. — Джак се наведе и ме целуна с уважение по бузата. — Бабо.

— Да не си посмял! — скастрих го и взех ръката му в своята. — Запази това обръщение за Изабо.

— Предупредих те, че няма да й хареса — ухилено отбеляза Матю. Той щракна с пръсти на Лоберо и посочи пода. Кучето свали предните си лапи от шезлонга, но задницата му остана залепена за мен. Нужно бе второ щракване с пръсти, за да слезе напълно.

— Мадам Изабо каза, че поддържа стандарти и ще трябва да направя две изключително гадни неща, преди да ми позволи да я наричам бабо — съобщи ми Джак.

— И ти продължаваш да я наричаш мадам Изабо? — Погледнах го смаяно. — Какво те спира? От няколко дни си в Лондон.

Джак сведе поглед и на лицето му заигра усмивка, която предвещаваше поредната лудория.

— Ами, в последно време гледам да се държа примерно, мадам.

— Мадам? — Изстенах и метнах възглавница по него. — Това е по-лошо и от „бабо“!

Джак остави възглавницата да го улучи право в лицето.

— Фернандо е прав — намеси се Матю. — Сърцето ти знае как да наричаш Даяна, макар че дебелата ти глава и вампирът в теб ти подсказват друго. А сега ми помогни да донесем подаръка за майка ти.

Под зоркото око на Лоберо двамата внесоха първо един, после втори вързоп. Бяха високи и като че ли с правоъгълна форма, подобно на малки библиотечни шкафове. Матю ми беше изпратил снимка на купчина дървен материал и инструменти. Явно двамата бяха работили заедно върху нещата. Усмихна се, когато изведнъж си ги представих — две глави, тъмнокоса и светлокоса, наведени над общо начинание.

Докато Матю и Джак постепенно развиваха предметите, започна да ми става ясно, че не са шкафове, а легълца — две прекрасни, еднакво украсени и боядисани дървени легълца. Извитите им долни части бяха закрепени за здрави дървени стойки на нивото на стъпалата. Така легълцата можеха да се люлеят леко във въздуха или да се свалят и да се сложат на пода, за да бъдат побутвани с крак. Очите ми се напълниха със сълзи.

— Направихме ги от самодивско дърво. Рансъм не можеше да си представи как ще намерим шотландско дърво в Луизиана, но явно не познава Матю. — Младежът прокара пръсти по един гладък ръб.

— Самите легълца са от самодивско дърво, но стойките са дъбови. Як американски бял дъб. — Матю ме погледна с леко безпокойство. — Харесват ли ти?

— Обожавам ги. — Погледнах съпруга си с надеждата, че изражението ми ще покаже колко ми харесват. Явно показа, защото той нежно докосна лицето ми и собственото му изражение стана по-щастливо от всеки друг път, откакто се върнахме в настоящето.

— Матю ги проектира. Каза, че така са ги правели навремето, за да можеш да ги вдигнеш от пода, та да не пречат на кокошките — обясни Джак.

— А резбата? — Върху всеки крак беше изобразено дърво с преплетени корени и клони. Грижливо положена сребърна и златна боя подчертаваше листата и кората.

— Идеята беше на Джак — каза Матю и постави ръка на рамото на младежа. — Спомни си украсата върху книгата ти за заклинания и си помисли, че символът е подходящ за бебешко легълце.

— Всяка част има някакво значение — изтъкна Джак. — Самодивското дърво е вълшебно, а белият дъб символизира силата и безсмъртието. Шпиловете по четирите ъгъла са оформени като жълъди, които носят късмет, а плодовете на самодивското дърво по подпорите трябва да ги защитават. Кора също я има. Драконите пазят самодивските дървета от хората, които искат да ядат плодовете им.

Вгледах се по-внимателно и видях, че дъгата на люлката е оформена като опашка на дракон.

— Значи бебетата ми ще бъдат най-добре охраняваните на света — заключих. — И най-големите щастливци, че спят в такива прекрасни легла.

След като подаръците му бяха приети с благодарност, Джак седна на пода с Лоберо и започна да разказва развълнувано за живота в Ню Орлиънс. Матю се отпусна в един лакиран с японски лак стол и загледа как минутите се изнизват, без Джак да покаже каквито и да било признаци на кръвожадност.