Книгата на живота

И тогава в церемонията настъпи неочакван обрат. Сара се качи в едно от фамилните АТВ с Изабо, а Маркъс ни насочи към рейнджровъра. Щом си сложихме коланите, той подкара колата не към Църквата, а към храма на богинята в планината.

Очите ми се напълниха със сълзи, когато видях събралите се гости под дъба и кипариса. Само някои от лицата ми бяха познати, но Матю разпозна много повече. Зърнах Софи и Mapгарет, Натаниел до тях. Агата Уилсън също бе тук и ме гледаше неуверено, сякаш ме познаваше, но не знаеше откъде точно. Амира и Хамиш стояха заедно и изглеждаха леко замаяни. Но освен тях имаше и десетки непознати вампири, което ме изненада най-много. Погледите им бяха студени и любопитни, но не и злонамерени.

— Какво е всичко това? — попитах Матю, докато той ми отваряше вратата.

— Реших, че няма да е зле да разделим церемонията на две части, езическа тук и християнско кръщене в църквата — обясни той. — Така Емили може да участва в деня на децата.

Предвидливостта му — и усилията му да не забравя Ем — ме оставиха онемяла за момент. Знаех, че винаги крои планове и действа, докато спя. Но не бях си представяла, че нощните му дела включват и уреждане на подробностите около кръщенето.

— Всичко наред ли е, mon coeur? — попита той, разтревожен от мълчанието ми. — Исках да те изненадам.

— Идеално е — отвърнах, когато най-сетне си върнах дар слово.

— И ще означава толкова много за Сара.

Гостите се наредиха в кръг около древния олтар, посветен на богинята. Сара, Матю и аз заехме местата си в него. Леля ми беше очаквала, че няма да запомня нито една дума от ритуалите по даване на име, на които бях присъствала, затова се беше подготвила да поеме нещата в свои ръце. Церемонията бе проста, но беше важен момент в живота на младата вещица, тъй като бе официално приемане в общността. Ала това не бе всичко, както знаеше Сара.

— Добре дошли, приятели и роднини на Даяна и Матю — започна тя със зачервени от студа и вълнението бузи. — Днес се събрахме тук, за да дадем на техните деца имената, с които ще влязат в този свят. За вещиците да наречеш нещо по име означава да признаеш силата му. Давайки имена на тези деца, ние почитаме богинята, която ги е поверила на грижите ни, и изразяваме своята благодарност за даровете, с които ги е дарила.

С Матю бяхме използвали формула за имената на бебетата и аз бях наложила вето на вампирската традиция с пет първи имена и предпочетох стихийните четири. Заедно с двойната фамилия имената се получаваха доста внушителни. Всяко от първите имена беше на дядо или баба. Второто почиташе традицията на Дьо Клермон да се дава име на архангел. Третото име също беше на прародител. За последното четвърто име избрахме някой, изиграл важна роля в зачеването и раждането им.

До този момент никой не знаеше пълните имена на бебетата освен Матю, Сара и мен.

Сара даде знак на Матю да вдигне Ребека, така че лицето й да е обърнато към небето.

— Ребека Ариел Емили Март — произнесе тя и гласът й зазвъня през поляната. — Посрещаме те на този свят и в сърцата си. Върви напред със знанието, че всички тук ще те познаваме с това почетно име и ще смятаме живота ти за свещен.

„Ребека Ариел Емили Март“, прошепнаха дърветата и вятърът. Не бях единствената, която ги чу. Очите на Амира се разшириха, а Маргарет Уилсън изгука и размаха радостно ръце.

Матю свали Ребека. Лицето му сияеше от обич, докато поглеждаше надолу към дъщерята, която така приличаше на него. В отговор Ребека посегна и докосна носа му с нежните си пръстчета — жест на връзка, който изпълни сърцето ми до пръсване.

Когато дойде мой ред, вдигнах Филип към небето, предлагайки го на богинята и на стихиите на огъня, въздуха, земята и водата.

— Филип Майкъл Адисън Сорли — произнесе Сара, — посрещаме и теб на този свят и в сърцата си. Върви напред със знанието, че всички тук ще те познаваме с това почетно име и ще смятаме живота ти за свещен.

Когато чуха последното име на Филип, вампирите се спогледаха и затърсиха в тълпата Галоуглас. Бяхме избрали Адисън, защото това бе презимето на баща ми, докато Сорли принадлежеше на отсъстващия шотландски келт. Искаше ми се да можеше да чуе как името отеква между дърветата.

— Нека Ребека и Филип носят имената си с гордост, да растат с обещание за пълноценен живот и да знаят, че ще бъдат обичани и закриляни от всички, които станаха свидетели на любовта на родителите им към тях. Бъдете благословени — завърши Сара, чиито очи блестяха от сълзи.

Беше невъзможно да се види сухо око на поляната или да се посочи кой е останал най-трогнат от церемонията. Дори моята обикновено гласовита дъщеря бе омаяна от ставащото и смучеше замислено долната си устна.

От поляната поехме към църквата. Вампирите вървяха пеша и изпревариха всички надолу по склона. Останалите използвахме комбинация от АТВ и джипове, което накара Матю да се поздрави неведнъж за предвидливостта си при избирането на автомобили.

В църквата тълпата се увеличи, когато към нея се включиха и хора от селото. Както в деня на сватбата ни, свещеникът ни очакваше на прага заедно с кръстниците.