Книгата на живота

Вътре Матю намери малката си брадва и длето, свредели с различна големина, дърводелски трион и два от скъпоценните му самолети. Ален грижливо ги беше увил в промазан плат, за да ги предпази по време на пътуванията им. Матю впери поглед в износените си инструменти, после в ръцете си.

— Тези ръце не вършат само мръсната работа — отбеляза Фернандо. — Помня как навремето лекуваха, създаваха, твориха музика.

Матю го погледна безмълвно.

— С прави крака ли ще ги правиш, или с извита основа, за да се люлеят? — небрежно попита Фернандо.

Матю се намръщи.

— Какво да правя?

— Легълцата. За близнаците. — Фернандо замълча, за да могат думите му да попият в съзнанието на Матю. — Мисля си, че дъбът е най-добър, защото е як и силен, но Маркъс твърди, че черешата била традиционният материал в Америка. Може би Даяна ще предпочете нея.

Матю взе длетото си. Износената дръжка изпълни дланта му.

— Самодивско дърво. Ще ги направя от самодивско дърво за защита.

Фернандо стисна одобрително рамото му и си тръгна.

Матю пусна длетото обратно в торбата. Извади телефона си, поколеба се и щракна снимка. После зачака.

Отговорът на Даяна бе бърз и Матю почувства костите си кухи от копнеж. Жена му беше в банята. Той разпозна извивките на медната вана в къщата в Мейфеър. Но не тези извивки го интересуваха.

Жена му — неговата хитроумна, дяволита жена — беше опряла телефона на гръдната си кост и бе направила снимка по дължината на голото си тяло. Виждаше се единствено хълмът на корема й, невъзможно опънатата кожа и върховете на пръстите на краката, опрени в извития ръб на ваната.

Ако се съсредоточеше, Матю можеше да си представи издигащия се от водата аромат, да почувства копринената й коса между пръстите си, да проследи дългите, силни очертания на бедрото и рамото й. Господи, как само му липсваше!

— Фернандо каза, че имаш нужда дървен материал. — Маркъс стоеше пред него и го гледаше леко намръщено.

Матю с мъка откъсна поглед от телефона. Онова, от което имаше нужда, можеше да му осигури единствено Даяна.

— Освен това предупреди всички, че ако някой го събуди през следващите четиресет и осем часа, здравата ще си изпати — добави Маркъс и погледна към купчината нацепени трупчета. Определено нямаше да им липсват дърва за през зимата.

— Знаеш колко обича предизвикателствата Рансъм, да не говорим за счепкването с дявола, така че можеш да си представиш отговора му.

— Разказвай — сухо се засмя Матю. Не беше се смял от доста време и смехът му бе някак груб и ръждясал.

— Рансъм вече говори по телефона с организаторите на Парада на музите. Очаквам маршируващият оркестър на Девети район да бъде тук привечер. Вампир или не, Фернандо със сигурност ще бъде събуден. — Маркъс погледна кожената торба с инструменти на баща си. — Да не би най-сетне да си решил да учиш Джак на дърворезба? — Момчето умоляваше Матю да го научи още откакто пристигна.

Матю поклати глава.

— Надявах се да ми помогне с изработката на детските легълца.

Матю и Джак работиха по легълцата почти седмица. Всяко отрязано парче, всеки фино оформен длаб и зъб, които свързваха детайлите, всяко движение на рендето помагаха да отслабне кръвожадността на Матю. Работата върху подаръка за Даяна го караше да се чувства отново свързан с нея и той започна да говори за децата и надеждите си.

Джак беше добър ученик и уменията му като художник се оказаха полезни при оформянето на декоративните елементи. Докато работеха, младежът разпитваше Матю за детството му и как е срещнал Даяна в Бодлианската библиотека. Никой друг не би могъл да се надява, че ще му се размине при задаването на такива преки и лични въпроси, но правилата винаги бяха малко по-различни, щом ставаше въпрос за Джак.

Когато приключиха, легълцата бяха истинско произведение на изкуството. Матю и Джак ги увиха внимателно в меки одеяла, за да ги предпазят при пътуването обратно до Лондон.

Едва след като легълцата бяха завършени и готови за път, Фернандо разказа на Матю за състоянието на Даяна.

Реакцията му беше напълно очаквана. Първо замръзна и замълча. След това се задейства енергично.

— Прати веднага пилота при самолета. Няма да чакам до утре. Искам да бъда в Лондон най-късно сутринта — каза той с отсечен тон. — Маркъс!

— Какво е станало? — попита синът му.

— Даяна не е добре. — Матю се намръщи свирепо на Фернандо. — Трябваше да го разбера по-рано.

— Мислех си, че знаеш. — Не беше нужно да му казва нещо повече. Матю знаеше кой е крил това от него. Фернандо подозираше също, че знае и причината.

Обикновено подвижното лице на Матю се превърна в камък и изразителните му очи станаха пусти.

— Какво е станало? — повтори Маркъс. Той обясни на Джак къде да намери лекарската му чанта и му нареди да се обади на Рансъм.

— Даяна е открила липсващия лист от Ашмол 782. — Фернандо хвана Матю за раменете. — Има и друго. Видяла е Бенджамин в Бодлианската библиотека. Той знае за бременността й. Нападнал е Фийби.

— Фийби ли? — ужаси се Маркъс. — Тя добре ли е?

— Бенджамин? — рязко пое дъх Джак.